Квартал „Бъкстон“. Ресторант „Морско око“. 15 часа. На пръв поглед нищо особено. Но не и когато си на среща с европейските и световни медалисти по фигурно пързаляне – Албена Денкова и Максим Стависки. Когато се появявам, едно место блюдо профучава покрай  главата ми – т.е. обядът им току-що е приключил и е време за предвиденото в програмата им интервю. Двамата се взират в мен – открито и с добри очи.

Как се обръщате един към друг?

Максим: Аз й казвам Албенче, а тя към мен се обръща с Макс. Когато съм сериозен й викам Албена, а когато се шегувам – госпожица Денкова.

Ако мога да използвам спортни термини, бих класирала журналиста Георги Милков в дисциплините „бягане с препятствие“ и „състезание по неравен терен“. Той пътува. Но залита по пътувания, които му повдигат адреналина и го хвърлят в непознатото. Непрекъснато е в такива схеми, защото те го правят различен. А всъщност може би именно те го правят такъв, какъв то е?…

Виждаме се в 9,30 ч. сутринта. Ранното ставане стандартното ли ти е?

Това ставане е по изключение и направих усилие, за да се видим. Никога не съм обичал да ставам рано. Правя го с охота и без тюхкане само ако имам да хващам самолет. Иначе го приемам като усилие на духа и тялото.

Дария Симеонова в момента е онази жена, която е непоколебима и която е „огън и дим“. Това е тя, но само в сериала „Откраднат живот“. Просто защото Дария е много повече от това. Тя е много повече от куп определения, които мога да си сътворят за секунди.

Актрисата е част от трупата на театър „София“ и нашето виждане беше между снимките на втория сезон на сериала и поредното представление на „Нощта на 16-и януари“. Уж се видяхме само за интервю, а се удивих, че Дария предразполага към повече. Такава е, че директно ти става приятел, без междинен елемент. Още телефонният ни разговор загатна за това: беше толкова възпитана, та чак нереално. Похвално. Още един плюс.

Първият ми допир до таланта на актьора Георги Кадурин не беше участието му в сериала „Стъклен дом“, а в телевизионния театър „Смъртта на търговския пътник“. Преди много години неговият колега, който вече не е между живите – Илия Караиванов, ми даде този видеозапис. Годината му е 1985-а. И е факт, че ентусиазмът на младите е заразителен, но кариерата на актьора не лавира, а се е устремила нагоре и към този момент.

Георги Кадурин играе в 14 представления, сочи културният афиш. Сам казва, че си е изградил способността да „изчиства“ паметта си от тях още с прибирането си у дома. И е съвсем естествено да е така, когато имаш обичливо семейство.

Миналата седмица беше 1 юни – Денят на детето. Държиш ли се близо до децата?

В смисъл дали съм се вдетинил ли? Държа се до моите деца, иначе – не. Дъщеря ми е на 21 години и за мен си е дете.