Устата: „Моите песни са за развлечение“
Имаше един период, в който рапърът Устата, или Иван Динев, го номинираха, награждаваха го, роди му се една дъщеря Ема, впоследствие и втора – Лора. „Взех си почивка, щото пак станах татко“. С тази констатация рапърът Устата не ме изненада особено – случва се и на други бащи. Но пък леко ме стресира преминаването му в „Пайнер“. Така или иначе от песента „Да не ми прилича на“ от преди 15 години изтече много вода и нещата в живота на когото и да е се променят, ама да си питам аз…
Защо отиде в „Пайнер“, човече? Степен нагоре или…?!
Или надолу – така ли ()? Ти поне не ме познаваш от сега и знаеш, че аз съм човек, който понякога прави шокиращи неща. На пръв поглед са нелогични, но всъщност те имат оправдание и цел. Във времето, в което всички казват, че поп-фолкът вече не е модерен и дори по едно време се появи инвазия на поп-изпълнители, решавам да мина в най-голямата поп-фолк компания, да не кажа единствената. Защото тя скоро ще остане единствената на пазара.
Ще ти го кажа от няколко гледни точки – винаги съм обичал да експериментирам с балканския стил. Парчета като „Мале, мале“ или „Бате шефе“ със Софи Маринова са писани от Бобан и Марко Маркович – те са в оркестър, печелил 7 пъти фестивала в Гуча, участващи и в спектакъл на Камен Донев. Това сега чалга ли е или балканска музика?
Относно „Пайнер“ се колебаех, но гледайки сега, знам, че съм направил много правилна стъпка, тъй като свободата, която ми дават там, е насърчителна. Не ме задължават стилово.
Ама казват, че в „Пайнер“ няма свобода. А ти – друго.
И аз така съм чувал. Но видях друго, видях доверие и спазване на конкретните договорни отношения.
Как децата ти реагират на песните, които правиш в последно време – примерно „Гали, гали, гали“? Нали трябва да учим децата си на култура?
Да, разбирам какво ме питаш… Преди години бях доста по-несъобразителен и правех текстове, от които децата малко по-бързо порастват като ги слушат. С времето на човек му идва акъла.
Твоят дойде, така ли?
Не че ми е дошъл… Не се срамувам от това, което съм правил, не съм пял за трева и очевидно и оттук нататък не бих го направил. Не е най-важно да се харесаш на определен тип публика, които да те чувстват близък или някакъв идол, като пееш за забранени неща. Начинът е друг.
Иронизирал съм колеги, на салата ги правех някои и те се обиждаха. А то не е лично, защото като си тръгнал да ставаш популярен, е ясно, че ставаш нарицателно и могат да се шегуват с теб и да те правят на каквото си искат.
Голямата ми дъщеря избра последната ми песен всъщност – танцуваше на нея, беше й забавно. А аз винаги съм казвал, че моите песни не възпитават. Те са за развлечение, а не за да кажеш нещо чак толкова умно.
От дуети с поп-фолк певци мина на песни с класически – трио „Сопрано“. Какво следва?
Нямам представа, защото и аз не знам. Не съм планирал стратегия, а се е случило случайно във времето. Правил съм дуети с кубинска певица, с перуански изпълнител, Георги Калоянчев участва в клипа на „Пустоно лудо и младо“. Опитвам се това, което правя, хем да ми харесва на мен, хем да е интересно на публиката. Защото ако един изпълнител си прави музиката такава, че да си я слуша вкъщи, не става.
Защо тази Америка толкова те влече?
Две поредни минали години по това време бях в Америка… Там има една динамика, която ми е интересна все още. Обичам много да разглеждам и при мен време за почивка почти няма. Не си стоя в мола да пия кафенце, а съм малко в хотела и много – навън. Както казва Софка: „само се снимаш с някакви паметници“. И имай предвид, че там е от -25 градуса, та до +35 – абсолютни температурни разлики. Но на мен това ми харесва. Не знам дали, ако живея там, мога да се справя с техните порядки и прекалено строги правила за всичко. Хем българите казваме, че живеем в смотана държава, а от друга страна не сме много готови да спазваме ред.
Американците имат неписани правила на поведение между хората.
Блъскаш някого на улицата и той ти казва „извинявай“. Той, а не ти. За мен това е абсолютно лицемерие, но казват, че така потискат агресията и карат другия да се чувства по-добре. И сега се сети тук какво се случва в подобен момент като финалът хич не е добър и си е направо трагедия.
Вярно ли е, че си си купил пушка?
Абе, пошегувал съм се, понеже имам две дъщери и заради това съм го казал. А Ема казва, че имам пушка и ми беше чудно, а то било някакъв сувенир от подаръците за сватбата ни със Светла.
В кой отрязък от денонощието ти е най-комфортно в дома?
Веднага ще ти кажа обратното – сутрин най-не ми е добре, когато трябва да ставам за да водя на училище голямата ми дъщеря. Когато се прибера вечер ми е най-приятно.
Писателят Захари Карабашлиев казва, че „жените са с поне едно прераждане напред“. Усещаш ли го това по своята съпруга примерно?
Не, особено ако човек търси някаква логика в женските действия. Не споделям това, че жените са по-умни. Но да не изпадаме в тази тема „мъже-жени, защото тя е безкрайна.
Изненадва ли те все още Светла?
Да, че може да ме ядоса за неща, за които не подозирам, че може да се случи. Тъкмо се радваш, че в деня няма кой да те ядоса и да ти развали настроението и идва жена ти и казва: „ти защо не си направил това…“
А ти защо не си го направил?
Аз примерно говоря… Но ме изненадва приятно, когато спре да ме ядосва и осъзнае, че е сбъркала (смях).
Моята жена не е много романтичен човек – не ми носи закуска в леглото, но ме разбира и ми влиза в положението като партньор. Това ми носи облекчение и
знам, че имам човек, на когото мога да разчитам.
А за сутрешно кафе и закуска – това вече не е изненада. След 15 съвместни години това си е направо задължение, трябва да ти кажа.
Снимки: Радостина Колева и личен архив
ПОСЛЕДВАЙ НИ