Да влияеш чрез моженето си и да знаеш, че талантът ти не е случаен… Деян Донков не е въжеиграч, който рискува живота си, но е актьор, който „счупва“ сцената, когато стъпи с краката си на нея. Или лети?! По-важното е, че е вдъхновен да го прави – случил е и на жена, и на синове.  Животът му не е куха и празна тишина, а феерия от пъстри събития в цялата цветова гама.

От години Народният театър е творческия дом, който приютява Деян. Ето ни, и сега сме тук.

Модернизирал си се относно цигарите. Няма ли да се модернизираш още повече, спирайки да пушиш изобщо?

Малко пуша и общо взето това си е такъв вариант. От Нова година съм на това устройство и то ми помага да не прекалявам. Въпрос на навик е – през деня припалвам и повече пуша вечер. И ми е вкусно.

Магията, която може да донесе едно интервю, е позната и за двама ни. Крилата, които едни очи, гледащи право в теб, дават, любопитството, което натурата ти носи, спрямо нов или познат за обществото човек – ето това докосва и двама ни. Мен и Мариян. Поотделно: мен – тук, а него – в NOVA. Но сега затаих дъх и не очаквах зрелище. Очаквах да налучкам пътя към вълненията му, сблъсъците му и моментите на равновесие и неравновесие. И пъхайки ключа в ключалката, вратата се отвори…

Искаш винаги да си подготвен за интервю, но случвало ли ти се е отсреща да имаш стена?

Случвало се е. Подготовката обаче е много важна за едно интервюто. Научих го в списание MAX преди повече от десет години. Тогава направих първите си стъпки в този жанр. Едно ново време, след времето ми в новините.

Да заблестиш, когато светлината на сцената рязко си пробие път, да имаш сетивата да чуеш музиката и да разпилееш хиляди стъпки, оформени в красив танц – класически и строг, но емоционален. Това се случва, когато балетът е твоето нещо, когато е и тъгата ти, и същинското щастие. Примабалерината Марта Петкова от Национална опера и балет влиза на палци в Cultinterview.

Само преди дни беше международния ден на балета. Покрай такива празници ли се сещаме за балета?

Ние, артистите от операта, се сещаме всеки ден. Всеки ден в залата ни вкарва любовта към танца. За нас този ден не е нищо по-особено. Опитваме се да го отбелязваме и да се говори за това, за да обхване по-широка аудитория, и хората да знаят, че празнуваме 90 години български балет. Който обича балета, този ден е нещо специално. Тази година отбелязахме празника с „Корсар“ – спектакъл, чиято премиера беше тази година.

Когато сякаш са ти подхвърлили щастие и ти си го уловил – така си представих, че изглежда ситуацията у семейството на Алексей Кожухаров, когато си е у дома. След като направихме едно дълго следобедно кафе, видях актьора и откъм личната му позиция – човешка и актьорска. Малко тъжното му настроение от смъртта на баща му повлия, разбира се, на разговора ни, но превъртахме часовника напред и назад във времето с всичките страсти, свързани със случките, белязали живота му.

Когато седмицата ти започва по неочакван начин със смъртта на баща ти, как ти се променя животът оттук нататък?

Наистина съм настроен така, че вярвам в опита и ваденето на правилни изводи от него за всяко едно нещо – за живота, за професията. Като тръгне така неочаквано, гледам да го възприемам като урок, така че се опитвам смъртта на баща ми да я приемам точно по този начин. Баща ми не беше просто баща за мен. Той беше учител.

Колко е хубаво, когато талантливите хора са и мислещи, когато думите им не чезнат в пространството, а витаят вдъхновяващо. Тогава се стараеш дори да не мигаш, защото момчето разказва за своите въжделения, за своите силни моменти, умението да си щастлив и за пътуването му в нещастието. Разбира се, и за пътя към любовта: любовта към театъра, към актьорството, към една жена. Веселин Анчев. Театър „Българска армия“.

Я кажи: защо имаш рожден ден хем на 1 април, хем на 4 януари?

Роден съм на 4 януари, обаче хората от Коледа започват да запразняват, ядат, пият и се веселят. Четвърти обикновено се пада работен ден и като дойдат на рождения ми ден, гостите все са уморени и идват за 15 минути. Малко след като излязох от театралната академия, реших да си обърна датите и да стане 1.04, да обявя, че тогава ми е рожденият ден и да събера много хора.