Магията, която може да донесе едно интервю, е позната и за двама ни. Крилата, които едни очи, гледащи право в теб, дават, любопитството, което натурата ти носи, спрямо нов или познат за обществото човек – ето това докосва и двама ни. Мен и Мариян. Поотделно: мен – тук, а него – в NOVA. Но сега затаих дъх и не очаквах зрелище. Очаквах да налучкам пътя към вълненията му, сблъсъците му и моментите на равновесие и неравновесие. И пъхайки ключа в ключалката, вратата се отвори…

Искаш винаги да си подготвен за интервю, но случвало ли ти се е отсреща да имаш стена?

Случвало се е. Подготовката обаче е много важна за едно интервюто. Научих го в списание MAX преди повече от десет години. Тогава направих първите си стъпки в този жанр. Едно ново време, след времето ми в новините. (още…)

Да заблестиш, когато светлината на сцената рязко си пробие път, да имаш сетивата да чуеш музиката и да разпилееш хиляди стъпки, оформени в красив танц – класически и строг, но емоционален. Това се случва, когато балетът е твоето нещо, когато е и тъгата ти, и същинското щастие. Примабалерината Марта Петкова от Национална опера и балет влиза на палци в Cultinterview.

Само преди дни беше международния ден на балета. Покрай такива празници ли се сещаме за балета?

Ние, артистите от операта, се сещаме всеки ден. Всеки ден в залата ни вкарва любовта към танца. За нас този ден не е нищо по-особено. Опитваме се да го отбелязваме и да се говори за това, за да обхване по-широка аудитория, и хората да знаят, че празнуваме 90 години български балет. Който обича балета, този ден е нещо специално. Тази година отбелязахме празника с „Корсар“ – спектакъл, чиято премиера беше тази година. (още…)

Когато сякаш са ти подхвърлили щастие и ти си го уловил – така си представих, че изглежда ситуацията у семейството на Алексей Кожухаров, когато си е у дома. След като направихме едно дълго следобедно кафе, видях актьора и откъм личната му позиция – човешка и актьорска. Малко тъжното му настроение от смъртта на баща му повлия, разбира се, на разговора ни, но превъртахме часовника напред и назад във времето с всичките страсти, свързани със случките, белязали живота му.

Когато седмицата ти започва по неочакван начин със смъртта на баща ти, как ти се променя животът оттук нататък?

Наистина съм настроен така, че вярвам в опита и ваденето на правилни изводи от него за всяко едно нещо – за живота, за професията. Като тръгне така неочаквано, гледам да го възприемам като урок, така че се опитвам смъртта на баща ми да я приемам точно по този начин. Баща ми не беше просто баща за мен. Той беше учител. (още…)

Колко е хубаво, когато талантливите хора са и мислещи, когато думите им не чезнат в пространството, а витаят вдъхновяващо. Тогава се стараеш дори да не мигаш, защото момчето разказва за своите въжделения, за своите силни моменти, умението да си щастлив и за пътуването му в нещастието. Разбира се, и за пътя към любовта: любовта към театъра, към актьорството, към една жена. Веселин Анчев. Театър „Българска армия“.

Я кажи: защо имаш рожден ден хем на 1 април, хем на 4 януари?

Роден съм на 4 януари, обаче хората от Коледа започват да запразняват, ядат, пият и се веселят. Четвърти обикновено се пада работен ден и като дойдат на рождения ми ден, гостите все са уморени и идват за 15 минути. Малко след като излязох от театралната академия, реших да си обърна датите и да стане 1.04, да обявя, че тогава ми е рожденият ден и да събера много хора. (още…)

Той живее в Австрия, но се състезава за България. Ски скоковете са му предадени по наследство от баща му – Емил Зографски. Става дума за същото момче, което постигна 14-и резултат на олимпиадата в Пьонгчанг само преди месеци и ни показа красотата на зимата в един друг аспект. Толкова му стисках палци, че веднага му писах и го пожелах за мой събеседник. Влади е в София за броени дни, колкото да каже: „Здравей“ на приятелите си, да се поосвободи от типичния за ски спортовете костюм и после да отнесе със себе си настроение и ентусиазъм в посока Инсбрук.

Идваш от зъболекар. Когато си скачач, не е ли това едното от притесненията при скоковете, че може да останеш без зъби?

Не. В началото, когато състезателят започне да се занимава с този спорт, има такива притеснения, но с времето това изчезва. А замислиш ли се, че нещо може да стане, оттам нататък си свършил. Дори изобщо няма смисъл да се опитваш да скачаш. Това не се мисли. (още…)

Колко е приятно, когато хората си общуват, казват си важни и съществени неща и разговорът сам си върви. Не го буташ, не го тикаш, не се овъртолваш в глупости, а просто си говорите. И се смеете. Актьорът Герасим Георгиев – Геро ме вмъкна в актьорската си „кухня“ и нямах търпение да разбера къде стоят чиниите, вилиците и ножовете, с които си служи занаятът му. Естествено, и там остават трохи по масата след вечеря. И невинаги покривката е сатенена. Понякога няма покривка дори. Но поклон има. Винаги. А съвсем съзнателно мога да се поклоня и аз на човешката същност на Геро. Думата е… обаяние.

Каза ми преди малко, докато си говорихме извън интервюто, че не си блъскан с пари. А защо не си, след като играеш толкова?

Това е много хубав въпрос. Малък ни е пазарът, малка ни е държавицата, малко ни е всичко. Не съм не стремил да имам много пари. Искам толкова, колкото да ми позволят да живея нормално, да се грижа за семейството си и за нормалните нужди, да пътуваме нанякъде и дотам. (още…)

Кауза ли е да си млад актьор в България, или е вяра, че можеш да покажеш себе си и в нашите условия? Възможно ли е да дочакаш оценка на таланта си и на човешките си качества, когато пускаш телевизора и там културата е някъде на по-тихо място? Виждайки Александър, той ми изглеждаше възпитан и спокоен, още от ъгъла до Младежки театър, където се срещнахме, а и където играе, та до финала на двучасовата ни среща.

Изглеждаше ми като човек, склонен да се качи до горния рафт със стълбата, а не такъв, който ще остане на място и ще гледа отстрани. Скачай, Алекс!

Носител на „Аскеер“ за „Пилето“. Страхуваш ли се това да не остане единственото ти признание?

Не се страхувам. Наградата беше за „Изгряваща звезда“ и няма как втори път да имам такава номинация и награда. Сега влизам в големите битки с големи актьори и е малко по-трудно вече. Не го мисля много това. Гледам да си върша работата, пък каквото стане. (още…)

Когато си на 26 години и вече те има на картата на спорта в България… Когато те има и на световната карта, заради бронзовия медал на първенството по таекуондо в Корея през 2017-а година… Влади съвсем съзнателно се опитва да излезе извън мнението за стандартния спортист – не цели да се харесва на всяка цена, не натиска да се впише в графата „мъжко момче“, но реално отстоява себе си и мисленето си, наблюдавайки с едно око отправната си точка – да е на върха.

От малък си свикнал да си все първи. Кога разбра, че и сребърният медал е отличие?

През 2005-а година ми беше първия медал на Европейско първенство и първи за България. До тогава не признавах абсолютно нищо, освен първото място. Имах още две срещи в състезанието и треньорът ми много се зарадва, но така стана, че загубих следващата среща и останах трети. (още…)