Случва се да има хора, които ме объркват – без да са в едната или другата крайност. Просто объркват с мислите си. Той е точно такъв. Актьор, който не иска да бъде в театъра, защото не го усеща. Подробностите са излишни. Ама е хубаво да бъдеш изненадан. Дори и с това, че виждаш как той си поръчва кафето отделно с чаша студено мляко, което после миксира. Друго какво? Смееше се непрекъснато. Аз пък се опитах да не го „пропусна“. Китодар Тодоров влиза в Cultinterview.

---

Защо казваш, че не си типаж за главна роля?

Не съм сигурен, че това съм го казвал всъщност… Може би съм имал предвид, че ме викат по-често за епизодични роли. Често главните персонажи са позитивни герои. А аз не вярвам в това. В негативните има повече истина и са по-близко до мен.

Тя тръгва към бокса, след като се “пуска” на републиканско първенство и на него става първа,

Той е от онези хора, които вървят в правилната пътечка, няма настойчиви демони, които да го сюрпризират непрекъснато, а колебливостта му с течение на времето отстъпва назад. Той е от външно красивите актьори, но не и от отегчителните. Опитът му вече е различен, пообогатен, а това е изменило и усмивката му. Но съвсем адекватно. Вече има собствено семейство, а то е книга, в която се пише в движение. Дарин Ангелов обаче иска тя да е съвършена.

---

Помниш ли нещо от пантомимата? Учил си я цяла година в НАТФИЗ.

О, да, много неща помня и са ми полезни и до ден днешен. Когато започнем нова пиеса и още не е дошъл пълният реквизит, още декорът е маркиран, работим с въображаеми предмети, с въображаемо пространство. Това изгражда вътре в съзнанието ми представа за територията, в която се движи моят герой. Така по-лесно създавам образите си. Не е стих, за да го забравиш.

Той не е писател, но издаде книга неотдавна, пресъздаваща случки от собствения му живот. „Дневникът на един звероукротител“ идва след всичките му статуси във Фейсбук, предизвикали през времето и усмивка, и гняв, размисъл или мълчание. Там той е Татко Калоян. И не само там. У дома го чакат близнаци и по-малък син, които не е нужно да търси с фенерче къде да се скрили, а са непрекъснато около него. Не ми прилича на разсеян покрай тези си задължения, а по-скоро на ясен и категоричен: Калоян Явашев в Cultinterview.

---

Как живее едно младо семейство с три деца в Бургас?

Съвсем нормално, по-скоро ежедневието ни бива напрегнато от болестите и когато децата трябва да останат вкъщи. Иначе Бургас е летен град, каквото и да си говорим. Зимата излизаме за малко, ако има слънце. Пазим децата да не се разболеят. Може би прекаляваме понякога, но при нас не е като да имаш едно дете.

Засичала съм я по хенд-мейд фестивалите неведнъж. Тя създава красота, тъй като нейните часовници изглеждат повече като впечатлителни гривни, отколкото като дискретен аксесоар. Изработва ги от три години, но има само два часовника от своите в шкафчето си. Нямаше нужда да минавам през рафтовете на живота й, за да усетя, че срещу мен стои творческо момиче. Михаела е човек, който рисува и върху хората, човек, който оставя следи, защото е от поизчезнали добри души.

---

На какъв етап от живота си създаде BoheMika?

Това е малко дълга и тъжна история за мен… Започнах да се занимавам с бижута и всичко стана по естествен начин. Цял живот съм в изкуството, като още в първи клас започнах с рисуването, с приложните изкуства. Това и завърших като средно образование. Впоследствие записах да уча архитектура, завърших и магистратура, но реших, че това не е за мен. Имах вътрешната нужда от нещо по-творческо.