<Мирисът на дъжд, истинският порой или слънчевият лъч може да бъде стимул, за да може пространството да се насити с нещо ново, с нещо красиво и творческо?! Тя открива вдъхновяващите моменти зад всеки ъгъл. После създава. Нейните бижута и дрехи биват приютени от Muse shop, а и от собственото ѝ магазинче - Unibucks shop. Притеснителна, фина, спокойна и с чувство за умереност: Таня Папаринова от Cøncepta гостува на Cultinterview.

Има ли конкретно събитие, което да те е отворило към това занимание?

Преди да се занимавам с хенд-мейд, имах магазин на централна улица. Бях в търговията и шиех неща, които бяха по моя идея, в ателие. Започнаха да се продават с голям успех. Но когато се роди дъщеря ми Съни, приключих. Когато тя стана на 3 годинки, ръчно-изработваните неща започнаха да си пробиват път. А понеже като дете винаги съм се занимавала с подобни неща, получих вдъхновение.

Тя си пада по тихото присъствие, по тихото бягство, по лекото ехо в гласа. Да не повярваш чак, че актриса може да търси да бъде във „второстепенна“ роля. Не на сцената. Ей така: когато върви по улиците, когато пие кафе в парка, когато получава усмивка. Може би пък „сезонът на канарчетата“ е отминал и реалността е претърпяла промяна, примесила се е с контрол, стабилност, задължения…

Сядам до нея. Параскева Джукелова.

Колко пъти в живота на човек му се случва да участва в карнавал? Ти имаш шанс сега с новото представление на Народния театър – „Един безумен ден“.

Особено у нас, в България, се случва по-трудничко. Ако човек има интерес, винаги се появяват възможности за маскиране. Би ми се искало да съм във Венеция или в Бразилия на масови празници и изригвания, но не съм била. Ние наричаме представлението карнавал, но си е постановка с много музика и танци. При нас маскирането в театъра е редовно. При мен няма неузнаваемо маскиране в „Един безумен ден“. Костюмът и перуката преобразяват и се получава магия.

Гласът му навява сантименталност, от онази, която си закътал дълбоко, и сам не смееш да си припомниш, че я има у теб… Погледът му носи самочувствие и разбива всичко на парченца, когато е насочен директно, без странични отклонения. А колко пък е странно хората да те мислят за лош само защото си се вмъкнал в зъл герой, както той – в Иво Фотев… Стоп! Реверансът е към Васил Бинев.

„Къде беше досега?“ беше зададено към теб от фенове на сериала „Откраднат живот“ като въпрос в края на предишния сезон. Не може да не ти се е запечатало.

И аз имам вина за това, защото съм мало немарлив към себепоказването си. Нямам една снимка, изпратена някъде в рекламна или филмова агенция. Преди 2 години имах много смешна случка с Александър Косев, който е и един от режисьорите на сериала.

Има едно семенце в българския спринт, което е много екзотично и модерно, интензивно живеещо и с дух на победител. А и как няма, когато се казваш Карин и имаш за цел да оставиш зад гърба си един куп лекоатлетки. Но у Кари има и нещо друго. Тя създава емоция. У нея има фрапираща свежест, която й е присъща не само заради младостта, а е въпрос на индивидуалност. Пообщувах с нея с удоволствие.

На 11 години е трябвало да си избереш между балета и леката атлетика. Към този момент имала ли си съжаление, че балетът е „отишъл на кино“?

И за миг не съм съжалявала. Толкова ми харесваше да танцувам, че не съм се замисляла какво ще излее от мен. Със спорта също от малка не съм имала някакви грандиозни планове, всичко просто се е случвало. Мисля, че изборът ми доста ми е дал.