Хубаво е да израстваш с времето, дори и когато става дума за готварство. Приготвянето на красива и вкусна храна е неговото верую. Все още се учи и си “краде” занаят от други хора, но същевременно целенасочено се опитва да бъде водеща фигура в живота на близките си, както и в този на хората, с които се заобгражда.

Едно кафе срещу един чай и… приказката тръгна. Шеф Илиан Кустев.

---

След “Фермата” намери ли спокойствие от екстремността?

“Фермата” беше готино изживяване, защото аз преди това не бях гледал предаването и не знаех какво е. Тя съвпадаше с час пик в ресторантите за вечеря. Част от екипа на  “Фермата” и MasterChef дойде в моя ресторант. На шега им казах, че ако не ме закачат за тяхно предавате, ще отида при конкурентите им.

Отидох на трите кастинга и после ми се обадиха. Това съвпадна с момента на моята трансформация. Бях 88кг, с шкембе. Точно тогава си говорихме с Тодор Лазаров – Джуджето, който е каскадьор и ми е много добър приятел, да започна да влизам във форма. Спортна натура съм, но се бях изоставил. Бях започнал да се чувствам зле. Изморявах се на четвъртия час от деня. Той ме свърза с Митко Базотев, шампион по културизъм, който ми направи режим спрямо кръвните изследвания. За 4 месеца свалих към 15кг, трансформирах го в мускулна маса, изпънах се и влязох във “Фермата”.

Беше много яко. Влязох като първи фермер и много добре знаех, че това е реалити и трябва да даваш някаква стойност на това предаване, за да е гледано. Дали ще те харесат хората, или не, няма особено значение. Има значение да си свърша работата с присъствието си, както и стана. Останаха ми добри приятелства, въпреки че не се чуваме толкова често вече. “Фермата” беше едно различно нещо от това, което се случва в ежедневието.

Какво си взе от MastefChef, където вече беше в друга позиция?

MasterChef е световен проект, който е много интересен и допринася за хранителната култура на зрителя. А българинът имаше нужда от такава култура. Визирам и другите кулинарни предавания. Драгият зрител започна да гледа малко по-различно на нещата.

Много ми даде MasterChef. Хората ме познаваха от “Фермата” в една светлина, а вече ме познава в съвсем различна – като готвач с опит, който може да даде съвет. Целият този 25-годишен труд, който съм вложил, се показа в действителност от телевизионния екран.

Иначе в предаването съм още от първия му сезон, когато избирах участници на кастингите.

Заглавието на една книга гласи “Лидерите винаги обядват последни”. Защо?

По време на Ковид, когато ресторантите не работеха, не взимах и стотинка, за да има за персонала. Затова е твоя компанията, затова е твоя фирмата. Защото ти водиш хората. Ти си им пример. Ако им показваш грешно, нещата няма да вървят.

Знаеш ли какво гледах вчера? Много следя самолетни катастрофи и гледах за самолет на компанията на Ники Лауда. След катастрофа той отива на място, започва да прави собствено разследване, наема екип, за да достигне до истината и да каже на близките на хората какво се е случило. Това е лидерът, когото да следват. Това е добрият играч. Та… затова ядат последни, защото са лидери.

За кого би сготвил сега?

Най-обичам да готвя за моята Силвия и за дъщеря ми. Нямам проблеми да готвя на когото и да било. За мен няма значение на кого, а какво ще сготвя. Искам да правя нови неща, които хората да харесват. Почти не се случва да повтарям меню. Ако готвя днес за теб качамак, а после отида при Иван, образно казано, и на него ще му направя, обаче ще е различен. Единият ще е с пръжки, а другият – със скариди. Основата е една, но вкусът е друг.

Въпрос на въображение ли е?

Да. Но да се върна. С удоволствие бих сготвил на Роналдо, защото той е точно този лидер, който яде последен. Той си е заслужил лидерството с работа, с тренировки, с дисциплина, със следване на целите, без значение кой какво говори за него. Роналдо има 100 милиона последователи, като половината от тях го следват, защото го мразят. Това е положението. Но е феноменален спортист. Няма такъв футболист, който да е постигнал неговите голове.

С удоволствие бих сготвил на Тръмп, защото ми се вижда много откачен и шашав.

Искам да разбера какъв човек е, защото до момента не успявам. Тотално луд ми се вижда.

Преди казвах, че не искам да готвя на Путин, защото не обичам комунизма, обаче пък си промених мнението. Искам да видя и двете страни – и плюса, и минуса. Малко съм нестандартен във вижданията си. Без проблем бих сготвил и на най-големия си враг, за да му видя физиономията. Защото знам, че когато готвя, на хората им остава спомен.

Трябва ли ястие, което готвиш, да носи почерк?

Да, задължително. Моят почерк са сосовете. Махам глави със сосовете и накрая ги режа през кръста с десерта. Това ас двете неща, които повдигат храната на друго ниво. Десертът е последен и той най-много се помни. Не съм сладкар, но обичам да правя десерти и много експериментирам. Уча се и ще продължавам да го правя. Имам удоволствието да съм около добри сладкари, най-вече Иван Александров. Като ми трябва нещо, звъня на него. Дърпам си идеи и се съветвам и със стари сладкари, и с млади. Има неща, които не знам, но те ги знаят.

В момента има прекалено много информация в интернет. Когато прохождах в професията, имаше само книги, при това – ако намериш. Световната кулинарна енциклопедия си я купих от Англия през 2006 година, която е по схемата на Ескофие. Рецептите в тази книга са редени по неговата организация. Много е полезна, защото има неща, които почти никой не знае. Част от тях се ползват, но на много по-модерно ниво. Имаме достъп до далеч повече продукти.

Навремето е било: Европа си е Европа, Южна Америка – Южна Америка, Япония – и тя си е за себе си. Сега вече можеш да купиш всичко от където пожелаеш. В Дюселдорф е най-голямата борса за японски продукти.

Кога забравяш за себе си?

Гледам вече да не го правя, защото ако аз съм добре, и хората около мен са добре. Ако съм здрав физически, работя, изкарвам пари и бутам близките си напред.

Преди забравях за себе си и и смея да твърдя, че това е кардинална грешка. Всеки има собствен живот. И трябва да си го изживее, както прецени. Не гледаш ли себе си, няма как и околните да са добре.

С дъщеря ми си говорихме за това, понеже тя е в тийнейджърска възраст, какво ям, защо го ям, за да се чувствам добре. Казвам ѝ как навремето пием по два литра кола, а сега не я доближавам. Сега тренирам всяка сутрин в залата в 7ч. Разбира се, действам по план и почивам по два дни в седмицата, за да може да се възстанови мускулът. Гледам да се наспивам. Имам късмета, благодарение на кариерата, която съм изградил, да имам свобода, а не да съм забит някъде. Работата ми е страхотна. Имам възможността да готвя когато искам и където искам, да преценявам, когато ме поканят.

Защо започнах със спорта? Защото чисто визуално не обичам да изглеждам пълен. Здравословно е по-добре.

Спомена дъщеря си… От какво има нужда една тийнейджърка?

Ох, много ми е странно. Знаех, че ще дойде такъв момент, знаех, че ще започнат да бушуват хормоните. Неминуемо. Обаче някак си в един момент си изненадан от това, което се случва.

Тя има нужда от внимание, от това да я разбирам, да я подкрепям. Има нужда да ѝ давам умерена свобода. Действам по метода на убеждението. Няма никакъв проблем да пуснеш детето да си одраска колената, вместо да казваш: “Внимавай, не тук, ще паднеш.”. Да, предупреждавай го, но не и да го мачкаш постоянно. Остави го, дай му свобода. По този начин само си изгражда стратегия, самозащита и самодисциплина.

Какво значи “време за себе си” в твоя случай?

Моето време реално е сутрин, като отида в залата. Това е моето разпускане, зареждане и стимул. Когато изтренирам дадена група, мускулите ми се пълнят с кръв и се втвърдяват. Така се чувствам по-свеж, което е основното.

Открадвам си време и за мачове. Голям футболен фен съм, обичам английското първенство, испанското, Шампионска лига.

Ходиш ли да гледаш мачове и в чужбина?

Чак толкова – не. Имам финансовата възможност, но не ме влече. Много се промениха нещата по стадионите, а така не ми харесва. При големите отбори няма такива простотии като тук, така че може да се съберем една групичка и да отидем на финала на Шампионска лига.

Какво удовлетворяващо свърши вчера?

Имах един артишок, който трябваше да пробвам, и направих крем-супа на Силвия. В този забързан живот, някои дребни неща не ги осъзнаваме, а те са важни.

---

снимки: Радостина Колева