Той знае какво е да рискуваш живота си в най-директния смисъл, защото знае какво е да сънуваш планината, знае какво е и да се събуждаш там, в сърцето ѝ. Алпинизмът е точно това: изисква да си наясно с рисковете, да умееш да ги разчиташ и по възможност да стоиш далеч от тях. Но има и още нещо, оказа се. Не знаех, че ако си първият, изкачил даден връх, е толкова ценно и е като да си открил съкровище, кътано с години… 

Ще пътуваш за цялата зима с Антарктическия клуб. Къде този път?

За мен ще бъде интересно, защото този път целта няма да е изкачване на върхове, а ще работя с група геолози. Ще работя като човек, който ще осигурява достъпа на тези хора до обектите, които ги интересуват.

Няма съмнение, че гласът му е разпознаваем, но озвучаването е една улица. Той иска да бъде и на другите, свързани с актьорството. И тъй като засичам Пламен точно след премиерата на “Невинно малко убийство” и дни преди да тръгне наново за снимки на „С река на сърцето“, какво по-красноречиво от това?!

Навън ухае на есен, но топлият разговор успокоява.

От поколението си, което се докосна и игра на сцената с Коста Цонев, Доси Досев…

Беше много интересно, защото изобщо не съм си и представял, че нещата ще се развият толкова бързо и че даже преди завършването на ВИТИЗ, ще имам тази възможност да започна в театър с хора, които съм гледал и с които съм израснал. Те бяха непрекъснато на екран и бяха цяла плеяда.

Овладял ритъма в телевизията, настроил себе си спрямо ежедневието, свързано с нея и ето го, неотдавна прекоси сам пътя до водещ на bTV Новините. Наблюдавам го, слушам го и усещам, че няма излишни думи при него. Ивайло в този момент е въздържан, спокоен, с подредени мисли и емоции.

Учил си в Америка. Знанията ти приложими ли са в България?

Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото там средата е различна. Говорим за чисто професионалните прийоми, някои от които могат да се приложат тук, други – не. Там системата функционира по различен начин. В Америка няма много свян да се пробива по-лесно в известни институции.

Когато си убеден във възможностите си, чувстваш се отговорен и знаеш, че за да успееш в чужда държава, трябва да бъдеш усмихнат и здраво стъпил на земята… А как се стои на нея, когато години наред си отдаден на гимнастиката и танца?!

И след стотиците тренировки, състезания и лагери, Елизабет в момента е менажер на националния отбор по художествена гимнастика на Норвегия. Колко хубаво и вдъхновяващо…

Какво ти дава чужбина в повече, което не успява да ти го даде България? Беше в Норвегия, след това във Франция, а от няколко години отново си в Норвегия.

Дава ми различен опит и допир до различна култура и хора, до различни разбирания за живота. Страхотно ме обогатява това, а и срещите с различни личности. Като цяло много обичам да пътувам. Бях до Чили, до Америка, Филипините.