Хубав е моментът, в който откриваш, че има млади хора, които имат хъса и настроението, сетивата и чувствата да плуват в живота си като с моторна лодка – на 100 %. Алиса е от момичетата с вятър в косите, независимо дали е подредена, разсеяна, мотивирана, или проектира близкия месец. Казах Алиса. Актриса в Малък градски театър „Зад канала“. Както и предполагах, след „здрасти“ нерядко хората се шегуват с името ѝ: „А, Алиса в страната на чудесата“. Тя пък си го харесва вече, след като му се е бунтувала в детските години. Но май това не са единствените ѝ бунтове…

Хаотичен човек с хаотични мисли… Като такъв се определяш.

Да, хаотичен съм. Много неща ме влекат, много неща ме носят насам и натам. Забравям, обърквам се, връщам се към нещо. Опитвам се да се подреждам, обаче не става. Има някаква отвеяност у мен. И гледам да си правя много стриктни графици, когато имам много неща за вършене, да ги подреждам по час, за да знам, че има нещо, върху което да се опра. Иначе съм в тотално безвремие. Не знам кой ден сме.

Лили е онази бойната и лудата във филма „Бензин“ – общо взето непознато лице в актьорския пейзаж. Тя е онази, която носи творческа ненормалност, тъй като създава картини върху платно, а и върху текстил. Тя е онази, която дойде 5 минути преди срещата ни и не бързаше да си тръгне. Гледайки я, се замислих, че Лили няма нужда от вдъхновение, защото самата тя може да бъде нечие вдъхновение. И как не – все пак е модел, модел с тотално естествена визия.

Виждаме се в ден, в който не вали. Какъв е този афинитет у теб към бурята, каквато имаше вчера?

По-дълбоко ми е усещането към бурята, отколкото към нормалното време. Не знам защо… Самият гръм, светкавиците… като видя нещо по-мощно от човека, се възхищавам. Разбирам, че природата е по-силна от нас и изпитвам възхита от това. Дори и леките земетресения ми харесват. Големите вече ме плашат.

С Даниел си направихме един добре озвучен разговор – с въодушевление, с патос, отидохме далеч от наивното и скочихме смело в подвизите му – от едно време, та до сега. За певец в Софийска опера се предполага сериозност в погледа и поставяне на една стабилна разграничителна линия помежду ни. Друг път обаче. Свежарското капучино беше второто за деня ми, а все едно ударих четворна доза от него – енергията на Даниел ме помете.

Оперен певец на мотор…

Не е практика сред оперните певци, но го има. Ако дойдеш да чуеш какво слушам в колата си… Rammstein, Depeche Mode, Pantera, Yes.

Толкова е вдъхновяваща, че ти иде да литнеш с нея. Умна, чак до ненормалност за един спортист. Неведнъж съм имала досег до такива, но това, което го има у нея, е любопитството. Мирела Демирева доказа себе си със сребърния медал на Лятната олимпиада в Рио де Жанейро . Обаче пианото при нея има малко повече клавиши от обичайното пиано, тъй като се намира в друга графа…

Откривам я в Холандия. Вече е в края на лошия си период след контузия, който е преминала по много странен начин – с ходене по музеи. Като обожател на изкуството, този подход на холандците, че „мързелът означава ефикасност“, е добре дошъл за нея. И Мирела му се отдава…

Как е времето там?

Добре е. Сега малко се постопли, ама тази седмица беше доста студено, даже малко настинах. Тук вали доста често, има вятър, но лятото е поносимо.

Няма нужда да си крадец на мисли, на настроения или емоции, за да усетиш, че Яна Маринова е човек, който е адаптивен, „трансформира се“ лесно, и винаги се оказва вмъкнат в подходящата роля. Тръгна й подобаващо още в „Хотел „България“, пътьом мина покрай няколко сериала – „Забранена любов“, „Стъклен дом“, „Фамилията“ и „Връзки“, и стигна до филма „11А“. Тук някъде идва и театърът, най-вече заради моноспектакъла „Глас“. И след тази ретроспекция, която си съставих набързо, някак естествено, не можех да не започна разговора ни с Яна именно по този начин…

Кога връщаш лентата назад?

Връщането назад обикновено е с една цел – да се поучиш от грешката си или пък да се насладиш на спомени, които са били прекрасни. И в двата случая намирам интересни преживявания. Но не съм от хората, които прекалено живеят в миналото или в бъдещето. По-скоро животът ми се случва тук и сега.