Атанас Атанасов – да скачаш от високо
Когато тръгнеш по големия площад – хора много, но думите между тях са малко. Виждаш как се разминават едни човеци с други, не говорят или не се чуват, не обсъждат, не разговарят. Това вече е останало в предишния ден.
А ние с Наско просто седнахме в гримьорната на театър “Българска армия”. И се замислих: какво нещо е присъствието на един човек. Особено когато има смисъл това, което ще ти каже…
Приветствам проф. Атанас Атанасов в Cultinterview.
Снимките на сериала “Ком-Емине” на БНТ, в който участваш, са продължили два месеца. По какъв начин усети ти свободата?
Не мога да кажа, че това е място, където съм усетил свободата, защото винаги съм се стремил към нея. Бил съм свободен във всичките периоди на живота си. (още…)
Елена Замяркова – един Овен с актьорска природа
Да искаш да бъдеш успешен актьор, да правиш всичко по силите си и да не знаеш дали това ще ти донесе успех с дадена роля… Хората в тази професия си задават такива и подобни въпроси ежедневно… Блъскат се в стена, опитват да рушат създаденото от своите демони, но не винаги успяват. А когато си млад…? А когато си жена…?
Елена Замяркова има този късмет да попадне в професионален театър, след като завършва НАТФИЗ – театър “Константин Величков” – Пазарджик, а и на главни роли в киното. И пак стигаме до там. Тези хора на изкуството късмета ли чакат? Или Годо?!
Част си от театъра в Пазарджик. Този опит за един млад актьор добре дошъл ли е?
Това е един нужен старт за всеки един актьор, защото там влизаш във вече изградено общество. А театърът за мен е точно общество, в което трябва да се впишеш, да осъществиш връзка с колегите, да се почувстваш свободен да изразяваш това, което си научил в НАТФИЗ. (още…)
“На една стъпка от теб” и Хана Бонам-Йънг
В крайности с Петьо Петков – Шайбата
Той е много далеч от представата за хора, тръгнали след славата. Уморен ли е, слага себе си на заден план и предпочита да мълчи.
Опитах се да преследвам мислите му, но сякаш пак остана неуловим за мен. Не че се измъкваше. Напротив. Може би “шепите ми” не го побираха… А и актьорите винаги са варирали между текстовете и живия живот.
Да си актьор по-перспективно ли е от това да си ски учител?
Ски-учителството е свързано с доста сериозна активност и в дългосрочен план трябва да имаш доста добра физическа подготовка. Станах ски учител, защото нямах работа като актьор. (още…)
Стилиян Стоянов – в един лек брънч… за напреднали
“Брънч за начинаещи” е комедията, която извади лицето на Стилиян Стоянов на преден план. Приветствам такива “отклонения” с появата на нови актьори, които звънват в артистичното пространството.
И ето го Стилиян – модерен, хранещ се здравословно, кадър на Драматичния театър в Пловдив. Може и в обратен ред. 🙂
Я малко техническа информация. Знаеш ли кога се сяда на брънч?
Да, ходим с децата. Даже напоследък често посещаваме едно място. Те харесват авокадо тост с яйца и за тях това е брънч. Ходим към обяд събота и неделя, тъй като имаме две кучета, които трябва да се разходят преди това. (още…)
Момчил Колев – да се носиш цял живот на крилете на музиката
Каква ли буря бушува зад външното спокойствие на Момчил? Действително си го мислих, отивайки да се срещнем. Да, беше лежерен, но и улегнал. И да, очите му се събудиха, когато заговорихме за пламъка да създаваш и да бъдеш творец, за огъня да имаш добри хора покрай себе си, за чувството да бъдеш обичан…
С група “Клас” отбелязвате 40 години от създаването ѝ. Кога човек решава да върне нещо назад?
Когато има недовършена работа. С “Клас” през 96-а прекратихме създаването на музика заедно. След това минаха няколко години и отново се събрахме. (още…)
“Гувернантка по неволя” и Теса Деър
Ей Бо – когато вятърът те вее във вярната посока
Той се появи на срещата ни в ярко жълти дрехи. Моментално одобрих цветността. Такива хора са интересни и емоционални. Имат жар у себе си, трептят на друга честота, при това не случайно.
Ей Бо си е избрал да продължи по пътя на актьорството – откровено, директно и без отклоняващи пътя му излишности. Едновременно с това си е избрал да бъде и максимално верен на себе си.
От скоро си на щат в театър “Васил Друмев” – Шумен и на половин – в театър “Константин Величков” – Пазарджик. Така ли си представяше кариерата на актьор?
В интерес на истината – не. Още от началото моят път така се стече, че не вървя по традиционната линия. Не кандидатствах в Академията веднага след 12 клас въпреки че го обмислях. (още…)