Когато се доближиш до толкова известно име от родния шоубизнес, в първия момент не би могъл да знаеш как (в случая „той“) би те посрещнал. Но когато известното име е Иван Балсамаджиев, определението „звезда“ моментално отпада. Иван си е Иван – мил, чаровен, неподправен и… сериозен. Ето това ми направи впечатление и го попитах: 

Един и същ ли си на сцената и в живота?

Не, не. Онова, което правя на сцената, е далече от това, което става с мен в живота. Получавал съм упреци, понеже напоследък правя смешки, че: „Ей го на, виж, така пък в живота не е“. Защо?

Защото аз съм такъв в живота, пък другото ми е професия. И радостта ми от това, че правя смешки на сцената, в никакъв случай не е помрачена от това, че ми е пък приятно в живота да бъда тих и да говоря за сериозни неща.

До смях ли им е на хората днес?

черноглед. Не мога да скрия, че в България в момента е кошмарно, че ние с право сме в черния списък. Тези политици, които ходят по света, за да ни отървават от него, са абсолютни лицемери за мен, защото те трябва да оправят България, за да пожелаят да ни извадят от черния списък, а не да ходят на екскурзии в чужбина под претекст, че ходят да ни спасяват.

Не позаряза ли малко работата си на артист?

Това е нещо, което може да е факт, но може и да е заблуда, защото

много колеги ме упрекват в това, че аз правя халтура с работата си.

Но нима робот води предаването „Фолкшанс“, а не артист? Нима робот чете есетата и прави етюдите в предаването „Вариант 3“, а не артист? Нима робот участва в концерти и разсмива публиката до бис, а не артист? Нима роботи озвучават филми, а не артисти? Нима роботи участват в радиото, а не артисти? Така че ето това също е актьорска професия.

Друг е въпросът, че за да ме уязвят може би, някои твърдят, че не съм актьор, след като не съм в щатен театър. Но аз пък мога да ги запитам точно тях: нима да преспиш от 9 до 1 на репетиция и после да се щипеш по време на представление, е изкуство?

Толкова много „доброжелатели“ ли имаш?

Не, аз нямам противници много-много, а би било неестествено да нямам. Би било неестествено човек да няма врагове. Но аз обезоръжавам враговете си с това, че вече ги обиквам, когато ме мразят, защото по този начин се развивам и вървя напред.

Едно време ги мразех, едно време ги биех, едно време ги псувах, едно време им исках сметка и от това терзаех себе си. Докато сега, когато чуя някакво нещо по мой адрес, ме досмешава, хваща ме смях и даже по едно време със злорадство се отнасях към това, което чувах. Сега напротив, сега ме хваща смях и състрадание към този нещастник, който е изгубил две-три седмици от живота си, да се ядосва по мой адрес чрез омраза и чрез злоба, и чрез дребнавост.

Мислиш ли, че има място за младите сега на голямата сцена?

В момента на голямата сцена няма място за никого, защото няма пари. А няма пари, защото икономиката ни е отишла на кино. А дори и да има пари… Но място няма и да има, защото ние сме много малка държава и не може да се развива тираж. Но както няма, така пък винаги има място за този. който иска да пее, иска да твори, да танцува, защото призванието му е такова.

В Корана се казва: „Когато Господ те е дарил с качества, ти си длъжен да ги развиваш, докато си жив на земята.“ Както и Христос в притчата си за тримата братя, на които баща им е дал по една пара и после ги е питал кой как ги е развивал. Той наградил този, който ги е умножил, а не този, който я е заринал в земята, да я пази тази единствена пара.

Така че за всеки, който иска да прави нещо, има терен или пространства, макар че може да не е заплатен и да не е овъзмезден духовно и материално. Друг е въпросът обаче, че много млади хора напоследък се изявяват, и такива от тях, които искат непременно да пробият, трябва да правят компромиси. И за това се шири невероятен кич в България.

Ревнив ли е Иван?

Ужасно ревнив бях спрямо жените,

но спрямо някои жени. А поначало за мен има определен тип жени и определен тип мъже, които предизвикват ревност у партньора, както и не се знае в каква комбинация, коя среща на партньор ще доведе до пораждането на това ужасно чувство.

Що се отнася до ролите си, винаги съм бил ревнив, когато са ми слагали дубльор и когато аз съм бил дубльор на някого. Или когато сме се сменяли на определена роля, съм бил адски ревнив както спрямо жена. Защото отношението ми към тези роли е било като към жена, която с приятели си поделяме: хайде, сега малко ти поспи с нея, а пък хайде сега ти малко поспи… Това е ужасно!

Кога си отиваш от една жена?

Между другото, това е един много интересен, много точен за мен въпрос, защото аз съм зодия ни Риба, ни Рак и си мисля, че един мъж си отива от една жена в определена възраст. И не само от една, а от жените поначало. А след определена възраст нататък, той започва да ги търси и да гледа връзката му с тях да е трайна, да е по-вечна. Общо взето помъдрява и си казва: „Абе, не бива човек да си отива и да си затръшва вратата никъде, добре е да си оставя вратичка“…

за „Нова добруджанска трибуна“ (2 юли 1996 г.)