От две години Варна е мястото, което му носи спокойствие. Там е завел семейството си: Франциска Йорданова, преподавател и съдия по спортни танци, заедно с двете им момчета.

Томаш общува естествено, дори и когато му е трудно да асимилира думи на български, а тази ведрина, която излъчва, е повече от приятна. Dancing Stars ни го представи като жури, а сега Cultinterview ще ви го изрисува като емоционалност.

Dancing Stars какво е? Приятелство за цял живот?

Мисля, че да. За мен е невероятно, защото всички станахме като една фамилия. Колкото по-напред вървиш в предаването, приятелството укрепва. Най-вече между танцьорите, които познаваме от много време, и между звездите. Танцът е магия и свързва хората много силно. Докато журираме всяка седмица, това се вижда.

При нас четиримата от журито вероятно е същото. За нас с Франциска това е ново начало. Ние се върнахме от Щатите преди 2 години и не сме били активни в България. За мен всичко беше ново, защото не познавам хората. Но сега, когато се опознахме, се приближаваме един към друг с всяка изминала седмица. Сядаме сутринта в хотела на закуска с Галена и не можем да станем.

И сега, като приключи шоуто?

Връщаме се в Щатите, където преподаваме в най-голямата верига за танци в света. Постоянно пътуваме с Франциска и обучаваме треньори как се тренират танцьори. Помагаме за развитие на студията, с бизнеса, с цялата структура на веригата.

Варна, морето… А Полша къде остана?

Аз съм от град, който е като Варна – Гдиня. Само дето Балтийско море не е толкова хубаво като Черно море, където имаш възможност да плуваш шест месеца в годината. В Полша можеш само два-три. Градовете си приличат като енергия. Лятото става много горещо във Варна, защото има летен фестивал, културни събития… На мен ми харесва в града, а и е спокойно.

След Щатите за нас беше много важно да сме някъде, където да не караме колата непрекъснато, а да се разхождаме.

Милиони километри направих в Америка с кола. Сега сме близо до морето, на 3 минути пеша. Много е хубаво.

Гдиня е пристанищен град. Но по-известният град наоколо е Гданск. Трите, заедно със Сопот, се наричат Триград, защото са три града в едно. Гдиня е най-модерният град от трите, но всъщност те са заедно. От Сопот до Гдиня с влака е 30 минути, много близо е всичко. Ако искаш да отидеш на кафе или на море, можеш да го направиш. Удобно е. Триград се чувства като един голям град.

Два пъти годишно пътуваме до Полша. На Коледа сме там, защото има зима, а децата обичат да карат ски. Зимата там е много хубава. Дори и когато бяхме в Щатите, всяко лято пътувахме до България и до Полша. Децата трябва да поддържат връзка с баба си и дядо си, да се познават, затова трябва да сме там понякога. Моето семейство е малко.

Но това е друга страна.

Да, за децата е много интересно. Не знам децата ни объркани ли са малко, или това е нещо нормално?! Те са американци, защото са раждани в Щатите. Сега живеем в България, но те учат и в Полско училище във Варна през уикендите. Говорят и трите езика и имат три култури в живота си. Нямат никакъв проблем и много бързо се адаптират към всичко. Сами започват да учат четвърти и пети език, пластични са в това отношение.

Само аз все още се уча на български. Иначе четиримата говорим на три езика в едно изречение, миксираме. Отстрани изглежда смешно.

Не си предвидил да ходите в четвърта държава, нали?

Много интересна идея ми даваш сега… Ние можем да отидем навсякъде. Такива сме, че сме готови на всякаква промяна. Просто искахме да сме тук в този период от живота си, докато децата завършат гимназия. Няма смисъл да планираме по-напред. Ние не обичаме така. Харесва ни да има приключения. За нас промяната, да отидем да живеем някъде, е като да отидем до някой друг град. 

Къде е твоето място за приземяване?

Нямам такова място. Където приключа, там ще е. А виж, че все още не говоря добре български. Преди шоуто, всички могат да ти потвърдят, не можех да кажа повече от едно изречение. Нямаше да можем да си говорим така преди три месеца. Преди Dancing Stars започнах да уча български. До тогава слушах и чувах езика покрай децата, но не го учех. Премествам се от едно на друго място и навсякъде хората са си хора. Има добри и лоши, позитивни и негативни.

Какъвто си направиш живота, такъв ще си го живееш,

без значение дали около теб всички са негативни. Просто правиш емоционална стеничка и не ти пука. Живееш, както искаш.

Иначе за мен е най-важно къде е моята фамилия. Най-комфортно се чувствам сред децата, с Франциска. Те са моят дом. Разбира се, имам места, които обичам. Не искам да съм някъде, където не мога да правя нищо. Затова се преместихме и в България. В Щатите нямахме време за нищо, работихме типично за Америка, постоянно. В един момент се сещаш, че парите вече не са важни. Работихме много, за да можем да се върнем и да имаме комфортен живот тук.

Позабравена дума?!

Не, нищо не ми липсва. Мисля, че сега съм горе-долу там в живота си, където бих искал. Ако мога да живея така до края, ще бъда щастлив максимално. Човек, когато е млад, бърза да има всичко. Мъжете искат хубава кола, хубава къща, красива жена, деца, куче, лодка – всичко. Само без лодката вече имам всичко. Важно е да имаш добър стардарт на живот, обаче само да бягам за това, не е нещо, което искам. Имам комфорт.

Ама за лодката имаш време още.

Вече не искам лодка. Да ти кажа, когато се местихме във Варна, си го мислихме, обаче се отказахме. Франциска получава морска болест и не може да се качва. Тогава за какво ми е? Не съм и рибар.

Нещо друго ще си измислиш.

Да, аз винаги си измислям по нещо. По принцип съм строител и непрекъснато решавам да строя имот. Такова е хобито ми. Харесва ми процесът на изработване. Току-що купихме място да строим пак. Не знам защо, но имам нужда да строя и да създавам проекти.

Чии думи помниш?

На майка ми: “По-добре да не говориш, ако ще казваш глупости”. Сега разбирам тези думи. Аз съм Огън и се паля бързо, обаче сега съм възрастен човек и разбирам, че няма нужда да говориш по-силно от други хора, за да те чуят. Можеш да мълчиш и да постигнеш повече. Това е много ценен урок, даден от майка ми.

За какво си зашил устата си?

За нищо. Пак много говоря, но по различен начин. Вече не ми се иска чак толкова. Като напредваш с възрастта, се променяш. Поне аз. И вече нямам его. Мисля, че точно то прави всички глупости в младостта. Няма опит, а само его и тестостерон. Учиш се и виждаш, че егото е за тези, които нямат нищо друго. На мен това не ми е необходимо.

Любовта между човек и танците има ли срок на годност?

Мисля, че не. Зависи до къде си стигнал в кариерата си. Когато си малък, поемаш като гъба всичко, което е свързано с танците. Когато виждам танц в каквато и да е форма, не мога да се въздържа. Дава ми такова различно чувство…

От какво си бил увлечен освен от спортните танци?

Бях в школа по плуване от 5-годишен. По време на комунизма нещата стояха така, че треньори идваха в училищата, правеха тестове и си избираха деца за школите. Бях едно от 20 деца от целия Триград от моя набор, които ни взеха да плуваме. Плувах, защото като дете не знаеш дали обичаш, или не. Правиш го, защото трябва. Събуждах се в 5,30, отивах и плувах един час в басейна, а след това – на училище. След училище – пак към басейна. Харесва ми всичко, свързано с вода, и не мога да живея някъде, където няма вода. Енергията на водата е моето нещо.

В един момент, не знам как се случи, спрях с това и започнах да танцувам. При танците беше много весело и ми беше интересно. Един ден се усетих, че вече танцувах от 10 години. Толкова естествено стана.

Водата е твоето нещо, а кое не е?

Грубите хора. Дразнят ме и се чудя защо го правят. Обичам нормални хора, добри хора.

снимки: Радостина Колева