Толкова много изговорени думи за такъв отрязък от време скоро не бях чувала. Прекрасно е обаче, че той знае какво мисли и знае как да изрече онова, което е в главата му. Шеф Таралежков от MasterChef България звучи много авторитетно за млад човек като него, но му се случи и си личи, че му е приятно.

---

В MasterChef вълнуващо ли ти е?

Вълнувам се за моите любимци. Всеки си има такива. Ако някой не си го признава – лъже. Вълнувам се най-вече за хората, които се справят добре, които имат мотивация. Любимците се менят с времето.

Иначе на мен не ми трябва много, за да се разрева. В началото е по-лесно, защото не си развил никакви отношения с участниците, не си ги гледал, но впоследствие, когато намалеят, става друго. Първоначалните снимачни дни бяха много дълги – 12-14 часа, защото се снимаха и интервютата с всеки един.

Отношенията между тях също се променят в течение на предаването. Започват силни приятелства, след това спират да си говорят… Всички, които са от провинцията, са заедно на хотел, а софиянци си спят вкъщи.

Иначе ние, тримата, сме в позиция, при която стресът не е чак такъв. При нас по-скоро има приятно вълнение.

Има ли дистанция между вас и участниците в предаването?

Има, да, защото не знаеш кой какъв тип характер е и как реагира. Гледах да не си говорим в почивките. Разбира се, има малки интеракции , но е по-добре да не общуваме. Дори и да имаш любимци, те трябва да бъдат на базата на това, което показват, а не на някакви връзки, които са се получили.

Трябва ли да го има лошия винаги?

Тук има няколко клопки, на които се попада. Гледали сме на световно ниво утвърдените персонажи. Да речем, Рамзи. Той е представител на едно поколение, когато е знаело, че за този занаят трябва много да се бориш, за да имаш достъп до информация. Да минеш през всички нива в ресторанта, в който си, за да стигнеш до там, където искаш да бъдеш. Нашето поколение няма нужда от достъп до пазителите на това знание. За мен това е остаряло. Вече има всякаква информация.

Надявам се да мога и аз да допринеса за промяната на това възприятие, че съм в предаването, защото знам всичко. Никога не знаеш всичко. Всеки, който се опитва да ти го каже, избива някакъв комплекс. Такъв тип хора не ми правят добро впечатление. Въпросът не е да си смазващ авторитет, който затиска другите. Особено в малка държава с малко хора. Талантът трябва да се насърчава, за да върви нагоре. Не трябва да го има клишето на лошия.

Дошъл е моментът за сплотяване на хората и отвореност към идеи.

Да не си пазиш нещата, а да има общо място, където се случва това, и се работи заедно за съвременна кулинарна култура.

Много хора казват, че шеф Кустев е по-остричък. В реалността той е най-големият добряк от трима ни. Аз съм по-труден характер.

Щедър на емоции човек ли си?

О, да. Колкото повече остарявам, осъзнавам, че съм по-емоционален, отколкото съм си мислел преди. Нямам проблем с това да изразявам себе си и емоциите си. Това винаги е полезно. Чувствам се по-добре.

Искаш да издадеш книга. Каква ще е нейната цел?

Искам да пресъздам моя свят в книга, която да вдъхновява другите хора. Не готвя по готварски книги, а само ги ползвам да вдъхновение. Искам да създава усещането за кулинарното наследство на нашия регион. Имаме прекрасни неща, но не ги осъзнаваме. Когато си бил дълго време извън България, виждаш кое е най-ценното. Но се налага понякога да го видиш отвън, за да го оцениш.

В книгата ще се обърне внимание и на това как ние консумираме храната, на навиците по нашите земи. Сядаме и си говорим много часове на аперитив. Тук има заведения, които се водят по неща, които са непознати за нас, а не се залага на ракия със салата, да речем. Смятаме за по-ценно това, което идва отвън. Добре е да видим как се случват нещата при нас.

Виждаме се сутринта. Коя е мисълта, която те ободрява, ставайки?

Ставам рано, но се влияя и от сезоните. Пролетта и лятото ставам към 7. За мисълта не съм се сещал. Събуждам се без стрес. Още помня усещанията, когато бях ученик и ставах за класно стресиран. Исках да не се откъсвам от леглото. В последните години това усещане го нямам. Сам избирам какво да правя и съм благодарен, че се е случило така. Мога да изразявам себе си по какъвто искам начин. Може би е лукс, но ако искам да спя повече сутрин, мога и това да направя. Имам сутрешно спокойствие, което е много важно.

Човек, който говори бързо, не е много спокоен.

Много неща искам да кажа. На английски не говоря така бързо, но на български има думи с много съгласни. Името не мога да си кажа като хората. Като говоря бавно, забравям, защото мисълта ми тече бързо. Освен това в България никой не може да казва “л”. Най-трудната ми дума беше “престилка”.

Тук си лягат много късно. На мен 2 часа ми е максимума. Онзи ден бях на заведение и… до 4 сутринта. Ама аз не мога така. Между 2 и 4 нищо не се случва. В един момент просто си стоя.

Един готвач почива ли си с готвене?

Не. Готвя вкъщи, защото искам, но не ми е като почивка. Самото готвене си е трудна работа. Уморително е, защото мислиш за много неща. Има подготовка, има много елементи, които може да се объркат… Почивка е, когато си сготвил и виждаш, че хората ядат и изпитват удоволствие от това, което си направил. Много даваш от себе си, когато готвиш.

Сънувал ли си храна преди важно събитие?

Да, сънувал съм. Понякога ми идват идеи късно вечер. Винаги си записвам. Най-неприятно е, когато си имал идея, но не можеш да се сетиш каква е. Ако съм бил на хубава вечеря или съм бил някъде и съм си изкарал добре по някаква друга линия, явно мозъкът ми си е починал от другите неща, които мисля постоянно, и тогава започват да ми идват идеи.

Обичам да спя много и… сънувам. Сънищата също трябва да си ги записвам или да си ги прехвърлям през главата, за да може да ми остане после от тях. Когато имам събитие, искам да съм подготвен. Но има много неща, които не зависят от мен. Може да няма ток. Личи си, ако екипът е на нокти и е под стрес.

Дизайнът, който си завършил, помага ли ти дори и в изгледа на една чиния?

Разбира се, че помага. Това, което съм учил, се различава от българския начин на обучение. Там не държаха да имаш големи практически умения, а да вникнеш в мисленето, което е ползотворно за креативния процес. Ако се взимат правилните решения, финалният резултат няма как да е лош.

Рисуваш ли още?

О, да. Когато правя една вечеря, винаги си рисувам на лист как ще изглежда една чиния, за да го имам пред себе си. Много ми помага, когато го видя как ще изглежда визуално.

В дизайна рисуваме с молив или с обикновена химикалка, с която могат да се правят сенки. Едно време се занимавах повече с живопис. Когато се рисува с маслени бои, те изсъхват много бавно. Можеш да променяш, да се върнеш след два дни, за да си продължиш. Акрилът съхне бързо.

Там, където живея във Великобритания, има много изкуство. Непрекъснато има артисти около мен – актьори, художници, пърформанс артисти… Справят се много добре и това е мотивиращо за всички нас като общество. Често готвя за събитие, с което се отпразнува нещо ново.

Разделяш ли живота си на етапи?

Това се случва съвсем естествено. Преди и след пандемията. Този период за всички беше период на преосмисляне. Всичко спря. Принципно, когато хората си почиват събота и неделя, ти трябва да работиш. На сватби и рождени дни не можеш да присъстваш пак поради тази причина. В пандемичния период съвсем започнах да готвя. Преди това се занимавах с дизайн на ресторанти и барове.

Имах добра пандемия. Добре ми беше. Вече бях взел своето място на морето, живеех на плажа. Във Великобритания не беше толкова строго, имаше си час на ден за спорт. В града ми, Маргейт, с 60 хиляди жители кой те пита дали си бил сам и дали си ходил 6 часа да спортуваш?!

Беше голям разделителен момент в живота, период за преосмисляне. Чета само кулинарни книги, но слушам много подкасти. А тогава имах време не само да ги слушам, но и реално да ги чувам. Освен това осъзнах, че непрекъснато правя нещо. Моите приятели ме питат колко часа имам в един ден. Осъзнах, че е много важно да имаш дни, в които просто да не правиш нищо. Тъй като имаме навика да търсим причините и следствията у себе си, имаме прекалено големи отговорности. Изкарваш това напрежение от себе си и си даваш почивка.

Тогава какво правиш, когато бездействаш?

Лежа си на плажа, слушам музика, гледам нещо, което не е свързано с храна. Не медитирам, но нямам напрежение. Там, където живея, има хубава природа. Усещам колко съм малък, в сравнение с всичко наоколо. Това усещане нормализира мозъка ми, здравословно е, осъзнавам, че съм част от цялото.

Любовта насериозно ли я взимаш?

Е, как. Тя не ти дава възможност да не я вземаш насериозно. След години може да ти се стори смешно, но когато си в джаза…

---

снимки: Радостина Колева