Очарователно е да звъннеш и да знаеш, че ще те приемат с отворени обятия. Дори е почти абсурдно в днешно време. Но тя е такава. Тя е насреща. И е насреща с цялото си сърце и внимание, дишаща заедно с теб. Защото Лора не е само лице на NOVA NEWS и “Твоят ден”, а е сила: женска, приятелска, човешка.

---

NOVA е с нова сграда, ти си с ново студио в NOVA NEWS… Имаш ли и нов хъс?

Винаги е мотивиращо, когато се смени обстановката и условията за работа станат по-добри за всички служители. Забелязва се радостта у всички колеги, защото това е една допълнителна гордост от мястото, в което работиш. Мотивира ни да сме още по-добри и да сме лидери в информирането на хората по най-добрия начин и те да ни имат доверие. Разполагаме с техника от последно поколение. Буквално отидохме в ново измерение с различно качество на излъчването, с огромни студия.

Преместихте се там и ви се стовариха събитията със земетресенията в Турция.

Такива природни явления изправят на нокти, защото не можеш да им се противопоставиш или да им противодействаш. За съжаление, правиш равносметка, която е трагична и тъжна, губят се човешки животи. Тогава обаче се сещаме в какво злободневие си позволяваме всички ние, като хора, да живеем, на фона на една трагедия, която може да се случи за няколко секунди. Животът ти се разтриса буквално и преносно и разбираш, че има по-големи неща от политика и комуникационни отношения.

Съпостави ли го спрямо себе си?

Преживяла съм загубата на най-близките си хора и съм изградила възгледи за това как да живея, какъв човек искам да продължа да бъда. Човек трябва да намери своя център, който да изгражда ценностите ти, а ти да ги пазиш и отстояваш.

Твоят център се оказа домът ти.

Да, центърът ми е моят любим човек. Той ми е и коректив, и най-добър съветник, най-добър приятел и най-голяма любов. Много съм благодарна, че това ми се случи, защото някои хора чакат цял живот и не всеки среща своя човек. Наистина към късметлийка.

По какъв начин ти се “стовари” любовта?

Дойде в първия най-труден момент в живота ми и то абсолютно неочаквано, както идват истинските неща. Дойде като магия, като нещо съдбоносно, което знаеш, че ти се изпраща, за да продължите заедно пътя си.

Неговото обяснение същото ли е?

Да, говорили сме си много пъти. Трябва отделно да се срещнеш с него, за да видим дали има припокриване на възгледите.

Какво първо направихте заедно?

Преживяхме болка и загуба заедно. И то е много повече от всичко останало. Впоследствие изградихме и собствен дом, но това са неща от материалния ни свят. Отгледахме любовта си и заради загубата на родител, тя стана по-силна. При някои връзки това се случва с годините, а при нас така започна. 

В голяма идилия сте с Димитър и с две кученца. Как се наместиха нещата?

На нас са ни казвали, че приличаме на хора, които са затворени в някаква капсула и животът им вътре е идиличен. Така е, да.

Какво в живота си държиш да не пропускаш?

Може би всеки възможен миг, в който да съм с близки хора около себе си. Не за сметка на работата, не за сметка на другия. Винаги си мислиш, че нещо не ти е достигнало, че не си направил или дал достатъчно. Не мечтая за пътешествия или за материали неща, а за това да живея и съпреживявам с близките си.

Ама така не се ли затваряш за други хора?

Не, защото моята професия е такава, че няма как да се затвориш. Имаш прекалено много социални контакти, срещаш се с много хора, ходиш на различни места… Даже смея да твърдя, че съм разширила кръга си от приятели с нови познанства. Колкото е по-млад човек, толкова повече му се ще да изгради собствения си живот. Тогава изпада в ситуации да пренебрегне свой близък, но поне при мен това вече се промени.

Какво да бързаш? Той си се нарежда впоследствие, с времето…

Да, обикновено така става. А когато си млад, си мислиш, че го пореждаш сега, веднага, той си тръгва… И после забиваш в едно ежедневие, което… Хубаво е да осмислиш и ежедневието си.

Понякога съм толкова уморена от контакти, че искам да сме си вкъщи, в нашата си капсула. Решаваме да си починем и на следващия ден да се видим с някого.

Кога правиш стъпка назад?

Когато знам, че няма смисъл да влизам в една или друга битка, защото просто не си струва. Правила съм грешки, заради прословутото ми чувство за справедливост. Влизам веднага, за да обясня на света как това не е правилно. Да превъзпитаваш хората е много грешно. За мен справедливостта е едно, но за теб е друго. Това е като морала и ценностите. Трябва да си преценяваш битките, които водиш.

Не обичам да влизам в конфликти. Понеже съм много емоционална, гледам да броя до 10. Разчитам на диалогичност от двете страни. Но от страх не правя крачка назад. Дори винаги съм рискувала и съм си казвала: “Каквото стане”. Тръгвах напред с рогата, въпреки че съм Везни. В професионален план винаги съм имала притеснение дали ще се справя с дадената работа, но съм знаела, че мога да се науча и да успея. В нашата професия трупаш знания, трупаш обща култура, учиш се от грешките си. Времето е много полезно, както и периодите, през които минаваш. Не знам дали е урок, или е източник на знания.

Преди малко спомена за диалогичност, обаче с някои гости това много не се случва…

Ако смяташ, че от отсрещната страна се спекулира, играе се със страха на хората, говорят се неверни твърдения, винаги отговарям. Имала съм много такива ситуации. И това е битката на медиите в момента, в който фалшивите новини са навсякъде, показват ни се на всеки ъгъл. Призванието на журналистите е да различат тези новини от фактите. Не бива да се изморяваме да го правим всеки ден. В Европа има хора, които са на такава позиция – факт чекъри. Тяхната работа е да проверят едно или друго твърдение.

Това е битка, от която не трябва да се отказваме. Иначе допускаме аудиторията ни да бъде заблудена. Не е приятно, но го правиш, защото знаеш, че имаш някаква кауза, в която намираш смисъл. Удовлетворението тогава е много голямо.

Как изтръгваш от себе си това психическо натоварване от телевизията?

С времето свикваш и го приемаш за нещо нормално. Мога после да го споделя на Димитър вкъщи, но вече гледам малко по-отгоре на нещата. Ако съм се ядосала или някой ме е обидил, то остава там за момента, в който е казано. Само след няколко часа ще има съвсем друго като водеща новина, което да трябва да разработваме като тема.

Хабиш нерви, водиш битки, които тотално не си струват, но в един момент се случва земетресението в Турция с над 30 хиляди жертви и си даваш сметка, че няма нужда от тръскането на врати, засичането на светофара, псуването, бибиткането, нагрубяването. Вместо да си правим по-лек живота помежду си и да ни е по-приятно да се срещаме, да си помагаме. Обществото ни в момента е залято от вълна на съпричастност, което е страхотно, но след две седмици ще си се върнем в ежедневието.

Търсиш ли начини да се самоусъвършенстваш?

Търся, но още не съм ги намерила. Замислям се дали да не запиша допълнителна магистратура. Имам нужда от развитие.

От миналия месец ходя на йога. За личностно усъвършенстване и да се науча да изключвам ума си, да изпразвам главата си от всички мисли и случки и да си намирам личното спокойствие в рамките на 1 час. За физиката и за ума ми това е нещо, което описвам като изживяване.

Йогата ли направи крачка към теб?

Аз я търсих, защото исках малко да си успокоявам психиката до тагава степен, че да изключвам тотално. Както казва инструктурката: “Всяка една мисъл, която сега дойде при вас, благодарете ѝ и я отпратете да си ходи”. Почти успявам да се абстрахирам, но не напълно, признавам си. Обаче съм амбицирана да достигна до пълно изчистване. Избрах си “Ин и Ян йога”, защото в описанието пишеше, че е и за начинаещи. Много е странно, че групови занимания не обичам, защото просто не се отпускам, докато на йога нямам проблем да ходя.

Кога не се доверяваш на интуицията си?

Не знам дали имам интуиция. Смятам, че светът е добър, че хората са добри, че щом аз съм добронамерена, ще ми се отвърне със същото. Но това е моята детска представа за света. До ден днешен посрещам всички хора с прегръдки и действам емоционално.

Какво очакваш да ти се случи скорошно?

Не очаквам кой знае какво. Искам да го живеем този живот с щастливите му мигове и със смисъл. Не очаквам, не правя грандиозни планове. Имам си центъра и… каквото съдбата е отредила.

---

снимки: Радостина Колева