Толкова различно интервю, толкова интересен Росен Петров… Общували сме си покрай дългогодишната му работа като сценарист в “Шоуто на Слави”, но едва сега го усетих като наистина значително начетен мъж. Възхитена съм от тоталната липса на елементарност у него. Дъщеря му Славея ще има какво да попива. По много.


След повече от 4 години с “Операция История” в Bulgaria ON AIR, научи ли нещо ново?

Историята е динамична наука. Тя се променя по две причини и първата е, че винаги се пише от победителите. На власт са идвали нови победители. Например след освобождението от Русия в Руско-турската война у нас е много силна славянската теза. По това време с българска история са се занимавали много чехи. Тогава те са били страшни русофили.

Все пак това е било далеч преди събитията от 68-а година. Много активно започва да се говори за славяните. После, между двете световни войни, се появява голям учен като Съселов, който, когато ние вече явно сме ориентирани към Германия, изведнъж въвежда т.нар. хуно-българска теория за произхода ни. Ставаме близки с готите, с японците, започва да се обръща внимание на ролята на прабългарите. Същото беше и по времето на социализма. Настъпи славянската идеология и едва по времето на Людмила Живкова, която сигурно е майката на българския патриотизъм и национализъм, започва отново да се говори за прабългарите.

Историята се променя заради това кой я пише. Другото нещо е, че постоянно изникват нови факти и сведения. Ти беше свидетел днес на запис на предаването с проф. Христо Матанов, който е най-големия специалист по средновековна история. Преподаваше ми в класическата гимназия. Той каза, че излизат нови факти дори и за такава фигура като Паисий Хилендарски. Твърдя, че в България най-малко се знае за хората, за които уж най-много се знае – Левски, Раковски, Ботев. Споменаваме ги по празници, изграждат се едни клишета и хората не се замислят какво стои зад тези фигури и какви са били те в реалия живот.

Много обичам да давам примери с гърците, защото те действително не само тачат миналото си, но го използват и до ден днешен като извор на финансови приходи. Прочети за термопилите. 300 срещу милионната армия на Ксеркс. В древността не може да се събере дори и 100-хилядна армия, но въпреки това в гръцката национална идеология 300 спартанци са спрели армията. И го има великолепния комикс “300”.

Битката при Ахелой. Според някои източници това е едно от най-големите сражения в Средновековието. Цар Симеон Велики срещу византийската армия. В битката при Стърлинг, пресъздадена в “Смело сърце” с Мел Гибсън, участват 300 англичани срещу 500 шотландци. Но го има филма. И аз плача, като го гледам. А за битката при Ахелой няма нищо.

Масовата култура по някакъв начин променя историята. Представи си какъв ефект би имало върху нашето самочувствие, ако Брад Пит във филма “Троя” играе Ахил – предводител на мирмидонците българи. С това трябва да се върви напред. В София е имало колизеум с 15 хиляди зрители. В Археологическия музей се пазят обявите за гладиаторите.

Не си даваме сметка на какви земи живеем. Като дойде чужденец, какво му показваме? Църквата Александър Невски, Руската църква, която все пак не е българска… А има какво да се покаже. Не продаваме собственото си наследство, дори не го пропагандираме.

Дълги години беше свързан с шоу. Откъде у теб такъв интерес към историята?

снимка: CultinterviewВ Класичeската гимназия се учеше много сериозно история. Интересът към нея винаги е бил у мен. Дядо ми по майчина линия го запали. Той беше фронтовак и живя 90 години. Работеше във военен завод. Там правеха колби. За да палят стъклодувната, горяха стари книги. Обаче дядо ми, макар да нямаше високо образование, запазваше някои от книгите. Изведнъж се показа “Помни войната” от Борис Дрангов. Тогава въобще не се говореше за тези работи. Той ми разказваше фрапиращи истории. Държеше у нас снимка на цар Борис III. Не ми се връзваше. Но ми казваше, че царят е бил народен човек. Когато дядо ми е бил войник, не е имало превоз и се е ходело пеша. Веднъж тръгнал и до него спряла една голяма черна кола. Слязъл офицер, попитал го накъде е и го качил. Закарал го до полка и му дал кутия цигари дори. Казал му: “Да знаеш, че те вози Негово Величество.”. Не даваше и дума да се издума лоша за царя.

У вас чий портрет виси?

Нямам портрети. Поколенията се сменят. Гледам, че и майка ми и баща ми, си слагат мои снимки. Онези календари, които се окачват на стената и си зачертаваш по тях… Кой си слага такива още? А по-старото поколение още го прави. Ние се променяме, а тези след нас сигурно са още по-различни. Майка ми е военен технолог, но като получи СМС, получава и сърцебиене. За Viber и тъчскрийн – забрави. И аналоговото поколение има своето очарование, защото имаше съвсем друг контакт.

Дълго време нямах интернет на телефона си. В момента, в който го пуснах, и аз започнах като всички да скролвам. Гледам какво е излязло по сайтове. Нямам Фейсбук, но ровя нещо. Като ти го няма телефона, все едно са ти взели най-важното. А животът продължава и без телефон. Това е голяма напаст.

Като бях ученик, разменям си телефона с едно момиче на някаква бригада уж, ама то аз нямам, обаче като се обади на баба, когато някой ден отида, тя ще ми каже и… Животът беше пълно спокойствие. Този информационен стрес е ужасен. В момента новините пристигат една след друга. Навремето един скандал се точеше по месец, а сега почва в 8, в 10 е приключил, а в 11 започва следващият. Не можеш да насмогнеш.

С приятелите контактуваш ли си лице в лице?

снимка: CultinterviewКато цяло съм интровертен тип. Общителен съм в телевизията, но иначе не съм, по-затворен съм, имам съвсем малко приятели. Обаче колкото и да съм затворен, когато вляза да пазарувам, хората си говорят с мен за това кого съм поканил в предаването, защо съм го поканил… Предпочитам да контактувам с тези, които наричат “обикновени хора”, защото имат много по-реален критерий за това, което се случва.

“Операция История” има отклик. Иначе нямаше да е на екран повече от 4 години. Не съм допускал, че чисто историческо предаване ще бъде толкова гледано. Човек се интересува от актуални политически събития, от цената на хляба… Правил съм формати с рейтинг 2 милиона. Аз самият и до ден днешен гледам “Като две капки вода”. Чакам го с нетърпение.

Не отричам масовата култура, но се радвам, че най-гледаното ми предаване беше с проф. Лизбет Любенова от БАН, с която говорихме за състоянието на науката: как пада нивото, как има студенти, които смятат, че Сталин е френски президент, как два пъти къса един студент на изпити, но на третия той трябва да продължи, защото иначе бройката ѝ се губи, как парите следват ученика, което е доста пагубно за образованието, защото не се пишат реални оценки.

Дъщеря ти Славея накара ли те да погледнеш на себе си от друг ъгъл?

Разбира се. На 51 години ми се роди дъщеря. Жена ми, Десислава Нешева, е учен, доктор на науките, специализирал във Флоренция. Тя е автор на изследването на генотипа на древните българи.  Работи в Медицински университет. Запознах се с нея в предаването. Дойде да ми гостува през 2018 година. Сериозен учен си е. И няма да разказвам на какво ниво е финансирането на науката в България, защото на много хора ще им стане тъжно. Каква наука да има, когато човекът, който се грижи за архива на БАН, взима 750 лв. заплата?!

Тогава Деси какво я кара да остане в тази наука, щом няма пари в нея?

Има такива хора, които са склонни да се отдават на научна дейност, на преподаване, колкото и невероятно да звучи в днешното комерсиално общество.

Популярността две лица ли има?

Бях най-популярен, когато водих “Нека говорят” по bTV и когато бях в “Шоуто на Слави”. Водих първата пресконференция на медията през 2000 година, когато един вестник написа за това какво ще има в телевизията – кеч и Слави Трифонов. (смее се) В момента Краси Радков и Димитър Рачков са най-големите звезди. После, когато не си на екрана и нямаш такава голяма популярност, то пак си остава популярност, но вече не в онзи мащаб. Така сега ми е по-добре.

Който казва, че не иска да го забелязват и че не е хубаво да си известен, тогава му отговарям…

… да си стои вкъщи.

Точно така. Родителите ми не са известни. Садят си домати, гледат кучета, живеят спокойно и водят нормален живот. Като си тръгнал да ставаш известен, не се оплаквай. Всеки надзърта, следят личния ти живот, с какво си облечен, пишат се страхотни глупости.

Какво оставяш пред входа на дома си?

Детето променя всичко. Сега детето ми е всичко. Само като я видя, всичко остава встрани. Тя започва вече постепенно да стъпва, ломоти нещо. Славея ми е приоритет. Винаги съм обичал родителите си, но сега ги обичам много повече, защото виждам какво е да отгледаш дете. Не съм си давал сметка каква отговорност е. Коренно се променя човек, според мен – за добро. И дава съвсем друг поглед върху живота.


снимки: Радостина Колева