Цяла нощ след 3-часовия ни разговор с Васил Михайлов стоях и се чудих откъде да започна представянето му. Всъщност едва ли очаквате пред вас да се разкрие един съвършено нов човек, който тепърва ще опознаваме, но ми се искаше да мръдна крачка встрани и да попадна в коловоз, в който може би за миг е попаднал и самият актьор. Харесвах го и за това вътре в себе си знаех, че тази среща някога ще се състои, че ще я предизвикам, но все изчаквах момента на по-добрата си подготовка за интервю, изчаквах момента, в който очите му ще стоят срещу мен. Исках реакция!

Причаках го на пресконференцията за наградите „Аскеер“ и се опитах да не го шокирам с ентусиазма си. Васил Михайлов се съгласи да се срещнем, макар да ме предупреди, че това още не значи, че имаме готово интервю. Напротив. Нещата тепърва предстояха… Обаче ми се видя странно, че първото нещо, което ме попита, е каква зодия съм. Усетих победата си по точка №1: той – Овен, аз – Лъв – предполагаше се, че си познаваме огъня. И започнахме от там…

От опита си, професионален, човешки и мъжки, съм разбрал, че хората по нещо си приличат. Има няколко зодии, които познавам на 70%. Не съм религиозен, но вярвам в природната сила – или има хармония, или сблъсък между характерите. В работата си обичам да общувам с Лъв и със Стрелец, с тях се разбирам. При всички случаи трябва да има обич, независимо дали към деца, работа или жена. Това са трите неща в живота на мъжа. Интересувам се от зодии, макар да не съм специалист. Но когато чуя зодията на някого, ако е от тези, с които ми харесва да общувам, на мен ми е по-лесно.

А ако не е „от тези“?

Гледам да съм внимателен, за да не отблъсна или засегна човека. Например с Овена съм много директен, защото знам, че и той е такъв и няма да се засегне. Или ще ми прости. А за Лъвовете знам, че трябва много да ги толерирам, да им казвам колко са хубави и умни, да съм нежен. Те са талантливи, акуратни и точни. Зарадвах се, че ти дойде навреме днес, защото аз само себе си чакам 5 минути.

При анализа на една роля, поведението и отношението на героя към другите хора го оформям в определена категория характер. В края на краищата аз решавам, че той е еди коя си зодия и го търся в този ритъм. Хората имат различен ритъм на общуване, дори и на ходене. Като видиш една жена как танцува и как се храни, можеш да разбереш много за женските ѝ качества.

Забелязах, че част от вашите интервюта минават през призмата: Овенът е… Явно много добре сте запознат с вашия знак.

По-ужасното е, че и другите са запознати. Ние например сме тежки за понасяне. Трудно се живее с Овен, защото мотото му е: Аз съм. Т.е. той не признава друго мнение, освен ако не тръгнеш пак с: „това, което направи, никой не го може така“. Ако кажеш на Овена: как хубаво изми чиниите днес, той може цял живот оттук нататък да го прави с охота. По отношение на работата си сме много прями. А в човешкия контакт това малко уморява и самия Овен. Поради тази причина в последно време не се явявам на събирания в театъра, защото някои хора от години откровено са ми омръзнали. А вероятно и аз съм им омръзнал.

Ако обичаш точността, с нас се работи добре. Единствено трудно се живее, защото, ако обичам тази ножица да стои тук, това е. Малко сме ретроградни в този смисъл, не обичаме резките промени. Казват, че Овните са любовчии, но когато се привържем емоционално към някого, много дълго сме верни. Доколкото може човек да бъде верен…

Склонен сте да миете чинии цял живот. А какво друго сте склонен да правите цял живот?

във „Финале гранде“

Вече споменах за трите важни неща в живота си. Аз съм на сума ти години и не съм се пенсионирал. Моля се на Бога да умра здрав. Обичам да се самоиронизирам и да гледам на нещата повече откъм смешната им страна. На пръв поглед съм темерут.

Може би едно време професорът ми Желчо Мандаджиев нямаше да ме приеме във ВИТИЗ, защото

очите ми били несценични, не се виждали.

Като се оплаках на мама, тя ми каза: може и да не се виждат, но който ги е видял, все е ослепял.

Какво прави шлосер-матричар в киното?

Браво, запомнила си. Преди да стана такъв, съм се занимавал с театрална самодейност и с оперно пеене, готвих се за Консерваторията. В 6-и клас ме изгониха от хора, защото ми стана дебел гласа и започнах да буча.

В 7-и клас ми дадоха да играя Дядо Мраз заради регистъра.

В 10-и пак пропях и с Анна Томова-Синтова се явявахме заедно по фестивали. Можеш ли да си представиш – тогава пях Иван Сусанин! Потърсих професор Бръмбаров да ме подготви за Консерваторията, но не го намерих. Има много добър материал за централен бас. Щях да отида да му изръмжа и да му кажа, че нищо не знам, но искам да пея. И тогава станах шлосер, след няколкото неудачи. Между 8-10 клас бях пълен отличник и в 11-и държах матура. Но по два предмета отказах да говоря, понеже не бяхме учили темите. Така си развалих бала от дипломата. Щях да вляза медицина с най-високия бал, но от проклетия имах една четворка по петобалната система. Попитах на няколко места за работа и ме приеха в завод „Светлина“ в Стара Загора. Стигнах до 5-и разряд шлосер-матричар.

След това кандидатствах кино-инженерство, но изпитите бяха по математика и физика и не ме приеха. През това време моят приятел Стефан Германов кандидатства за трети път във ВИТИЗ. Влязох с него на един от изпитите и после му казах: „Муши, аз ще вляза тук“. Есента обявиха допълнителни изпити за свободни места за момчета. Научих един разказ на Горки, баснята „Магаре и славей“ и монолога на Арбенин. Мандаджиев не ми даде да си кажа монолога, макар много да държах на него. Приеха ме заради баснята – комисията много се смя.

А какво прави един артист в реклама за кисело мляко?

в „Продавате ли демони“

Дават някой лев, но не заради това. Запалих се на тема „реклама“ преди 12 години, когато записах текст за вестник „Континент“ с хубаво разиграване на гласа. Сега отказвам участия в много реклами. Винаги питам дали искат дебел глас или моя глас. Много млади актьори могат да наподобят дебел глас, но

моят се плаща скъпо, защото се познава.

Минаха 10 години, дойде рекламата за ракия, в която сме с Иван Кръстев и Джоко Росич. Една дума направи цялата реклама – „събрахме се“. Рекламата на мляко не се получи така, както аз исках. По приятелска линия снимахме с гайдаря, защото сме пели заедно. Тя беше: „хапни, хапни, та пейни“. Но за да стане по-кратко, след монтажа изведнъж, както ям мляко, започвам да пея.

Усещате ли се като човек за пример?

Не държа нито на благодарност, нито на последователи. Знам, че човек придобива чертите, които най-малко иска. Нещата, които не харесвах у баща ми, ги имам и аз и използвам именно тях. Имам двама сина – на 40 и 26 години. С тях съм се държал по различен начин, защото когато бях млад съм бил неопитен, пък и възпитанието на първородния ми син малко ми пречеше на лайфа. Нали човек в такъв момент гледа да си прехвърли детето на бабите и то започва да прилича на тях. А когато имаш дете и си на по-зряла възраст, всеки миг, в който не си с него, го считаш за загубен. И започваш от много обич и привързаност да го потискаш. Все държах малкия си син за ръка, исках да го прегръщам, а той се сърдеше.

Не знам дали съм за пример. Общувам предимно с млади хора и знам, че те ще ми открият нещичко, което мога и да не усетя, когато минава покрай мен. Капаците на опита и на рутината често пречат. Разбира се, дразня се, когато не дотам талантлив млад човек нахално се опитва да се прояви, без още да знае професията.

Талантът е голямо нещо, но трябва и характер.

В нашата професия трябва да бъдеш колективно животно, да можеш да понасяш 20 души, които са гении до един. При нас посредствеността много тежи.

Позабравена дума?!

На зряла възраст приятелите остават все по-малко. Светът стана такъв, че хората много освирепяха, а и в нашата мила татковина не сме готови за това противопоставяне. Не бива вие, младите, да ни се сърдите, че обичаме времето от преди 40 години. Тогава сме били млади и затова го обичаме. То вероятно е било отвратително, но ние тогава сме започнали да обичаме, създали сме си семейството, обикнали сме професията. Гладували сме, за да си създадем дом. А все пак това е най-важната част от живота ни.

Да кажеш „имах другар“ също изчезна като словосъчетание. Изчезват и такива думи като „комшу“. Нали хората казват, че най-близки са ни съседите и приятелите.

Бяхте в политиката. Имаше ли смисъл? Нима в парламента някой чува какво говори друг?

Тогава времето беше малко по-друго. Но защо се навих?! Не съм бил член на новата БСП, но понеже те ме поканиха първи (а след тях ми позвъниха от още 5 партии), в един момент си повярвах, че мога да бъда полезен с популярността и авторитета, които съм си създал. Бяхме около 50 души, известни в своята си област, но понеже нямаше кой да ни обедини, разслоението започна и Радичков избяга на втората седмица. Но аз съм избиран по мажоритарната система. Спомням си, че някой в парламента вдигна пръст да обяснява нещо и… оттогава не гласувам. Не мога да гласувам за листи. На третия ден разбрах, че не бива да съм в Народното събрание. Не мога да си сменям виждането през 5 минути. Заплата от там не съм взимал, виждаше ми се грозно.

Ще ли ви се понякога да сте скандален?

Аз съм такъв – „право куме в очи“ по всички въпроси. Винаги съм говорил онова, което мисля. Не обичам безсмислени скандали, но съм конфликтен.

Какво сте готов да разкарате от себе си тогава?

Може би част от характера си. Освен това се уморих да бъда исторически оптимист и все да вярвам на онези, които казват, че ще се променим към добро. Педантичен съм относно организацията в работата. Износих здравето и характера си да се блъскам трудът ни да бъде организиран. Всъщност той тогава е сладък.

Дотук разговорът ни вървеше с динамика, атрактивно и почти като на дневно представление, но дойде време за същинското. Вече беше 18,45 ч. и след 15 минути спектакълът „Буре барут“ (б.а. в който играе и Васил Михайлов) трябваше да започне. А ние все още бяхме някъде из Военния театър. Пренесохме се в гримьорната, изчаках го да се преоблече и продължихме с интервюто в сцените, в които актьорът не играе. Наблюдавах как очите му бляскат на пресекулки и се замислих за онова, което е казвала майка му навремето…

Как можете да бъдете предизвикан?

в „Завещанието на целомъдения женкар“

Много лесно. Аз съм избухлив. Мога да бъда предизвикан от двуличен, от некоректен човек, от такъв, в който съм се излъгал. Винаги тръгвам към хората внимателно. Никога не се нахвърлям. Всеки за себе си е отделен свят и трябва да го разбереш накъде е тръгнал. Може би е тръгнал в твоята посока?! Когато отивам да искам от някого нещо, не мога да бъда нахален и неточен.

Аз съм свикнал, ако реша, че имам право на нещо, когато отида, да не ми се отказва.

Има и нещо друго – на ден трябва да свърша 4-5 неща за приятели и близки. Ако не го направя, все едно денят ми не е минал както трябва. Това е моето щастие. Ларж човек съм. Една гледачка ме повика веднъж и ми каза: не се прави на Господ, само той има право да реши на кого трябва да се направи добро. Има такава философия, която аз много не приемам, и тя е следната: щом Господ е решил, че ти трябва да изтърпиш дадено страдание, това е.

А предизвикателствата от жена?

Те са хубави, когато не са осмислени, а вървят флуидно. Това е магия. Казват, че жените Овни си избират мъжки професии и дори любов не можеш да правиш с такава жена, защото тя винаги знаела как. А в мъжко-женските отношения е важно жената да се прави на слаба, за да може Той да е победител.

Цените ли огъня у хората?

Да, без огънче не се получава. Може би затова огнените зодии ми допадат повече. Има хора, които като че ли го нямат цял живот. С тях трудно се общува. Хубаво е да поддържаш огъня у себе си. Може цяла нощ да не спиш, ако мислиш само за негативните неща от живота си. Ако човек далдисва само в това, той нито може да общува, нито да работи. За мен най-велика е връзката между хората, която ние непрекъснато се мъчим да разкъсаме. Връзка е, като срещнеш един човек на улицата, как ще се разминеш с него, а не да го блъснеш или, ако е жена, да си изпусне чантата. Едно време непознати хора си казваха „добър ден“, а сега питаме „как си“ и продължаваме, без да се слушаме.

Човек може да не спи от лоши емоции. А може ли да не спи от хубави?

Разбира се, че може. Когато на човек му се е случило нещо невероятно или е имал някаква победа, тогава той не иска да спи. Иска да разкаже на целия свят, че е отслабнал 10 кг или че не пуши вече. Това са радостите на моята възраст. Но помня случка от пубертета. Как ще спя?! Онази Луна се е облещила… Ходя до прозореца да слушам как Тя диша, като спи, макар да не знае, че съм отвън. Тогава човек започва да си мечтае за хубавите неща, които няма да му се случат.

Докъде се простира шоколадът в живота ви?

Обичам да подарявам шоколад. Никога не се нахвърлям на шоколада веднага, защото веднъж го направих и не можах да спя цяла нощ. Шоколадът най-сладкото нещо в живота ли е? Мъжът, когато е с една жена, не е мъж, ако на нея не ѝ е много хубаво с него.

Разминавал ли сте се с любов?

Овенът не обича да се разминава, не обича много да му налитат, но не обича и много да му бягат. Не съм тръгвал срещу някого. Разминаване е ставало след силна среща и много ми е кървяло сърцето, но не съм го показвал. Преодолявал съм го заради хубавото, което е било.

Как изглежда вашето представление?

Труден въпрос… забелязала ли си как човек, когато има нужда от любов, и среща някой, който му е интересен. Тогава започва да си го измисля спрямо потребностите си. Идва момент, в който единият започва да се съпротивлява, но у теб огънчето продължава да гори и си казваш: аз имам нужда още да те измислям. И вероятно в голямото представление на човека е така, макар то да не съвпада с реалността. Представлението е по-интересно, ако имаш по-богата фантазия. Казват, че всичко е програмирано, но има ли импровизация?! Неминуемо е в един момент си задаваш въпроса: кое е съдба и кое – живот?

Дали беше съдба, че не станах оперен певец?

Това непрекъснато ме преследва. Хората ме обичат, но ако бях станал могъщ бас, щеше целият свят да ме харесва. В такива случаи казвам, че ако това се беше случило, ние сега нямаше да си говорим, а щях да съм на някой свой остров.

Какво е последното нещо, в което се опитахте да убедите себе си?

Непрекъснато се убеждавам, че още имам сили да работя. Почти всяка сутрин ходя на фитнес и плуване. Правя около 40-минутен комплекс от упражнения на земя, влизам малко в сауната и плувам около половин час.

Ужас!

Това за теб може да е ужас, но ако идваш с мен да го правиш една седмица и ще усетиш, че каквото и негативно да ти се случи през деня, вече си направил нещо за себе си. И за хората, защото отивам на работа зареден.

Обаче не мога да откажа цигарите. Пуша по 2-3 цигари на ден и още не мога да ги спра напълно. Един актьор на моята възраст вече има толкова травми – комоцио, чупене на ребра, ръце, крака, че… Идва момент, в който, за да можеш да работиш, трябва да се поддържаш. Играя в 8 пиеси – три в „Театър на армията“, три в „Сълза и смях“ и с две пътувам. Ако една седмица не се занимавам с физиката си, травмите започват да се обаждат.

Имате ли своя диета?

Преди 3 години отслабнах 10 кг. Изведнъж изследванията, които периодично правя, бяха на горната граница. Отидох при един приятел, който е диетолог и той ми препоръча една седмица да ям само плодове и зеленчуци. Тогава всички показатели се влошиха още повече. Обаче така или иначе бях тръгнал да се занимавам и 15 дни ядях по кило плодове на ден. Свалих 10 кг. и ги държах 3 години. Промених мисленето си. Тогава снимах филма „Най-важните неща“ и по улиците ходех като победител. Хората ядат – аз им се смея. Знаеш ли какво е удоволствието да си обуеш панталон от преди 10 години?! Миналата година ходихме в САЩ с представлението „Клюки от ада“ с Ивайло Христов и Деляна Хаджиянкова и там върнах 3-4 кг. от глупост. А това не мога да си го простя. От фитнес не се слабее. Слабее се от по-малко ядене. А и не умирам за месо.

По някакъв начин асоциирате ли себе си като мъж с виното?

Обичам да гледам черно вино в чаша и да го опитвам на глътки, но не разчитам на него. Аз съм мастикаджия. Обичам по-силни усещания, защото, за да усетя огънчето, трябва да изпия няколко литра. А това е количество, което тежи. Човек пие, за да мръдне малко. Тогава е по-добре количеството да е малко, но да е силно питието!

снимки: Радостина Колева и театър „Българска армия“