Овладял ритъма в телевизията, настроил себе си спрямо ежедневието, свързано с нея и ето го, неотдавна прекоси сам пътя до водещ на bTV Новините. Наблюдавам го, слушам го и усещам, че няма излишни думи при него. Ивайло в този момент е въздържан, спокоен, с подредени мисли и емоции.


Учил си в Америка. Знанията ти приложими ли са в България?

Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото там средата е различна. Говорим за чисто професионалните прийоми, някои от които могат да се приложат тук, други – не. Там системата функционира по различен начин. В Америка няма много свян да се пробива по-лесно в известни институции. Можеш да напишеш един мейл на човек, който познава друг, който познава трети, пети и така да стигнеш до президента. Има едно такова силно надъхване и друг тип отношение към медиите.

В университета обръщаха страшно голямо внимание на това колко е важен този занаят. Не съм сигурен, че тук се цени дотолкова. Доколкото зависи от мен в моя балон, се опитвам да го правя и се надявам да успявам.

А не срещаш ли стена? И ако срещнеш, отказваш ли се?

Не, не се отказвам, за съжаление. Това по-скоро е черта на характера, която води до главоболия понякога. Случва се да не харесвам стила на новините от гледна точка на език. За всички е ясно, че новините са жанр. Те са консервативни и няма как да е по друг начин, но българският език се е развил от началото на комунизма до днес. Изрази от сорта “Премиерът оповести мерки срещу коронавируса” не ми звучат добре. Кому е нужна тази церемониалност? Не може ли “съобщи” или “каза”?

Журналистиката продължава да си служи с клишета и анахронизми, които не звучат адекватно в днешно време. Защо се казва “извършителят на произшествието”? Твърде е тромаво. Във всяка новина може да се чуе “Министърът бе категоричен”. Опитвам се да променям този стил, където мога, за да звучи малко по-близко до хората, което не прави новините по-малко сериозни.

Ама не можеш да ходиш и да се разправяш с всички редактори.

Аз ходя.  Това не е непременно борба. То е процес. Когато човек е влязъл в един коловоз и твърде дълго време работи по един и същи начин, е трудно да възприеме, че нещата биха могли да се случват и по-различно. Така че, ако вляза в разговор с редактор, то е, за да обясня, че трябва да говорим на хората на техния език. Това в никой случай не означава да принизяваме новините.

Вкусна ли ти е телевизията?

Винаги ми е била вкусна, има магия. И това ще го каже всеки, който работи в телевизия. Както при актьорите, за които има магия в театъра и киното. Винаги съм искал да бъда журналист и се радвам, че съм такъв. Омръзва, но човек може да направи така, че нещо да рефрешне, да презареди. Омръзва тогава, когато не се развиваш и продължаваш да правиш едно и също твърде дълго време. Когато имаш предизвикателства, означава, че имаш посока, към която да вървиш, да надскачаш себе си.

На теб ти отправиха наскоро ново предизвикателство и вече си лице на bTV Новините.

Да, и това е чудесно. Радвам се, че има хора и събития, които са допринесли за промяната. И на себе си съм благодарен. Това е нова стъпка.

Ходил ли си на работа, очаквайки спокойствие?

Никога не съм слагал спокойствието и работата на едно място или в едно изречение. Спокойствието е вкъщи, на вилата, на разходка с кучето, на вечеря с приятели. В телевизията има динамика.

Какво се случва, когато си на вилата?

Занимавам се с неща, които са различни от всекидневието ми. Поддържам ливада, садя цветя и това е един от начините ми за терапия. Когато едните цветя си “изпеят песента”, трябва да почистя, след това да подготвя почвата за зимата, за пролетта… Понякога, разбира се, стоя на верандата и гледам в една точка, ако кучето ми позволи и не ми скача постоянно.

Какво правиш със себе си в ден, в който не работиш?

Гледам да спортувам, да готвя неща, които обичам да ям. При първа възможност обожавам да пътувам. Това мога сам да си го доставя, без да съм зависим от някой друг, то носи емоция. Качвам се на колата и тръгвам към морето или до Пловдив, или да се видя с приятели в друг град. Покрай пандемията поодеряха пътуванията ми в чужбина.

По време на ефир върху едно нещо ли се концентрираш, или трябва върху всичко?

О, върху всичко едновременно. Тъй като в телевизията е много динамично, новините имат предварителна структура. Тя се мени в движение, защото се случват извънредни събития. Всичко е свързано с техника, с човешки ресурс, може момент от емисията да не е готов, да трябва да се премести, а това води до смяна в реда. И то се случва паралелно с живия ефир.

Заради динамиката, няма как да не мислиш за всичко, което следва. Трябва да си адекватен, но не винаги се получава. Случва се да гледаш в грешната камера. Не сме роботи, част от процеса е. Не го приемам за неестествено да настане малко хаос. Въпросът е зрителите да разберат какво им казваш.

Умееш ли да контролираш първото си впечатление от някого?

Не мисля, че ми е изписано на лицето какво е първото ми впечатление. По-скоро хората казват, че то е най-важно. Може и да е така, но не съм сигурен, че човек трябва да се съобразява с него. То може и да е погрешно и не му се доверявам относно отношенията между хората. Те са много сложни и ако в моите очи някой се държи по определен начин, може да има куп причини. Може моята настройка в този момент да е съвсем друга, може да вибрираме на различна честота, може човекът отсреща да има проблеми. Не сме стоков магазин, в който да отидеш на някой рафт и да си харесаш нещо. Трябва да усетиш по емпиричен начин.

За какво се чувстваш виновен?

снимка: CultinterviewМога да изброя безкрайно дълъг списък и да продължим разговора още дълго време… Случва се да се чувствам виновен спрямо себе си, че мога да се щадя малко повече, че мога да се храня по-добре. Чувствам се виновен, че съм пушач, защото знам, че е вредно.

Щом се усещаш, това пак е добре.

Но не е достатъчно, защото продължавам да го правя. Понякога нямам достатъчно време за близките си, за кучето си.

То няма да ти се разсърди толкова.

Напротив. Когато го оставях сам, докато беше малко, правеше бели, разхвърляше, гризеше мебели, но вече свикна и не го прави.

Кога удряш с юмрук и държиш на позицията си докрай?

Ако видя, че няма смисъл, не упорствам докрай. Иначе си я отстоявам. Не го ли правят всички това?

Ако нямаш такава…

Да, то това е интересно всъщност. Ако нямаш позиция, няма на какво да държиш. Отстоявам я, но това е нож с две остриета: печели симпатии, но те прави и твърде упорит и настоятелен в очите на другите. Принципите са различни за всички хора, но аз държа на ценностната си система.

Излизаш ли извън нея?

Случва се човек да е извън нея. Въпросът е да е в здравословни граници. Всеки сам знае как реагира в определени ситуации, знае какъв е тогава. Пък и ценностната система не е константа, тя може да се промени. Някои вярвания спират да са част от нея, появяват се нови… Но тя ни прави това, което сме.

От стремеж към промяна ли отиде да учиш в Америка, или от стремеж към промяна се върна?

По-скоро за предизвикателство. Промяната е част от пътя. Трябваше да се върна, тъй като спечелих стипендия Fulbright – Hubert Humphrey, която е за определен период от време. Някои хора намират вратички да останат в Америка, но на мен не ми е било цел.

А тук търсиш ли си вратички?

Да, защото човек има нужда да прави някакви промени, за да се развива, да не стои на едно място. Поне аз съм така. Това може да е едно кратко пътуване, може да е интересна книга, сериал по Netflix. Иначе не е ли скучно?


снимки: Радостина Колева