Преценката за една книга е много субективна. Дори не става въпрос само за вътрешно усещане,

Новият български филм „Гунди – Легенда за любовта“ е един различен филм, заслужено осъден на

Тя е искала да учи журналистика, защото било най-близо до творческото писане, но избрала практичното – икономиката, по съвет на родителите си. Днес е далеч от нея, защото е майка на две момчета и… писател по всички правила. При това – превъзходен.

“Благородството задължава” е третият роман на Ангелина, при това вече под “шапката” на издателство “Сиела”.

---

Трети път си на пазара. Като човек на пазара ли се усещаш?

От гледна точка на това дали хората ме познават, бих казала – да. Много ми харесва, когато читателите се обърнат към мен с очакването да им дам точно този тип роман. Това е жанр, който ми е на сърце. Харесвам го и като читател. Бих казала, че се чувствам като човек на пазара със собствена ниша.

Когато покрай теб има само красота, сиянието ти е различно. Боряна е открила какво ѝ носи самочувствие, но притеснителността ѝ прозира и през него. И Слава Богу.

Тръгва по състезания с книга в ръка, а в началото на август ѝ  предстои голямо събитие – Олимпиадата в Париж, където художествената ни гимнастика се очаква… Тихо. Ще замълчим, докато дойде ред и ще гледаме с широко отворени очи.

---

С каква нагласа тръгваш за френската столица? Да вземеш медал?

Олимпийските игри са много отговорно състезание. Не тръгвам с идеята просто да участвам, да стигна там и да играя. Имам очаквания да спечеля медал в тази Олимпиада, но гледам това да ми е втората цел.

Актьорите са като гардероб, препълнен с думи. Толкова много думи, че даже не проумявам как откриват къде са си складирали едно или друго в чекмеджетата. 

Имах шанса да си пообщувам с талант, който няма нужда от отклонения от пътя си, за да крачи напред, а само от умни хора за вдъхновение покрай себе си. Представям ви Димитър Николов, актьор в Народен театър “Иван Вазов”.

---

Неотдавна те гледах на премиерата на “Елементарните частици” в Народния театър. Един сложен текст добра опция ли е за добър живот на представление? Или не се търси това?!

С Крис Шарков това ни е четвърто представление. Не знам дали до сложност на текста опира дългият живот. Този текст в момента е много адекватен. Има комуникация между това, което правим на сцената, и случващото се в момента. Романът на Уелбек е писан преди повече от 20 години, но проблемите в него са много назрели.