Радостина КолеваКаква ли буря бушува зад външното спокойствие на Момчил? Действително си го мислих, отивайки да се срещнем. Да, беше лежерен, но и улегнал. И да, очите му се събудиха, когато заговорихме за пламъка да създаваш и да бъдеш творец, за огъня да имаш добри хора покрай себе си, за чувството да бъдеш обичан…
С група “Клас” отбелязвате 40 години от създаването ѝ. Кога човек решава да върне нещо назад?
Когато има недовършена работа. С “Клас” през 96-а прекратихме създаването на музика заедно. След това минаха няколко години и отново се събрахме. Общо взето не сме се разделяли съвсем, защото правихме съвместни неща с други музиканти. 2005-2006 някъде се събрахме у нас на един купон и решихме да възобновим всичко. Направихме албума “Кадифе и порцелан”, който олицетворява това, което имаме като концепция.
Сега подготвяме нов албум, който ще излезе до края на годината. Хубаво е ние да сме заедно и да правим музика, защото това е основното.
А с Бойко и Иван говорим на един и същ език. Те са ми като учители, тъй като отидох много млад при тях, бях още студент. Всеки ден ходех в студиото, не спях нощем, защото работех в едно кафене. Така тези години преминаха в много работа и малко сън.
Склонен ли си да се учиш и сега?
Разбира се, постоянно гледам да се уча, слушам и анализирам новата музика, която излиза. Опитвам да съм на “ти” със съвременните технологии, които се появяват. Няма как. Самата публика изисква от нас да бъдем интересни, да сме новатори, модерни и актуални. Спреш ли да се учиш, изоставаш. За съжаление, времената са такива, че няма как да си останеш класика – да те търсят и знаят само заради това, което си направил навремето.
Търсейки новаторство, няма ли да се отдалечиш от това, което си ти самият?
Не. Просто имаш възможност да работиш с нови изразни средства. Същият си. Това, което е заложено вътре в теб, си стои, не се променя. Естествено, ако говорим за творчество, имаш периоди, в които си различен. Това зависи от хората, с които контактуваш, от начина, по който се вдъхновяваш… Музиката е олицетворение на живота.
Всичко, което се случва в музиката, го има и в живота.
Някои казват, че напоследък правим много тъжна музика. Обаче животът не е много весел, нали? На нас ни се ще да е весела, но някак си не ни идва, не се получава.
Имаш ли усещане за себе си, че си тъжен човек?
Може да се каже, че съм малко дарк-човек, по-дълбок, но пак е въпрос в кой момент ще ме погледнеш. Шарено е.
Трябват ли ти особени настроения за създаването на музика?
Да, винаги има едно духовно усещане, което, като го почувствам, знам, че трябва да седна на пианото и да мисля нещо. То е такова настроение, което ти идва. Не се изразява в нищо конкретно, но е онова, което наричат “вдъхновение”. Обикновено ги улавям тези мигове, ако ще и да са през нощта, защото е много ценно и не трябва никога да се изпуска.
Когато работиш на “сухо”, без вдъхновение, нещата, които се получават, не ти харесват. Те са такива, които хиляди други хора могат да измислят. А когато дойде вдъхновението, то идва само за теб, специално за теб, в този момент. И тогава можеш да създадеш нещо интересно, което да се хареса.
Спиш си и ставаш.
Да, ставам. 🙂 Веднъж сънувах кубинска музика, от която нищо не разбирам. Цели оркестри ми звучаха в главата, партии… Събудих се и се чудих дали да стана, като не знам какво да правя с нея. Харесва ми, разбира се, жизнена е, ритмична и танцувална… Обаче… Ето, има и такива мигове. Други път идва симфонична музика, а аз правя поп. Имам допирни точки с класическата музика, тъй като дълги години съм свирил на пиано, но пак не е това, в което съм силен.
Ама онзи път стана ли заради съня, че не разбрах?
Не, не станах. 🙂 Знам си възможностите. Като няма да мога да я реализирам, си спя.
Понякога се надхвърлям. Много пъти ми се е случвало да се чудя как въобще съм направил нещо. Дори ми е странно как се е получило изобщо, чувайки го след време. Дойде ли вдъхновението, получаваш допълнително знания и умения, които не притежаваш, защото идва нещо изключително. Затова и се радвам все още на това, което съм направил. Защото ме учудва.
Прекрасно те разбирам… На какво друго гледаш с учудване?
На хората. Много ми е странен и необичаен животът, който живеем. От една страна се дразня от простотията, от друга страна пък се очаровам от хора, които са много естествени, чисти и човечни, които в същността си са много добри. Не преставам да се учудвам, че ги има все още и че животът по този начин поднася нещата. Хем губя надежда, хем ми идва такава за бъдещето.
Най-вече ме учудват децата. Моите вече са големи, но те все още държат детското вътре в себе си и здраво са се хванали за него. Това е много хубаво за тях, защото по този начин могат да изживеят истински живота си, като деца. И ако са деца докрай – това е най-доброто, което могат да направят за себе си. Тръгнеш ли да остаряваш духом, нещата не вървят на добре.
Хората казват, че се помъдрява.
Никой не може да помъдрее. Всичко е измислено в света. Как ще помъдрееш? Загрубяваш и си мислиш, че нещата са по-ясни в главата ти, а те стават по-груби, по-брутални, бих казал даже. Затова е най-добре да си дете, да гледаш щастливо на живота и това да ти дава енергия да минеш през всичко, живеейки добре.
Ти така ли гледаш?
Опитвам се. Понякога съм загрубелия старец, друг път усещам детското в себе си. Усещам се млад всъщност, колкото и да се виждам в огледалото, че се променям.
Това дали идва от музиката?
Да, музиката много помага да останеш млад. Не случайно виждаме примери като “Ролинг Стоунс”, както и на хора, които не знаем как въобще са оцелели с живота, който са имали, но те са деца, които и до ден днешен си играят и правят музика.
Храним си душата с музика. Казват, че я създаваме за хората. Да, това е така, обаче най-вече я правим за себе си. Тази красота, която излиза, тя само те гали. Просто ти дава нещо, което няма как да получиш по друг начин. Свикваш с него и после ти липсва, ако не можеш да го правиш дълго време.
Много хора, опитали от музиката като деца, са я зарязали. И носят тази болка цял живот със себе си: това, че не са на сцената, това, че не се изявяват, че не се допират до музиката. Познавам такива хора, избягали от нея, но тя продължава да им липсва.
Умееш ли да танцуваш живота?
Не съм много кръшен танцьор. 🙂 Малко не знам как да лавирам в живота и да се измъквам от разни ситуации. Посрещам това, което той ми предлага, и гледам да съм смел, доколкото мога, да приемам всичко, което се случва.
Танцът е и красота. А аз имам красота в живота си, значи може би танцувам добре?!
От какво идва красотата?
От взаимоотношенията с хората, които за мен са много важни. Те ми дават смисъл за всичко. Когато имаш хубави отношения, чувстваш живота и се радваш на това, което се случва с теб. Няма ли го това, животът става непоносим.
Имаш ли особени периоди?
А, имал съм всякакви. Но няма смисъл да говоря за нещо, през което съм преминал, за някакви гадости, които са ми се случвали. Това няма значение. Най-важното е да сме позитивни и да очакваме хубавото да дойде.
Гледаш да забравиш онези моменти въпреки че са били част от теб?
Да, все едно ги е нямало. Гледам да съм над нещата, колкото може. От една страна това не е добре, защото не приемаш нищо насериозно. Не си активен в живота, а просто се носиш по реката. Гледам всичко да се случва с лекота, за да може да се радваме на този живот, не да скърбим.
Обаче пак преди 40 години си се запознал и с жена си Ани. Удържали сте и двамата. Какъв е стимулът за това?
Първо, ние сме си интересни. Все още се изненадваме. Връзката ни е много силна и има нещо, което силно ни крепи и няма как да разрушим дори и да се опитваме. Имаме страхотно доверие един в друг, казваме си всичко, не пропускаме.
Нямаме тайни, които да пазим дълбоко в себе си и които разрушават всяка една връзка. Те изплуват в живота ти и започват да ти пречат на всичко. Държим един на друг, обичаме се все още. Децата много ни крепят. Изненадвам се какви добри деца имаме. Всеки път, като направят нещо, се чудя: как ни се е паднал този късмет?!
То не зависи ли от двама ви децата да са добри?
Учудваме се, значи са ни надскочили. Надявам се, че сме се справили добре.
Навремето Дони си е тръгнал с писмо. С писмо ли се върна сега, за да направите заедно неговата книга “Крилата на принца или момчето, което изгуби своята стая” с общата ви музика?
Не, този път се чухме по телефона. Така реши тогава. Беше странно, но от тогава минаха много години. Зрели хора сме, разбираме се добре. Решихме да направим този албум, защото сме длъжници и на себе си и на хората, че всичко прекъсна в един момент, когато беше хубаво и имаше реакция. Решихме да направим по-интимен албум и да кажем нещо като “сбогом” на себе си като дует, а и на публиката. Получи се красиво. И все пак си оставаме добри приятели.
Чувстваш ли се по-добре след тази промяна в отношенията ви?
Дони ми е най-добрият приятел. Ние живеехме от сутрин до късна вечер заедно. Имам нужда да споделям с него, да си казваме някакви неща, да обсъждаме книги, които той обича да чете, филми… Нормални неща. Имам много добри приятели, но двамата имахме специални отношения, защото сме заедно от деца. Стояхме на един чин. Целия ни живот мина във взаимно споделяне. Чувствам се добре, че това продължава.
Научи ли се да разбираш хората?
Да. Но е малко дразнещо, защото излиза, че всичко ти е ясно. Трябва да те изненадват хората във всеки един момент. Тогава се радваш по най-хубавия начин.
Има хора, които се държат страшно арогантно. И ти се чудиш, как не го е срам този човек, а всъщност зад това стоят неща, които са го натоварили, и в един момент му избиват бушоните. Човек и като млад преживява много, а всяко нещо остава следа. Затова не трябва да се бърза с поставянето на етикети на хората.
На теб слагали ли са ти етикет?
Като малък ми казваха Чебурашка, защото имах голяма глава и малко телце. Симпатично ми е, не ме е обидило.
Какво би написал на хартия ей сега?
Не знам дали бих написал нещо мъдро. По едно време вадех едни мъдри мисли и мислех, че съм разбрал какво се случва в живота.
Мога да отправя послание хората да бъдат щастливи. Това е най-красивото нещо. Да си щастлив означава и да си здрав. И тогава идва хубавата страна на живота, която те открилява и те кара да се чувстваш вдъхновен.
снимки: Радостина Колева
Радостина Колева
