Георги Мамалев – вчера, днес и утре
Когато трупаш точки заради това, че смехът ти е заразителен, тогава моженето ти не отива на вятъра. Прави ли те това по-добър, подплатява ли самочувствието ти?
Звъня на Георги Мамалев и тези въпроси на момента откриват отговорите си, дори губят значение. Защото актьорът ме „вмъкна“ между репетициите си в Народния театър, „вмъкна“ ме между семейните си ангажименти и житейските си ежедневни дейности. Защото ме „покани“ в своята душевност, без да се налага да звъня на звънеца. Само открехнах вратата…
Излезе книгата за теб – „Усмихни се, човече“, чиято идея е да разкаже твоите истории. Имаш ли случки, които не са за разказване?
Има, разбира се, но съм ги спестил тези истории, защото съм се притеснявал, че те са прекалено лични и не е хубаво да ги пресъздавам оттам нататък. Книгата е забавна, лятна, имам много спомени от снимките на „Оркестър без име“, от моите войнишки години в ДНА-Пловдив, от ВИТИЗ. „Море, любов и още нещо“, както казваше Катето Евро във филма. Ако един човек се засмее, значи сме успели.
ПОСЛЕДВАЙ НИ