Пламена Гетова – „Прекалено много мисля“

Актрисата Пламена Гетова има дългогодишна театрална и кино-кариера зад гърба си, но за 2009-а си пожелава да има повече задачи, много да работи и да е ангажирана. Иска да снима в български филм…

Коя роля се нарича трудна?

Не се сещам да има лесна роля, защото винаги се опитвам да се гмурна във възможно най-дълбокото, за да я направя за себе си интересна и да не ми е скучно да играя. Разравям пластовете и започвам да отмятам няколко, за да стигна до същността на героинята и тогава да я измисля. Обикновено си я представям как изглежда, как се движи и говори, и започвам приближаването отвън навътре.

Би ли заложил на скандал заради популярност?

Времето е такова,че са позволени почти всички средства само и само да си на върха. Може би и в това има резон. Няма добра или лоша реклама. Аз не съм устроена така, защото съм от по-друго поколение и не залагам на скандала. Не ми се нрави да попадам в жълти вестници и да клюкарстват за мен и семейството ми. Не съм позволявала никога, дори и когато бях млада. А сега – още по-малко. Всеки има право на себеизява. Щом като смята, че едно или друго поведение би му носило някакви активи – защо не? Нямам право да ги осъждам. Всеки действа от гледна точка на морала си.

Каква е разликата между модерен и съвременен театър? Ти какъв го харесваш?

Мисля, че двете се покриват. Съвременният трябва да е модерен. Няма разлика. Театърът трябва да е съвременен, в крак с днешния ден, адекватен спрямо онова, което се случва в нашето житие. Модерен може да се определи театърът на Лили Абаджиева. Някои го приемат, други го отхвърлят, но това не значи, че не е съвременен.

А може би модерният трябва да е една крачка напред и да е една крачка напред пред съвременния, да го прогнозира.

Какво в живота си си оставила на заден план тогава?

Всичко си върви с мен ()! Лично аз нищо не съм загърбвала. Но някак си ме принудиха да загърбя това, че имам 30 филма биография и сега снимането е инцидентно. Не ми се ще да е така. В отделни периоди от живота ми едни неща са били по-важни за сметка на други. Веднъж семейството ми е било издигнато в култ, а в следващия момент – работата. Редували са се съвсем закономерно.

Емоциите не са стояли на заден план. Те винаги са ми били необходими в професията. Прекалено емоционална съм. Понякога това е в моя вреда. Не бих искала да е така, но съм устроена по този начин. На тези година промяната не се получава.

Била ли си някога самодостатъчна?

Никога! Винаги съм търсила нещо ново, което да ме зареди отново, да ме раздвижи емоционално. Дори и да съм имала поводи за това, не съм го правила, защото не съм имала достатъчно вяра в себе си. Човек се развива и когато той самия иска това да се случи, никога не може да бъде самодостатъчен.

Кога си тиха?

Ако говорим за примирение – не съм била никога. Всичко е насочено към мен в търсенето на причините в една или друга ситуация, в която съм била тиха и съм се бунтувала от това, че в дадения момент съм била примирена. Външно изглеждам доста тиха, но вътрешно бушуват такива страсти, че понякога се плаша от себе си. Прекалено много мисля, отколкото да говоря. Това е нещо, което не харесвам у себе си. Човек трябва да изисква от другите и да се бори за себе си и за своето място. Опитвам се да съм такава.

А кога си груба?

Груба съм обикновено с най-близките си хора, за което безкрайно съжалявам. Но то е в момент на гняв, който проявявам рядко и то само когато ме предизвикат. Иначе се определям като фин и деликатен човек. Съзнателно никога не съм нагрубявала някого. Грубостта дълбоко ме отвращава и не смятам, че това е начин да се постигат целите в живота.

Накъде пътуваш в мислите си обикновено?

Често се връщам назад. Моите най-близки, децата ми, винаги са в съзнанието ми. За да избягам от реалността се потапям в четене на книги. Явно те запълват пространства… Много место пътувам в истинския смисъл на тази дума. Не спирам да мечтая за още пътуване… Като че ли ежедневието ме кара да се връщам назад, да си правя равносметки, да се захващам с други дейности, да контактувам с хора, които са ми любопитни…

текст и снимки: Радостина Колева