Валя се прибра със семейството си от Лондон неотдавна, за да бъде актриса в истинския смисъл на думата. Отидох да я гледам в представлението “Ефектът” и се впечатлих от… танцовите умения, които притежава.
Чисто детският ѝ смях грабва. А че е страхотна млада дама, с вкус за красивото, се вижда. Взирах се в нея. Лице за кино.
Ще бъдеш с главна роля във филма “Брънч за начинаещи”, който е комедия и е нещо различно от главната ти роля в “Доза щастие”, все филми на Яна Титова.
Двете роли дойдоха в много различен момент от живота ми. В “Доза щастие” се гмурнах надолу с главата, без да мисля дали изобщо ще мога да изляза от тази вода. Имах пълно доверие в Яна.
Ама ти в реалния си живот си била в тази вода всъщност, защото случките във филма си ги преживяла.
Да. Но разглеждахме ролята като актьорска работа, а не от гледна точка на това, че Весела (б.а. журналистката Весела Тотева, по чиято книга е създаден филмът) ми е майка. След това започнахме да вкарваме личното.
В “Брънч за начинаещи” Алек Алексиев и Ники Стоичков като продуценти ми се обадиха за ролята. Ако в другия филм се гмурнах, в този влязох в лодката и тръгнах да плавам. Наслаждавах се. Единственото ми притеснение беше, че никога не съм правила комедия и не знаех дали наистина ще стане смешно. Гледайки доста такива филми, установих, че комедията е доста сериозно нещо и трябва да следваш целта на героя.
От дистанцията на времето как оценяваш първия си филм?
Той продължава да бъде една терапия за мен. Много е интересно, че ме питаш за филма точно сега, защото го гледах преди няколко дни за втори път. Първият път ми беше трудно и го гледах с полузатворени очи.
Сега с Яна преподаваме “Филм” на ученици в 11 и 12 клас в частно училище. Пускахме им го за анализ и беше много интересно, защото го преживях по съвсем различен начин, вече като майка, имайки две деца.
Видях го от гледната точка на майка, която има порастваща дъщеря. И знам, че ще трябва да ѝ покажа, че този свят не е толкова розов и красив, с толкова много еднорози и дъга, колкото на нея ѝ се иска. Ще трябва да ѝ покажа, че има една черна страна, от която трябва да намира начин да бяга. Без да ѝ е забранено, а просто да не иска да ходи там. Това е един урок, който мога директно да преподам на моите деца.
Върна се в България. Как ти изглежда тя 15 години по-късно?
Не съм имала момент, в който много дълго да ме е нямало в България. Почти не съм изпуснала средата, не съм изпуснала какво се случва. Намирам София по-красива. Харесва ми центърът. Знам, че през годините са го поправяли. Вече ми е приятно да се разходя из моя град и да поканя някого, за да му го покажа.
Харесва ти в центъра, а отиде да живееш на село.
Да, ама и там много ми харесва. Центърът е за разходка, а на село е спокойният живот. От 3 месеца сме в България, комуникирам си с всякакви хора и усещането ми е, че има повече позитивизъм. Знам, че се опитват и по новините, и по социалните мрежи като цяло, да показват колко сме груби и лоши, недоволни… Има го това, разбира се. Но аз по-скоро усещам другото. Може би е спрямо това кои очила си слагаш. Обичам да гледам през розовите очила и имам чувството, че хората са станали по-добри.
Защото живеят по-добре ли?
Възможно е, макар не всички да го оценяват. Сега с обсъждане на бюджет, евро – леко е притеснено, но ресторантите са пълни. Т.е. хората в момента са добре. Не всички, има прослойка, за която е трудно.
Остави ли си вратичка към Лондон?
В Англия не успях да стигна до момента, в който съм работещ човек. По-скоро бях актьор, който ходи на кастинги, уъркшопи, снимах къси филми, участвах в студентски проекти, но не станах това, което съм в България – работеща актриса.
Мечта ли остава българин да получи реална изява в чуждото кино, театър?
Абсолютно е възможно. Ето, Мария Бакалова и Юлиан Костов са хората, които го доказват. Може би не сме винаги в най-главните роли, но вече ни забелязват по един нов начин. Силно се надявам, че ще започне и да се пишат сценарии по един нов начин, по-отворен към света като цяло. Най-големият проблем за един чужденец в киното е акцентът. Ако не можеш да се справяш с него, винаги ще играеш руснак, испанец, източноевропеец и т.н.
Има я тази стигма, която и тук съществува, че има едни 50-100 актьори, които всички гледат, всички слушат и режисьорите искат да имат в продукциите си. Но започват да се отварят вратите с идването на това ново навлизащо поколение от млади хора, които творят по нов начин. Доста вярвам в нашето ново поколение, макар че са леко плаващи, но вярвам, че Gen Z ще направят големи промени в световен мащаб.
В представлението “Ефектът” най-накрая играеш балет. Ти си учила това, само че малко по-отдавна…
За представлението направихме две много силни танцови репетиции с моя колега Стефан Додуров – загрявахме, говорихме. Той е танцувал брейк като малък и има усещане за танц в тялото си, та не ни беше трудно. Със сигурност го събудих балета специално за представлението.
Коя част от актьорството би пропуснала?
От тези актриси съм, които доста дълбоко навлизат в героя. Когато е за филм, знаеш, че ще е за някаква част от живота ти, а не за години. Докато при ролите в театъра влизам толкова дълбоко, че ми е трудно да се намеря веднага след спектакъла. Все едно си нареждам мозъка обратно. Затова може би следващия път ще опитам да вляза навътре, но не и да оставя изцяло душата си там.
За какво не можеш да вземеш решение? Предварително си говорихме, че си Близнаци.
Въпреки че съм Близнаци, доста бързо взимам решение. И понякога осъзнавам, че е било грешка, тъй като твърде бързо съм реагирала.
Много дисциплиниран човек съм,
но понякога лъкатуша във взаимоотношения с хора, с децата ни, чудя се дали не съм прекалено мека или строга в дадени моменти. Има доза несигурност в решенията ми. Напоследък чета точно такава литература – психология при децата.
Въпрос на книги ли са нещата?
Осъзнавам, че е много хубаво да четем, да знаем по темата, но е въпрос на търпение, на време, на оставяне на телефона настрана и занимание с твоето дете. Особено докато е малко. Да си с детето и да се учиш от него. Прочети в книгите, чуй, но си вземи това, което работи за теб. И с актьорството съм така. Всички методи съм ги изчела, немалко от тях съм учила в университета, доста съм обсъждала, но ползвам само работещото за мен. Няма само една мантра или един верен учебник.
Какво държиш непрекъснато под око?
Тук единият отговор е на човека, който обича да контролира всичко. Държа под око графика – взети ли са децата, в колко часа, яли ли са след това. Битовизми – също. Дали е подредена къщата, дали съм минала с прахосмукачката… Много ми е важно.
Но от няколко години се боря с този контрол, който трябва да се опитвам да пускам на моменти. Затова повече започвам да държа под око спокойствието. Казвам си: “Да, не си измила чиниите, ще дойдат гости и ще ти видят мръсните чинии в мивката. И какво ще стане? Ще се срещнеш с хората и всичко ще е наред, никой няма да умре. По-спокойна ли ще си сега в тези 15 минути, в които ще си починеш, вместо да измиеш чиниите?”. Да, по-спокойна ще съм.
Това са Близнаците вътре в мен, в които двете Вали си говорят.
Щом са само две…
Засега са две. 
Как успяваш да се грижиш за себе си? Какво включва това?
Да си позволявам да си почивам в моменти, в които имам много работа за вършене, да си позволявам време с любими хора, да сме заедно и наистина да се изключвам от света. Другото ми е т.нар. време за гледане в точка, от което май всички вече имаме нужда. В такъв момент гледам познат сериал, за да се изключвам за малко. Дори не гледам сериала на 100%.
Чий образ никога не би избледнял за теб?
Дълги години не можех да гледам нейна снимка, без да се разплача. Много неща научих за себе си като нейна дъщеря, след като си отиде. Тя е била на 17, като ме е родила, била е дете. Имало е нещо нездравословно в нашите взаимоотношения, имало е моменти, в които сме обръщали ролите. Вече го приемам, че това се е случило, че са нормални неща. Няма какво да променим и продължаваме напред.
Изпитваш ли необходимост да направиш нещо по Коледа, която наближава?
За нас Коледа е важен семеен празник. Винаги сме се опитвали да се връщаме, за да сме заедно. Но в последните години ми беше все по-трудно, защото събиранията ни бяха на Бъдни вечер. От моето семейство отивахме в семейството на мъжа ми. И някак си нямах усещане за празник през целия ден.
Тази година за първи път ще се съберем в нашата къща на село. Изпитвам страхотна нужда да сме заедно, да готвим заедно, да сме с изключени телефона и просто да сме с хората, които ни подкрепят и обичат.
снимки: Радостина Колева