Катерина Хапсали. Роман – „Гръцко кафе“. Тазгодишното “Цвете на Хеликон” стана нейно. За какво иде реч всъщност? За едно момиче, с което сме на почти една възраст… Което написа първия си роман след некратка журналистическа кариера и той стана дотолкова продаваем, че учуди всички невярващи. Същото това момиче гледа детето си и не иска да гравитира, а да съществува с цялата си мощ на жена…

Доскоро беше активна във Фейсбук, после се дръпна някак. Но от някогашните ти постове се сещам за един – как се събуждаш с близо 40-градусова температура и 3 часа по-късно вече си на крак. Как човек успява да се вдигне?

Всъщност по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед. Едно на ръка е, когато се окажеш много болен. Но когато го комбинираш и с натрупано изтощение, става още по-тегаво. Моят син за трети път в рамките на два месеца се разболя ужасно. Няма как това да не ме афектира.

Загледах на премиерата на „Лив Щайн“ в театър „Зад канала“ едно момиче с оранжеви коси. Толкова ми хареса как Весела Бабинова, като все пак млада актриса, играе на нивото на вече утвърдени имена, че нямаше как да не поискам да се видя с нея. Обичам талантливите хора! И малко след това стана ясно, че Весела е номинирана за ролята си на Лоре в същото това представление за „поддържаща женска роля“ на наградите „Икар – 2016“.

Миналата седмица беше на уъркшоп в театър “Сфумато“…

Да, това е едно ателие, което организират Маргарита Младенова и Иван Добчев. То е във връзка със срещите на хората с вампири, върколаци, таласъми – все от българския фолклор… Основно се разглеждаше Радичков – пиесите му „Януари“ и „Кошници“, двата му романа, а също и текстове, свързани с погребални обичаи.

Да гледаш на Асен Блатечки като на женски душевадчик, отдавна не изглежда съвсем сериозно. Особено като му отвориш театралната и филмовата биография, където се откриват съвсем отговорни роли. Актьорът в момента се намира в премиерен прозорец на представлението „Кредитът“ на Пловдивския театър, където играят заедно с проф. Атанас Атанасов. Асен си призна, че се чувства много приятно покрай всяка една премиера и се шегува с колеги, че ще му е най-приятно да има премиери и после представлението да пада. Интересно му е, докато се ражда спектакъла. А какво му е настоящото настроение: в тотален комфорт със себе си.

Чувстваш ли се все още свободен във всичките му проявления?

Естествено. Ако спра да се чувствам свободен, предполагам, че ще си сменя професията. Артистът, не говоря само за актьора, трябва да е свободен човек – иначе не виждам как ще се получи. И то е начин на мислене.