Той знае, че музиката е нещо повече от звуци, нахвърляни набързо, знае, че нотите, заседнали в петолинието, не са случайно попаднали там, тъй като пише, свири и дирижира сериозна музика, както бива наричана. Чува я, дори и в тишината, защото е вътре в нея. Мартин Пантелеев беше от първите срещи на Cultinterview (тук), но ето, че се стигна и до втората. Въпрос на късмет е, че го „уцелих“ в страната ни.

Празник е, празник на буквите. Като човек, който е част от културата на България, мога ли да те върна в периода, в който 24 май си беше шествие. Спомняш ли си този свой период, ученическия?

24 май безспорно е светъл празник на българската писменост и култура. Малко народи могат да се похвалят със собствена азбука, която да се използва от целия славянски свят. Като сме били деца, това трудно можеше да бъде оценено. Тогава за нас този ден беше прекрасен повод да свършим училище малко по-рано, за да празнуваме. Но беше хубаво, защото се организираха концерти пред паметника на Кирил и Методий, имаше солови изяви, рецитираха се стихотворения. Това предизвиква носталгия сега… С годините спомените се натрупват.

Когато си някъде между спокойствието и вътрешните шумове, някъде между театъра и киното, някъде между броенето на часовниковия механизъм и безвремието, та дори и между Не и Да, заради името си… ? Неда Спасова гледах наскоро в постановката „Съгласие“ в театър „София“, но телевизионният екран ни я показва три пъти седмично в сериала „Откраднат живот“, където тя е деликатната Кая. А тази деликатност и мекотата толкова ѝ отиват, защото са частица от човешката същност на актрисата…

Ходила си на лека атлетика. Ако сега пробягаме една дистанция, ще се справиш ли?

Горе-долу помня командите. Какво съм правила тогава? Тичала съм и съм скачала дълг скок. Не стигнах до по-напред. Ходих две години с прекъсвания, не плътно. Бях трети клас. Виждах, че по-големите лекоатлети тренират и висок скок, но ние само тичахме на различни разстояния. После започнах волейбол, който се появи в четвърти клас. Ходех малко, но след това вече плътно си тренирах. Беше ми по-интересно. Даже и сега ми е готино да си играя. Малко ме е яд сега, че се отказах.

Толкова добра идея е срещу мен да попадне човек, който се замисля за всяко дребно нещо, изпречило се на пътя му, без да е дребнав, който си взаимодейства с надеждата, сякаш за него е измислена, който събужда усмивка, дори когато тя е позадрямала у теб… Ненчо Балабанов донесе със себе си в Южния парк куп свои случки, които бяха добре дошли в компанията на яркото следобедно слънце.

Не бяхме се срещали повече от 15 години, но не навлязохме в спомените, а в сегашните му вълнения.

Абе, ти си голям баровец – тренираш в Малееви тенис. Толкова ли си станал добър?

Там ми е треньорката Злати Петрова, която съм избрал преди много години. Веднъж седмично съм с треньор. Едно време бяха писали, че сме гаджета, което беше много смешно, защото отидохме заедно да гледаме един мач на Гришо, но понеже сме в ложата, ни снимаха и ни обявиха за двойка.

Ако за някого можем да кажем, че владее собствено си тяло до последния милиметър, то това е балерината. Не онази, която е като извадена от музей, а другата, която е белият лебед – ефирният, изящният, финият. Когато тя общува така приятно, разговорлива е и умее да изразява себе си с думи, тогава се получава идеалната среща. С доцент д-р Диляна Никифорова от Софийската опера и балет пихме по капучино в парка, на въздух.

Видяла си толкова красота чрез балета. Какво струва тя?

Не ми се налага да правя нещо специално. Иначе балетният тренинг е много натоварващ още от детска възраст, но пък богатството на това изкуство е и във факта, че от малък получаваш естетическо възпитание и отношение към красивото.