Избираш пътеката, която е подходяща за теб, и знаеш, че смело можеш да вървиш по нея, та дори и да тичаш. Точно като Пенко Господинов. Той има достатъчно дълъг път зад гърба си, достатъчно преживени емоции, за да знае, че животът търпи редакция. И че самият ти търпиш редакция.

Следващата дестинация пред актьора е сериалът “Белези”. В ден без снимки попихме от следобедното слънце… и приятно се разговорихме.

“Морска сол” беше първият ти сериал. Какво ти е усещането за онзи период?

Тогава нямаше кой знае колко сериали. Приятни спомени имам. Беше много интензивно, интересно, любопитно. Жанрът му беше особен – първи опит за ситуационна комедия. С Асен Блатечки, Койна Русева и Екатерина Стоянова снимахме на декор. Придобих много опит.

Трудно ли е да откриеш правилния подход към живота? Може би е нужен опит, нужно ти е спокойствие или точният човек до теб. Йоанна има всичко това. И слава Богу, защото иначе няма да се справя толкова добре нито в сериала “Братя”, нито в останалите си актьорски премеждия. А няма да ви обяснявам колко жестоко естествено е да я харесвате. Просто няма за какво да се хванете, което да излиза извън рамките на усмивката. На човешката усмивка.

Толкова време се притесняваше да не те застигне Ковид, че той те докопа. Още притесняваш ли се?

() Истината е, че се притеснявах заради сина ми, но какво да те лъжа, малко се бях и филмирала. По време на втората вълна започнах да се виждам и с мама, и с майката на мъжа ми (б.а. Мартин Гяуров), детето ходеше при тях…

Да не можеш да спреш на едно място, а да търсиш креативните идеи непрекъснато. Да искаш да създаваш, без да имаш претенции, че променяш света. Платната са нейното обособено място за неспокойствие вече 3 години. Обожава да ѝ е пъстро и ако търсите човек, който да внесе усмивка и цвят в деня ви, отидете ѝ на гости. Тя вероятно ще рисува в този момент.

Преди да родиш второто си дете, беше водеща. Каква част от живота си остави назад?

Голяма част, но се надявам да не съм я оставила съвсем, защото телевизията е страст, от която трудно би могъл да се откъсне човек, ако го влече. В момента не работя в тази посока и от една страна не съжалявам, защото пък правя други свои проекти.