Да гледаш на Асен Блатечки като на женски душевадчик, отдавна не изглежда съвсем сериозно. Особено като му отвориш театралната и филмовата биография, където се откриват съвсем отговорни роли. Актьорът в момента се намира в премиерен прозорец на представлението „Кредитът“ на Пловдивския театър, където играят заедно с проф. Атанас Атанасов. Асен си призна, че се чувства много приятно покрай всяка една премиера и се шегува с колеги, че ще му е най-приятно да има премиери и после представлението да пада. Интересно му е, докато се ражда спектакъла. А какво му е настоящото настроение: в тотален комфорт със себе си.

Чувстваш ли се все още свободен във всичките му проявления?

Естествено. Ако спра да се чувствам свободен, предполагам, че ще си сменя професията. Артистът, не говоря само за актьора, трябва да е свободен човек – иначе не виждам как ще се получи. И то е начин на мислене.

Какво успяваш да си позволиш?

Каквото си искам. Не съм крайна свиня чак.

С моторите действаш ли още?

Да, и направо съжалявам, че не живеем в субтропичен климат и да не слизам въобще от мотора, ако може.

И вкъщи да си го качиш, нали?

Да бе, щеше да е супер. Искам! И до леглото може да стои.

Проявяваш ли си щуротиите и пред хората?

Гледам да си ги правя сам. Не са длъжни да ми търпят всичките простотии.

Човек, когато вече има две деца, както си ти, озаптява ли се?

Ами да, защото носи отговорност и мисли за децата си.

Как се възпитава култура в децата? От родителите ли зависи?

Много болна тема зачекваш, защото ми се струва, че по наши ширини културата е на доста задно ниво като необходимост… Ходил съм в Русия и бях супер изумен от отношението на руснаците към културата – нещо, което според мен тук никога не може да се случи. Просто българите сме си такива.

Това от какво зависи? Такива са времената ли, управата ли е виновна, кой?

Със сигурност не зависи от управата – това е манталитет. Българите не обичаме авторитети! Дори не знам дали тази поговорка, че „никой не е месия в собственото си село“, я има другаде по света.

Ние по-скоро сме сеирджии, отколкото ценители на изкуството и на културата.

„Кредитът“ (реж. Бина Харалампиева)

Говоря за масата. Нямаме необходимост от това. А иначе любовта в тази посока се възпитава в семейството и то най-вече от примера, който се дава на децата. Четенето на книги, музиката, театъра, киното – на това децата гледат от родителите си и се учат от тях.

Не опитвам нищо да налагам на моята дъщеря, но тя, слава Богу, някак си сама прояви интерес. Вижда, че и аз, и майка й, сме заинтересовани. Тя ходи на кино много често, дори по-често от мен, което мен много ме радва. Днес каза, че с приятелки ще ходи на театър, а аз дори не знаех за тази постановка. Катерина чете нейни си неща и засега се развива в правилната посока.

Прекрасно се развива. Защото виждаш и другата страна – на някакво странно движещо се в пространството поколение.

Има, но това не е поколението на дъщеря ми. Тя сега ще стане на 15 години и въобще не е от загубеното поколение, защото като наблюдавам: знаят какво искат, интелигентни са, будни и любопитни, четат. И без някой да ги кара, ходят на олимпиади по физика и математика, така че надеждата ни е в тях.

Знаеш ли къде е културата в момента?

Откъде да знам, малко в килера. Въпреки че аз не мога да се оплаквам, тъй като

театрите са доста пълни.

Друг е въпроса какво предлагаме на зрителите, защото мен много ме е страх да не се залитне в чалгата в изкуството, в най-лесно смилаемото. Има и такава опасност…

Не щеш да ходиш на щат обаче.

Бях една година в „Сълза и смях“, веднага след ВИТИЗ и 2 или 3 години в Младежкия, защото иначе не можеха да ми плащат хонорарите, но се бях разбрал с директора, че си оставам свободен. Но сега – за нищо на света. Не мога да си представя, че ще имам директор, който да ми казва какво да правя.

За да нямаш директор ли започна и да режисираш?

Не, просто дойде един момент, в който някак започна да не ми стига сбъдването на мечтите само на други хора. Исках да започна аз да се изразявам чрез режисурата. Сега, има няколко режисьора, които са ми изключително приятни и винаги работя с тях с голямо удоволствие, когато ме поканят, но те са много малко.

Много съм честен спрямо режисьора и се опитвам максимално да правя това, което той иска. Защото има в главата си цялото и вървя в неговата посока. Но много пъти не съм бил съгласен и… затова.

Преди да започне разговора ни, си говорихме за идолите. Тази вечер играете „Бившата жена на моя живот“, чийто режисьор беше Велко Кънев…

Велко безспорно беше от гениалните български актьори. Някои неща сме снимали навремето в телевизията, а и имах щастието два пъти да ме режисира.

Опитвам се да се уча от моите идоли, да ги настигам, и се стремя към това, което са постигнали те.

А режисьор откъм кино?

Асен Блатечки преди представление

Ами да, това е следващата стъпка, съвсем скоро. Тази година трябва да си завърша филма, който режисираме с Катерина Горанова. Започнахме го преди 2 години и половина, но там станаха проблеми – свършиха парите, разделихме се с продуцентите и сега сме с нови. Тегаво е много, но по принцип в България така се прави кино – тегаво.

Започнаха да повтарят сериала „Фамилията“. Представяш ли си, че съществуват такива семейства като в сериала?

Знам, че е така, но то там е по друг закон. Когато има замесени адски много пари и власт, нещата се израждат при всички положения, няма как да са нормални. С политиката по света е същото –

започнат ли да се занимават с политика и се израждат

– схеми, игри. Струва ми се, че е невъзможно да останеш нормален човек и след нея.

Ти не щеш да се забъркваш в такива игри…

Не, отказвал съм всичките пъти, в които са ме канили. Дори вчера отказах.

Снимки: Радостина Колева и личен архив