Преди години, още вървеше сериалът “Откраднат живот”, Радина сама ме намери. Приятно е да усетиш, че някой е намерил нещо различно у теб. Сега, когато бях наясно с номинациите за наградите “Икар”, бях убедена, че е дошъл нейният момент. Споделих ѝ, че я чакам с наградата. Останалото са подробности.
Радина Думанян е част от Драматичния театър в Пловдив от няколко години. И е прекрасно, че съдбата е погалила точно нея и ѝ е показала, че пътят може да бъде не само разнищващ и мрачен, но и светъл и просторен, макар и с отклонения.
От “Аскеер” за изгряваща звезда до “Икар” за главна женска роля. Какво се случва по средата?
Труд и много представления от тогава насам. Минаха 11 години, които на моменти бяха доста интензивни. Яхнах метлата в добрия смисъл и ползвам максимума от това, което се случва, защото от един до друг стойностен момент в професията обикновено минава много дълго време. А аз през миналия сезон получих две прекрасни представления “Съзвездия” и “Берлин, Берлин”. Нямам търпение да продължа напред с роли, които ме вълнуват.
Да, но между театъра размърда нещата с два сериала – “Откраднат живот” и “Лъжите в нас”.
Да, аз даже вече забравих. Май пак ми се снима, но не ми се ще да е сериал, за да не повтарям едни и същи роли. Искам нещо различно, искам някакви криви роли, които да ме поразмърдат малко и да открия себе си в нова светлина като актриса. Лелея за това.
А за да отидеш на кастинг, трябва да разбереш за него. Или да те поканят.
Преди година бях на сватба във Франция и ми се обажда едно момиче, за да ме покани на кастинг за чуждестранна продукция. Тя ми каза името на продуцента, но аз нещо не чух и я помолих да повтори. Оказа се, че става въпрос за Люк Бесон. Какво говориш, разбира се, че ще отида. В театъра в Пловдив дойде екип, за да снима голяма част от актьорите. А заслугата за това е на Тодор Дърлянов, който е и актьор и зам. директор в театъра вече. Те са поканили него, а той е предложил всички нас. Ролята беше на учителка по грънчарство. Ходих специално на два урока, за да мога да боравя с колелото.
Виж сега как ще ти кажа нещо, което не съм казвала другаде. Изкопчи нещо интересно… Техниката в чуждестранната продукция е толкова добра, че не мислиш какво трябва да изпълниш. Трябваше в едната сцена да се наведа и да кажа на едното момче нещо много тихо. Направих го, но режисьорът дойде до мен и каза, че всичко е супер. Обаче трябва да го кажа наистина тихо. А аз си мислих, че нищо няма да се чуе.
Как откри пътя към театъра?
Значи ти харесва да се караш на хората.
Ами да, да. Съжалявам, че не е език, който мога да практикувам свободно. Миналата година записах да уча италиански език с идеята, че имах свободно време, та да си го уплътня.
Да пееш, докато се караш.
Да, да. Записах италиански присъствено, всичко беше страхотно, обаче ми се обадиха да водя предаване и реших да избера този път. С нещата извън професията се разделяме по някакъв начин. Дори понякога не започваме. Италианския го записах най-вече да тренирам мозъка си, а и е език, който би могъл да влезе в употреба, когато си актьор.
Когато имаш дете като хала, снукърът има ли значение вече?
Къде ме хвърли ти… Отдавна не съм гледала снукър, но как да няма значение. Това са неща, които съм харесвала в някакъв период от живота си. За всичко има време и място. Трябва да си достатъчно търпелив, за да изчакаш тези моменти.
Успяваш ли?
Да. За нещата, които харесвам и искам да правя, си намирам време и нямам никакво оправдание за тях. Оправдавам се пред хора, когато не желая да направя нещо.
Спортуваш много активно. Тази лудост след раждането ли я отключи?
И влязох в топ форма, между другото. Тъкмо бях приключила със снимките на сериала “Лъжите в нас” и открих, че имам време. Имах нужда от физическа активност. Намерих си кондиционни тренировки, по които се зарибих по няколко причини.
Физическата активност промени психическото ми настроение.
Отделно, че влязох в рутина. Ставах в 6,30, за да ходя на тренировка в 7,30, след което карах детето на ясла. Сега вече не съм толкова отдадена, тъй като трябва да мисля за проблем с коляното, който е дългосрочен. Може би трябва да се насоча към друг вид спорт, примерно плуване, но все още не съм стигнала до това решение.
Оставяш ли се да ти блестят очите за нещо?
Като съм ядосана, също ми блестят очите. В такъв момент трябва да се определи от какво естество е този блясък. А ми блестят, защото се опитвам да намеря решение.
И в театъра ми блестят очите.
Ама стига си мислила само за това!
Ама знаеш ли колко ми е уютно да си мисля за театър. Всички клишета, които съм чела по отношение на актьори, говорещи за театър, с пълна сила важат и за мен в момента. А не беше така.
Защото не си се забила да стоиш на едно място, а имаш ангажименти в театъра в Пловдив, в Народния театър, в театър 199, пътуваш… Ако стоиш на едно място и играеш в лоши представления лоши роли, няма да си го мислиш това.
Да, така е. Много си права за това. Просто съдбата ми се е усмихнала. Доволна съм. Разбира се, че има накъде напред. И изобщо не говоря за награди.
Но са оценка.
Как да не са – най-голямата възможна оценка в България. Но е по-важно да правя представления, които ми харесват.
Не можеш да стоиш и да чакаш да ти звъннат,
да те изберат. Иначе никога нямаше да стигнем до отворената покана от Народния театър за представлението “Съзвездия”, в което играем с Ненчо Костов.
Не мога да чакам разпределения. Това не е в моите желания за тази професия. Чакам с радост срещи с режисьори, но паралелно си движа и мои неща.
Кои са тези твои неща, които те вълнуват?
Не знам, Радост. Пътуванията. Те вълнуват душата ми.
Беше се хванала да пообиколиш Италия с кемпер.
О, имам много лош спомен с последното пътуване, да.
Защо така стана?
Защото на петия ден ни се счупи кемперът, който взех под наем. Дадохме 500 евро за поправка и след 2 дни той тотално отказа, изтече му маслото и го оставихме в Италия. Купихме си самолетни билети и трябваше да зарежем целия багаж. Изпитахме голямо огорчение и бяхме в емоционална дупка и тримата.
Когато се прибрахме, решихме оставащите 11 дни от отпуската да я оползотворим в Родопите с всички възможности за забавление. Не съм човек, който би отседнал в хижа, за да стои само там. Трябва да има някакъв екшън, движение, да има нови хора, с които да се запознавам. А най-хубавото на Родопите са хората. Абсолютно не преувеличавам. И това не е защото някой ме е разпознал, че съм актриса.
В чие огледало се оглеждаш?
Какви са тези философски въпроси, с които ме изненадваш?
Ама нали си искала това да учиш. Ето ти!
Искаш да ти кажа, че се оглеждам в реката, да падна вътре и да се удавя ли? Оглеждам се в реката, защото имам огромно его – и така става.
Коя река? В Италия, до която не стигна ли?
Не, виж, оглеждам си се в своето огледало. Искам да имам представа кой стои срещу мен. И мисля, че е така. Звучи нескромно, ама аз знам какъв човек към. От време на време имам своите съмнения коя съм, какво ми се прави, какво съм постигнала дотук, колко още време имам на тази земя…
Какви са тези разсъждения отсега?!
Сега не, но имам периоди, в които всеки ден се питам това… Особено като се случи да загубиш близък човек… Тогава гледам да се срещам с хора и да излизам навън, защото започват да ме ангажират с техните проблеми и мисли, което е чудесно, защото така нямам възможност да мисля за своите. Но това е част от живота – по-често надолу и по-рядко – нагоре. Говорила съм си с близки хора. Определят ме като “мрачен тип”. Може и да не ти се вярва, но е така.
Какво ти се иска да подминеш с лека ръка?
Иска ми се да мога да подмина незаинтересоваността и непукизма на хората по отношение на важните въпроси. Не мога да се примиря с това, че нямат гражданска позиция, че не им пука и гледат локално на живота, следващия някакви свои правила в собствения си живот. В България всичко е “в реда на нещата” и може да се преглътне. Това ме побърква. Аз също съм част от този проблем.
За простотията си е винаги актуално. Хората, които излъчват най-голяма пошлост, изобщо не си дават сметка, че ги гледат деца по телевизията, че са лош пример за подрастващите.
снимки: Радостина Колева