Ивайло Герасков: „Почти не се срещам с хора“

Трудно може да бъде предизвикан актьорът Ивайло Герасков с предложение за среща със журналист. Това ни най-малко не го вълнува и не защото изведнъж е усетил популярността покрай впускането си в сериала „Забранена любов“. Нищо подобно. Още през 80-те получава добри роли във филмите „Прилив на нежност“ „Вик за помощ“, „Характеристика“, „Левакът“ и е вкусил от златните години на същинското българско кино. Сега играе в театър „София“ в постановките „Хайде да убием Матилда“, „Господар и сянка“ и „Кучката“.

Защо предпочете да се видим у вас?

Нямам много време и гледам да съкращавам, да не ходя някъде. Не е по причина, че на публично място ща се притеснявам. Съкращавам си времето просто. Иначе в театъра имам по 2-3 представления и докато снимам, не ходя на репетиции.

Сериалът ангажира ли те и чисто емоционално?

Много. Оказа се доста тежка работа. За всеки от артистите е тежко, защото е конвейер. Епизодът се снима за минути и трябва да си готов. Почти нямаш право на грешка.

Точно за емоция става въпрос. Поне аз съм такъв човек, че ако не си подредя емоционално първо мислите, а после емоцията и отида неподготвен, ми е много трудно. А мислех, че това го мога… Може би с годините човек се променя. С времето страховете се увеличават, а те не водят до нищо хубаво. Гледам да си спестя другите емоции ().

Страхове от какво?

Започват да ми изневеряват много неща – паметта ми не е същата…

Да, бе…

Да, да… Ами аз съм възрастен човек, не съм на 20. По-лесно е като си по-млад. Смятах, че съм се наместил вече в професията, а при мен май става обратното: виждам, че започват да ми бягат нещата, които ми се удаваха преди.

в театрални роли

Това са чисто професионалните ми страхове. Да не говорим, че изискванията към мен са големи. Нямам право на сериозни издънвания. макар че е човешко. Доста неравностойно върви работата ми в сериала, дори на моменти се дразня – понякога се получава добре, друг път – зле. Усещам се, когато не се справям по най-добрия начин.

Емоциите ти различни ли стават с времето?

Е, променям се при всички случаи. Бях много по-див, правех щуротии, които сега ми е мъчно, че не мога да ги направя. Човек се уморява и свиква с определени неща.

Чувстваш ли се изморен?

Да, поуморен съм малко… Иска ми се понякога събота и неделя да си отида на къщата, но не мога, защото трябва да уча текстове. А често ме затрупват с толкова много текст, че нямам време за нищо друго. И през уикенда, вместо да си почивам, кълва.

Но не е ли малко нелогично да работиш толкова години в театъра, снимал си в киното много и изведнъж се оказва, че популярността ти е най-силна от сериала на Нова ТВ?

Ти си малка още, но аз бях известен преди 22-23 години, когато бях на топа. Много хора ме помнят от това време. Но относно поколението, което не ме в познавам, не ме вълнува как гледат на мен. Аз и не излизам много. От вкъщи ходя не снимки или в театъра и после обратно. Най-много да идем на някоя кръчма, но това се случва рядко. Движа си с кола. Почти не се срещам с хора – така съм устроен, винаги съм бил такъв. Малко ми е затворен кръгът от приятелите. Такъв живот съм си избрал.

Харесваш ли си го?

Да, другото за мен е по-уморително. Това е въпрос на характер. Не съм се затворил умишлено. Естествено, че когато има някакъв повод, ходя. Но мога да си стоя само вкъщи. Но не съм от т.нар. публични личности, които отиват някъде, за да ги видят и час по час са на екрана по повод и без повод. Това е друг начин на живот. Явно те по този начин усещат и професията, и всичко наоколо.

Може би затова си интересен?!

Защо да съм интересен?

Защото не мисля, че е много забавно да гледаш все едни и същи хора по телевизиите и да знаеш какво ще кажат…

Сигурно и аз съм като тях. Някаква голяма мъдрост няма да чуеш от мен ()…

Недей така! Четох, че започваш да си държиш като 13-годишен, вместо да улягаш…

Глупости. Както казва жена ми, съм детишняр още, има го това в мен. Може би то в част от очарованието ми.

В живота не си ли рисков?

Не, вече не. Няма и някакви поводи да съм.

Кога допускаш някого в дома си? Понеже започнахме с това…

Само приятели и хора, с които общувам често.

Приятелите ми вече не са кой знае колко. Даже има един момент, в който и най-близките приятели в някаква степен си поомръзват и заради това се виждаме по-рядко. Чакаме малко да понатрупаме новини един за друг, за да не стоим на едно място. Избирателната ми способност откъм срещи стана по-сериозна, защото не искам да ме уморяват. Когато
видиш, че един човек започва да те задръства със своите проблеми, които далеч не са само негови, а на всички. Не са изненадващи, от които дори да ми стане любопитно и бих могъл да помогна с нещо… А като знам, че това върви в продължение на няколко години, откак- то се познаваме… Така се отдалечаваме и от хора, които обичаме и харесваме.

А кого допускаш в душата си?

Аз съм много общителен човек и допускам всеки нормален човек. Естествено, трябва да си допадаме, да ни е приятно и интересно, да имаме какво да си кажем.

Какво те прави различен и променя състоянието ти?

Причините са най-баналните. Забелязвам, че започвам да се вълнувам и от новините. Като гледам какви свинщини се правят непрекъснато, какво е отношението към възрастните хора. Тези проблеми на деня, които скоро ще станат проблеми и на века, не могат да не ме дразнят, колкото и смешно да е, че ме ядосват. Всичко това не мърда, бедността съществува. Някъде по света хората подреждат живота си по нормален и логичен начин, а ние тук не можем. Ето, целият ми живот ще мине и нищо не се променя. Да, имам развито чувство за справедливост. Това е вярно, между другото…

Усещаш ли, че си пропуснал нещо в живота си досега?

Да, много неща, ама няма да ти ги кажа. Всеки човек си ги знае за себе си. Всеки има такива… Но те са си заради характера.

За актьора е важно да изглежда добре. Теб какво те води към това да изглеждаш по този начин?

Ако чакаш да ти кажа, че спортувам – не. Отдавна не го правя. Горенето ми е такова, че явно замества фитнеса и останалите усилия, които се полагат.

Виж колко си слаб…

Е, слаб съм, но то е въпрос на конструкция и е благодарение на Бога. Давам си сметка, че в професията е важно. Когато навлезеш в една такава възраст като моята, има значение и добрата визия. Киното има своите изисквания, макар че Марлон Брандо знаеш какъв беше, но си остана Марлон Брандо. Аз пуша и пия по малко, имам си ги всичките пороци, но това е положението!

снимки: Радостина Колева и театър „София“

списание „Диета и красота“ (декември 2008 година)