Навремето си умирах да гледам художествена гимнастика. Още си спомням огромната книга, която имахме у дома. Беше култова – с всички успехи в този спорт през годините. Спортът на съвършенството.

Невяна Владинова получи възможността да е капитан на националния отбор. Слънчева, усмихната, но и интровертна. Вътрешната тишина, която притежава, не може да се забележи на терен. Там тя е динамична и хармонична, владееща и завладяваща. Лиризмът е някъде встрани. Или може би не му е дошло времето?!

Неви ме отведе в света си – такъв, какъвто я вълнува в момента…

Миналата седмица имаше рожден ден… Ставаш ли по-сантиментална покрай рождените си дни?

Обичам да имам рожден ден, защото тогава много хора ми пишат и виждам колко хора мислят за мен. Не знам дали ставам сантиментална. Не си падам по подаръците толкова, но ме радват жестовете.

Цяла нощ след 3-часовия ни разговор с Васил Михайлов стоях и се чудих откъде да започна представянето му. Всъщност едва ли очаквате пред вас да се разкрие един съвършено нов човек, който тепърва ще опознаваме, но ми се искаше да мръдна крачка встрани и да попадна в коловоз, в който може би за миг е попаднал и самият актьор. Харесвах го и за това вътре в себе си знаех, че тази среща някога ще се състои, че ще я предизвикам, но все изчаквах момента на по-добрата си подготовка за интервю, изчаквах момента, в който очите му ще стоят срещу мен. Исках реакция!

Причаках го на пресконференцията за наградите „Аскеер“ и се опитах да не го шокирам с ентусиазма си. Васил Михайлов се съгласи да се срещнем, макар да ме предупреди, че това още не значи, че имаме готово интервю. Напротив. Нещата тепърва предстояха… Обаче ми се видя странно, че първото нещо, което ме попита, е каква зодия съм. Усетих победата си по точка №1: той – Овен, аз – Лъв – предполагаше се, че си познаваме огъня. И започнахме от там…

Харесах я в представлението „Майстори“ в Народния театър. Признавам си, не бях гледала Гергана Змийчарова в друго представление, но очите ми я виждаха различна. Дори и само тази ѝ роля би могла да ѝ е достатъчна в кариерата на актриса.
Но актьорите не мислят по този начин. Искат да оставят повече следи…
Да не говорим, че Гергана си е за харесване. Тя е типично творчески човек – рисува, фотографира… Има опит и образование за това, но го действа с огромен кеф, не по задължение, а защото я яде отвътре да го прави.

Ако се казваше Сирма, както са мислили да те кръстят родителите ти, друга карма ли щеше да имаш?

Къде си го прочела това? () Сигурно аз щях да съм друга. Сирма Змийчарова ми звучи много съскащо и змийско. Едно време съжалявах, че не са ме кръстили така, за да е по-интересно, обаче в последните години се убеждавам, че фамилията ми достатъчно се запомня. Дори и когато не се запомня правилно – и Змиярова са ме наричали, и Пепелянкова, Зайчарова.

Винаги е смущаващо да срещнеш висок мъж. Леко си е притеснително дори. Волейболистът Владо Николов приключи кариерата си като състезател, но остана на позната територия. Същевременно дискретно е направил промяна в плана и се е впуснал в самоусъвършенстване. Какво, що – Cultinterview бе насреща за споделяне както на бъдещи, така и на отминали случки. А, и седнахме. 

19 години беше в националния отбор. Колко живота можеше да изживееш през това време?

Можеше по много различни начини да си изживея живота. Всъщност ако трябва да съм точен, докато бях професионален и успешен спортист, не съм живял. Бях фокусиран върху това, което правя. А то не беше живот точно. 350 дни от годината работех, а седмица или две живеех.