Cultinterview: Radostina Koleva's interview

негатив

Веселин Анчев – когато в живота има и пикове, и спадове

от Радостина Колева / 20.04.2018

Колко е хубаво, когато талантливите хора са и мислещи, когато думите им не чезнат в пространството, а витаят вдъхновяващо. Тогава се стараеш дори да не мигаш, защото момчето разказва за своите въжделения, за своите силни моменти, умението да си щастлив и за пътуването му в нещастието. Разбира се, и за пътя към любовта: любовта към театъра, към актьорството, към една жена. Веселин Анчев. Театър „Българска армия“. Я кажи: защо имаш рожден ден хем на 1 април, хем на 4 януари?…

по следите на известността

Владимир Зографски – полет в снега

от Радостина Колева / 16.04.2018

Той живее в Австрия, но се състезава за България. Ски скоковете са му предадени по наследство от баща му – Емил Зографски. Става дума за същото момче, което постигна 14-и резултат на олимпиадата в Пьонгчанг само преди месеци и ни показа красотата на зимата в един друг аспект. Толкова му стисках палци, че веднага му писах и го пожелах за мой събеседник. Влади е в София за броени дни, колкото да каже: „Здравей“ на приятелите си, да се поосвободи от…

негатив

Един прекрасен ден с Геро

от Радостина Колева / 26.03.2018

Колко е приятно, когато хората си общуват, казват си важни и съществени неща и разговорът сам си върви. Не го буташ, не го тикаш, не се овъртолваш в глупости, а просто си говорите. И се смеете. Актьорът Герасим Георгиев – Геро ме вмъкна в актьорската си „кухня“ и нямах търпение да разбера къде стоят чиниите, вилиците и ножовете, с които си служи занаятът му. Естествено, и там остават трохи на масата след вечеря. И невинаги покривката е сатенена. Понякога няма…

по следите на известността

Александър Хаджиангелов – да намериш смисъл и у нас

от Радостина Колева / 19.03.2018

Кауза ли е да си млад актьор в България, или е вяра, че можеш да покажеш себе си и в нашите условия? Възможно ли е да дочакаш оценка на таланта си и на човешките си качества, когато пускаш телевизора и там културата е някъде на по-тихо място? Виждайки Александър, той ми изглеждаше възпитан и спокоен, още от ъгъла до Младежки театър, където се срещнахме, а и където играе, та до финала на двучасовата ни среща. Изглеждаше ми като човек, склонен…

По-стари публикации

Хубен Черкелов – да се чувстваш свободен

Диана Димитрова – луда, по-луда, най-луда

Приказка за игла, конец и Ева

Юри Балталийски – с вкус на шоколад

Максим Ешкенази – танцът на палката

Миро Морски: „Оставям следи постоянно…“

Устата: „Моите песни са за развлечение, а не за да кажа нещо чак толкова умно“

Мартин Пантелеев – между два свята