post

Случва се често да показват някакви хора по телевизията в реалити или сериал и с тях след славата им да не се случва нещо впечатляващо, да остава само прах… Ева премина през едно такова предизвикателство, но ситото показа, че у нея има нещо извън стандарта, че у нея има повечко талант. Тя създава уникални рокли за собствената си марка Ma Cherie, твори страшно романтични поли, които могат да завладеят всяко настоящо или бивше момиченце.

Хенд-мейд е от думите, които обичам. И един от виновниците за това е именно Ева.


Кога Ева от „Биг Брадър“ стана Ева от Ma Cherie?

О, не помня от кога, но дизайнерството винаги си е вървяло с мен. Още от куклите. Все нещо не ми харесваше и трябваше да се поправи, да се добави, да се промени към красиво. Малко по малко започнах да шия за себе си, после – за приятелки, и накрая се стигна до магазин, който съществува вече 4 години. Иначе с дрехи официално се занимавам може би вече 6-7 години. Направих бранда Cherie Marie и след това решихме да го разширим. И стана Ma Cherie.

А случва ли се все още да те свързват с реалитито?

Прави ми впечатление, че като пътувам в провинцията, хората ме разпознават. Но в София изобщо това няма значение. Виждат позната физиономия, но хората са толкова много, че не им прави впечатление. Миналата седмица бях в Пловдив и виждам, че си шушукат, но това не ми гали егото.

Колко хора ги дават по телевизора?!

Важно е какво си направил след като са те дали по телевизора, какво правиш с живота си. Какъвто човек си, такъв си оставаш и след това.

Харесва ли ти това, което си тогава?

Да, защото сама си поставям предизвикателствата да се развивам, да правя все по-сложни неща. Дрехите са ми страст и се надявам да не спре да ми харесва това, което съм.

Казваш, че не си одобрявала как изглеждат куклите. Сега вече ок ли са ти като ги погледнеш?

снимка: CultinterviewМного е смешно, но и много сладко, защото се вижда, че съм имала някакъв артистичен поглед. Много съм взискателна към себе си и винаги намирам кусури на това, което в момента правя, а камо ли на това, което съм правила преди няколко години. Ле-ле, смея се сама на себе си. Много се забавлявам. Но понеже аз не съм учила дизайн и съм самоука, това ме кара да се гордея със себе си, защото виждам от къде съм тръгнала и колко елементарни грешки съм правила. А сега мога да кажа, че доста добре си изпипвам нещата за човек, който не е учил това.

Майка ти ли е тази, която ти е помагала, както го прави сега?

Винаги съм била индивидуалист, това го нося, но майка ми определено ме е мотивирала да продължавам. Едно време тя ми шиеше различни рокли, гледаше да няма нещо, което да се повтаря, да не съм като всички. В училище съученичките ми ходеха с черни плисета и бели ризи, а аз бях с черна пола на бели цветя и ме връщаха да се преобувам. Чорапогащите ми бяха на точки, корделите ми бяха различни, но на мен това ми харесваше. Майка ми поддържа този дух на индивидуалист у мен вече толкова години.

Още ли си фен на точките?

Другата моя вселена, в която живея, се казва „точка, райета и барета“.

Почти навсякъде слагам точки и райета.

Даже малко се притеснявам, че малко прекалявам при дрехите, които правя за други хора, защото не всеки обича райета. Но това е моя си отличителна черта, запомняща се.

Какво ще направиш, ако си с вързани ръце?

Ще се науча да работя с крака (). На кой не се е случвало да се чувства така. Когато си с вързани ръце, намираш друг начин и поглеждаш от друг ъгъл. Винаги има решение, за всичко. Ясно е, че животът не е само цветя и рози. Трудните периоди правят човек по-решителен и го хармонизират. Който е избрал да бъде себе си и е създал собствена система от правила, му се случват трудности. Но това няма значение. Важното е, че продължаваш нататък.

Имаш ли си вдъхновител?

Да, имам си. Вдъхновяват ме именно хора със собствена ценностна система, собствен възглед, а не да бъдат овчедушни и да следват казаното им. Не разбирам хора, които сляпо следват модните съвети само защото някой им е казал, че така е модерно.

Модерно е, когато ти стои добре, когато е стилно.

Вдъхновяват ме хора, които имат отношение към своя си живот.

Научих се да общувам с хората по съвсем различен начин – никога не се опитвам да им наложа мнението си. Изслушвам ги, но пък и никога не правя нещо, което на мен не ми харесва. Не правя дрехи, които не бих облякла. Ако не говорим на един и същ език – приключваме. Имам много приятни клиенти.

Поръчвали ли са ти странни неща? Да е имало някой с нестандартни идеи?

Имам един приятел, който постоянно иска да му шия поли… Друго странно или фрапиращо не е имало. Странни клиенти не съм имала, но понякога имам невъзпитани.

Какво може да те направи неефективна?

Рутината и липсата на позиция, безцветността у хората, липсата на любов, липсата на слънце.

Но не всички хора са цветни?!

Виж, понякога и черното е цвят. Човек като е цветен отвътре, и в сиво да е облечен, той свети. Сивотата не я харесвам. А рутината в работата е необходима, защото така задобряваш. Иначе бягам от рутинни срещи и рутинни приказки.

Една връзка не предполага ли именно това?

снимка: CultinterviewНе знам, връзките не ги разбирам много, защото съм свободолюбива и малко откачена и не ми се получават. В момента брандът е моята връзка. Не, може би не ми е нужна връзка и затова не ми се случва. Щастлива съм така. Или може би трябва да кажа: не съм нещастна.

Дъщеря ти Евана тръгна ли по своя път вече?

В началото на пътечката е. Тя е на 16, учи рисуване и се изразява по всевъзможен начин. Поощрявам я дотолкова, че мога да й кажа кое е красиво и кое – не. Но да говоря: „учи, рисувай“ – не. Оставила съм я да прави каквото си иска, да взима каквито иска решения относно рисуването. Иначе я поощрявам да бъде честен и усмихнат човек. Може да срещне някой фотограф или полицай, някой, който да я вдъхнови и това да промени посоката й. Аз самата съм се занимавала с толкова много неща. Учила съм химия една година, след това минах на фотография, прескачах от едно в друго.

Важното е да се експериментира, защото иначе не можеш да се намериш.

Нещо като не е твоето, в един момент то те оставя и отваря вратичка за нещо друго.

Каквото и да съм правила, дрехите са ми били съпътстваща част. Дълго време не шиех, а само променях дрехи, защото не ми бяха точния размер, не ми бяха достатъчно дантелени или прозрачни. Малко ме беше страх да шия цели дрехи. Не знаех дали ще се справя, защото си е сложно. А като не можеш да го правиш добре, ти се струва още по-сложно.

Говорим за усмивки. А помниш ли негативните емоции, които са те завладявали?

Помня, но гледам да не се връщам към тях. Става ми горчиво в устата, когато се сетя, но не ги тая, не ги крия и галя, за да страдам. В никой случай.

И минаваш пак на усмивките?!

Да, дъщеря ми казва, че съм била към една фея и съм казвала на всички: „прекрасен ден, вълшебен ден“ и съм била толкова позитивна, че чак не й се вярва. Не се виждам такава, защото знам какво е вътре в мен. Но може пък да съм това, знам ли?!

Кога си изгубвала себе си?

Ежедневно. Изгубвам се, когато се разочаровам от себе си. Когато се страхувам да направя нещо, тогава се губя. Обикновено не съм чак толкова намерена. А това е готино, защото е едно постоянно търсене. Когато си се намерил, се успокояваш. И става много скучно.

Спомена, че много неща си правила. Какво обаче не би правила отново?

снимка: личен архивНе бих работила нощем в бар. Изключително е изморително и вече ми е ненужно. Работих дълго време в бар и си дадох сметка, че идват много по-млади хора от мен, които имат абсолютната сила да не спят три дни. Започнах да се прозявам в един момент, знаех сценария кой в колко часа идва, какво уиски ще си поръча, какво ще ми каже, колко време ще стои…

Имам двумесечно приключение и с работа в офис – не бих го приела отново. Беше най-скучното нещо, което съм правила някога. Ходех с униформа, а те ме ужасяват от малка.

Не си ли понаправи пак нещо униформата?

Понаправих си я. И се оказа, че съм дразнила по този начин целия офис, защото токчетата ми се чували по различен начин, че панталонът ми бил с много висока талия… Ей такива неща.

Различното толкова ли пък дразни?

Дразни, защото хората реагират първосигнално. Първата реакция е да не обърнеш внимание. Но по-скоро ги дразни, че те не са такива. От там се получават конфронтацията и бунта. Е, все някой трябва да разбунва духовете.

Имаш ли рана, която лекуваш цял живот?

Не. Абсолютно ненужно е да преживяваш нещо отново и отново. Всичко може да се преживее – въпрос на избор е. Според мен е много глупаво да си ближеш раните. Случвало ми се е, но за кратко. Тежък момент, хубав момент – това са само думи. Това са реакции в мозъка и ти решаваш дали да им придаваш тежест.

Сега съм в спокоен период. Много творя. Днес е ден за дантелена рокля в два цвята – маслено зелено и светло синьо…


снимки: Радостина Колева и личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *