post

Гледайки телевизионния екран и вечерните новини, няма как да знаеш какво стои зад лицето, което ги представя. Да, виждаш красив мъж, виждаш, че се усмихва, че стои добре, висок е и вдъхва респект, но какви са радостите и болките му, ежедневните му сблъсъци и дългогодишните дилеми – това остава във въображението на всеки един от нас. Докато не бъде споделено от първо лице. Христо Калоферов.

Той не е музикант, но има отношение към музиката – най-вече към тази от преди 90-те.


Песните на Лили Иванова… Какво правят те в живота ти?

Тя има песен за всички емоции – и положителни, и отрицателни. Плочите й също не са се изтъркали. Пазя една дългосвиреща от ’83-та година и друга – от ’78-а. Те пътуват с мен навсякъде през годините, а песните й ми действат по един и същи начин. И като че ли не съм променил много вкуса си спрямо музиката или поне – не радикално. Слушам соул, R’n’B и онази Лили, от онова време. Странното е, че не приемам новата музика, която тя прави. Не е моята музика. Но имам щастието да слушам старите й песни – на Тончо Русев и Дамян Дамянов – и те не могат да бъдат заменени от нищо създадено след това.

Защо обаче ги слушаш на грамофон?

снимка: личен архив

с окото на оператор

Първо: заради магията да видиш игличката върху плочата и музиката да зазвучи… Второ: качеството не може да се сравни с нищо друго. Средното ми образование е „промишлена електроника“ и съм учил, че честотният диапазон на плочата е два пъти по-голям от този на компактдиска и звукът е богат. Преди 2 седмици си купих 33-годишен грамофон, реставрирах го като му смених дозата, игличката и ремъка, и машината работи чудесно.

Дълго време имах много стар „Респром“, българско производство,

който пенсионирах при баба ми и дядо ми, за да има какво да слушам и при тях. Бях си взел ултрамодерен диджейски грамофон, тъй като в момента на пазара има страшен глад за качествени устройства, но не ми хареса и беше заменен от 33-годишния.

Имаш ли нужда все още от доказателства, че си добър в това, което правиш?

Винаги. Спреш ли да имаш нужда от тези доказателства, спираш да се развиваш. Никога не съм считал себе си за твърде добър в това, което правя, просто защото винаги има с кого да си свериш часовника, накъде по-нагоре да отидеш и как да развиеш способностите си. Усетиш ли се в точката на комфорт, оставаш там. Виждал съм го с очите си и мисля, че ми е рано да спирам.

Най-добрата ми приятелка е психолог и според нея това постоянно догонване на по-доброто се дължи на ниска самооценка. Но тя гледа от своята гледна точка. Според мен цялото това действие е двигател, който тегли напред. И човек на 8 години като си мечтае да работи в телевизия, на 37 вече е успял да изкачи доста стъпала нагоре…

Гледаш ли на себе си като страничен наблюдател?

снимка: Красена Ангелова

с целия новинарски екип

Ако говоря за живота си, повече се старая да съм в главната роля. А в новините не бива да си страничен наблюдател – трябва да си вътре в нещата, за да си честен и обективен. Заобиколен съм от хора с много опит – Николай Дойнов, Ани Салич и Даниела Тенчева. Маниерът ни на водене е различен и би било нелепо, ако водим по един и същи начин.

Новините трябва да имат характер.

И зрителят има нужда от това разнообразие. Да, виждаш на много места различни частици от това, което трябва после да събереш като себе си, можеш да се възползваш от тях, но зад полученото трябва да си ти с уникалността си.

В живота си имам добри приятели, които ме наблюдават отстрани и съм щастлив. Защото е много важно, ако кривнеш от действителността, да има кой да те върне в нея.

Кривваш ли?

Случвало се е, да. Не зная да има някой, който да не е излизал от релси – понякога сами си го правим, а друг път събитията ни го причиняват.

Винаги ли си усещал приятелите си наоколо?

Не мога да бъда сам. Поради тази причина около себе си винаги имам добри и близки хора, приятели. Остана ли сам, е страшно, пагубно е.

Не съм човек, който може да вирее сам.

Близък съм и с репортерите на НОВА. И така трябва да бъде според мен – това е един истински сплотен екип. И не само да можеш да помогнеш с телефона на PR-ката на някое Министерство, а да се отзовеш, съветвайки го навън на по бира.

Акцентът същия ли ти беше и едно време, минавайки през не една телевизия?

снимка: личен архив

на първото работно място – в телевизия „ТВ САТ“ – Асеновград

Няма как да се родиш в Асеновград и да не говориш меко. Но ми отне близо 2 години да изчистя това, вярвайки, че един ден ще работя в национална телевизия.

Тогава всеки ден се сблъсквах с нещо ново, ентусиазмът беше различен от днешния. Сега ходя на работа със желание. Емоцията е друга, но я има. Започнеш ли да губиш тръпка, тогава е лошо.

А как другата тръпка действа на тази?

Никой от зрителите не ми е виновен с нищо и не е длъжен да търпи моите лични проблеми, затова не би трябвало да ми личи. Помня, че съм имал доста съкрушителни моменти и съм успявал да ги овладея.

Зрителите не са ти виновни, но ти си един човек и преживяваш някакви неща…

Ей-там е майсторлъкът ().

Като част от новините на НОВА си част и от кампанията „Довери се на опита“. Подлежиш ли на взимане на нечий опит?

Постоянно. Има хора, които са склонни с такова себеотрицание да помагат на деца, без да има какво те самите да ядат, без да имат добри условия за живот. Ето от тях се поучавам ежедневно. Възпитавам у себе си доброта и милосърдие. Цялото това благородство на кампаниите за спасяване на хора би трябвало да учи всички ни и най-вече – държавата.

Не знам друга държава, в която за болни дечица да се грижат зрителите на телевизията…

Имам си и една лична кампания, с която много искам да се похваля. Не пуша от 1 година и 2 месеца. Върл пушач бях, пушех по 2 кутии на ден в продължение на 20 години. Ако не бях с цигара, можеше да ме видиш как кашлям. Тропнах с крак и от 9-и септември вече не пуша.

Е, как пък я избра тази дата.

(смях) Така се случи, съвсем случайно. Купувах си по 6-7 стека цигари за един месец. И като ми свърши последната кутия, на 8-и вечерта, казах, че повече няма да си купя други. Гордея се с тази победа. Вече дишам и сутрин не звуча като от „Мумията се завръща“. Като спрях цигарите си купих професионална италианска кафемашина, за да си правя най-прекрасното еспресо вкъщи и да усещам вкуса му.

Остана сега да има и на кого да правиш кафе сутрин…

Въпрос на време е (подсмихва се)…

Кога си губил доверие?

Това е болна тема… Много трудно започнах да се доверявам. То трябва да се печели и все по-малко са хората, които заслужават доверие вече, просто защото живеем в такъв свят – напрегнато, в бедност, на ръба на нервите и силите си.

Но ако не допуснеш някого до себе си, как тогава да става въпрос за доверие?

Шах… Да речем, че съм в такъв период, в който в личния си живот трудно се доверявам.

Кога си поставяш задръжки?

снимка: личен архив

бебешки истории

Хубав въпрос (следва въздишка)… То зависи от това как те предразполагат. Гледам да не си поставям такива и избягвам местата, които биха могли да ме провокират. Не можеш да ме видиш по събития или вечер по коктейли… Рядко ми се случва.

Местата, които са панаир на суетата, ме карат да страня от тях.

Позабравена дума?!

„Хабер“ – баба ми обичаше много да я ползва, когато бях дете. Като тръгнех на училище, хабер нямало от мен… Всъщност се прибирах със съучениците си, ама бяха едни игри и закачки. Целият 20-минутен път го преминавахме за 3 часа – на едното място спирахме да играех, на другото редяхме камъчета, после си правехме ракетки…

Тези игри един ден ще ги покажеш ли на своето дете?

О, със сигурност. Бих показал всичко, което заменя таблетите.

Върл противник съм на това децата да стоят залепени за екран и с това да се изчерпва детството им.

Така че хвърлянето на ракетки от покрива на блока, каране на колело… Не плувам, обаче…

Би се давил…

()… бих се давил заради детето си, за да го науча.

Но няма да можеш да го избегнеш този момент с таблета, да ти кажа.

Разбира се, но ще искам той да остане като част от образованието. Знаеш ли какво е първото нещо, което правя като си купя смартфон? Да му изтрия игрите. Не искам да има нещо, което да ме кара да залепвам за дисплея и да мажа по него.

Обичаш да снимаш, доколкото знам. Ако тръгнеш сега с фотоапарат из града, какво е снимаш?

снимка: Мария МилковаДетайли, защото голямата картина не е така красива. Сега е такова време навън, почти зима, че бих търсил цветове. Продадох филмовия си апарат, а не мога да се пречупя да снимам с цифров. И сега снимам с невероятната камера на телефона си (смях).

Кога си се чувствал като мишка?

С майка ми имаме 19 години разлика и с нея играехме заедно, рамо до рамо,

криейки се от родителите й до ъгъла на гардероба, закрити с юргана да речем.

Иначе не се крия. Предпочитам да застана очи в очи и да кажа какво се случва. Каквито и да са последствията, мисля, че е по-правилно.

Като 3-годишен си пял „Щурче“. В момента какво би изпял?

„У дома“ пак на Лили Иванова – много я обичам и много пасва на сегашното ми настроение:

„И пак онази стряха – вита, ясна,

и пак над нея оня заник тих.

И пак ли вечерта смирено гасне,

тъй както в Дебеляновия стих.“.


снимки: Красена Ангелова, Мария Милкова и личен архив

One thought on “Христо Калоферов – обаянието на новинаря

  1. Зад красивата фасада-прекрасен човек!Желая му мнооого щастие-заслужава го!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *