Колко е хубаво да срещнеш някой, който има отношение към мисълта, към естетиката, към живота… Шеф Виктор Ангелов е конфигуриран някак сложно, струва ми се, но на тази му различност ухаеше срещата ни през цялото време – от началното ръкуване, та до финалното намигване. Не знам колко главни готвачи са родени лидери, нито колко от тях имат позиция, която да е толкова крайна и окончателна. Обаче със сигурност знам, че това сочи към пълнокръвно мъжествено присъствие. При това осъзнато.

Hell’s Kitchen България приключи. Дани Спартак победи. Това ли беше вашият избор?

Очевидно. Но не ми е било ясно от първия ден. Още в първите епизоди на предишния формат разбрах, че не трябва да си изграждам окончателно мнение още от началото, а да дам шанс на всички до край. Няма как да ги познавам изначално, няма как да ми направят силно впечатление определени хора. Те идват доста стресирани и абсолютно не наясно с това какво ги очаква. Предизвикателствата, през които минават, ги оформят като такива, каквито ги виждаме на финала. Сигурен съм, че ви прави впечатление начинът, по който те се развиха – като поведение, като стил, като комуникация, като лидерство. Честен съм и ще кажа, че Дани Спартак и Филип са на едно и също ниво, но чисто стратегически в последното предизвикателство победителят беше с по-доброто меню, с по-добрия отбор. Наложи темпо и не се посвени да поиска помощ.

Но това е един конкретен момент. А си го избирате да работи с вас не за ден-два.

Не е това определящо. В спорта дават награда заради конкретно постижение, а не заради 20-годишно присъствие. Hell’s Kitchen България е кулинарно състезание. Изискванията и условията се променят всеки ден и който както се справи. Всеки един от тях удряше дъното и получаваше оранжева престилка, но стигаше и до горе.

Всички ли имаха своето развитие?

Имам опит с кулинарни формати и много добре знам какво се случва с хората. Развитие има за всички. Въпросът е дали е чисто професионално, или е моментно… Но те се променят. Това бяха и последните ми думи към тях на финала: „С всеки един от вас тук се случи нещо, което тепърва ще осъзнавате. Всеки един е разбрал по нещо за себе си, което досега не е знаел“.

Вълнуващ се човек ли сте?

Да, такъв съм. Всички, които дишат, се вълнуват според мен. Имам си проекти в главата, които се опитвам да реализирам. Предстоят ми пътувания и ваканции. Мисля си как да бъда повече със семейството си.

Как гледате на това, което казват, че готвачите станаха най-популярните хора?

Смятам, че е нормално, но това е световна тенденция, не е само за България. Всеки човек се храни и се вълнува от храната в някаква степен. Съвсем естествено е да се чувства компетентен по темата и да иска да сподели своите виждания.

Вярвам, че хората се изненадаха от това колко дисциплина и постоянство има в нашата професия.

Лаиците гледат на готварството чисто романтично: представят си свещи, прекрасни маси, говорещи сервитьори, невероятна храна, чиято миризма се носи през пет пресечки – в шестата. Няма такова нещо. За да се стигне до там е извървян дълъг път на едни хора, намиращи се в кухните и ресторантите.

Да, има толкова крясъци в една кухня, да, има толкова изисквания, да, така се гонят хора, и да, тези, които побеждават, изглеждат по начина, по който изглеждаха финалистите във формата.

Така се гонят хора по принцип или така се гонят хора при вас?

Така се гонят в добрите места. Когато нямаш сърце и душа да продължиш напред, просто отпадаш от колелото. Когато започне да се върти твърде бързо, или тичаш с тази скорост, или падаш от него – въпрос на сили, въпрос и на избор, но в повечето случаи е въпрос на желание.

На някой може и да не му стигат силите всъщност…

Да тича на по-бавно колело тогава. Имаш право да си избираш. Важното е човек да има избор, нали така? Генерално философията на съвременния човек е „да се пробва“. Нека първо да сме постоянни, пък тогава да се пробваме. Тук всеки се пробва постоянно. Идва на интервю за работа някой, започва я и след първия ден, прибирайки се вкъщи, разглежда отново обявите, за да види дали пък няма нещо по-…

Разчитате ли, че човекът винаги ще е подготвен спрямо вашите очаквания?

Той трябва да е подготвен в главата си и да се настрои в следващите 10 години да бъде старателен и постоянен, да има търпение. Всеки идва с желанието да се развива.

Развитие за днешните хора означава да им сложиш една фуния в главата и да им наливаш всичките си знания.

Като се изчерпиш от знания, да си тръгнат, да отидат при следващия и от там да събират.

Никой няма търпение за нищо – заради интернет и лъжовната представа, че всичко се случва много бързо в света. Минимумът за едно професионално израстване е 10 години. За това е нужно търпение.

Когато започвахте, знаехте ли, че пътят е толкова дълъг?

Естествено. Ние сме възпитавани по този начин: завършваш училище, после отиваш и учиш висше образование 4 години, а след това работиш 20 години. А след тях може би ще си началник някъде. В онези години въобще не се говореше за собствен бизнес. После имаше възможност за такъв, но пътят беше същия.

В момента главни готвачи стават хора с по 6 до 8 месеца стаж само защото браншът е изтръскал джобовете и няма кой да назначи. Дават се брутални заплати на тежки некадърници. Това не е възпитателно и води до краха, който предстои.

Но не може всички да са на ниво.

Може, но трябва опит. Без търпение обаче „пукат гумите“ и сменят професията.  Губят мотивация, защото виждат, че не струват. Не може бе базови познания да станеш ръководител на клуб.

Защо казвате, че трябва да сме умерени?

Библията казва, че трябва да сме обрани. Трябва да сме умерени, за да не обиждаме околните и за да не представяме себе си в смешна ситуация.

Не викам като идиот от първия път –

правя забележки, коригирам поведение, давам наставление. Когато трети път трябва да направя забележка, вече няма място за нежни приказки.

А четвъртият път?

Четвъртият път е вкъщи през телевизора. Питал съм хора, с които работя, какво предпочитат – финансова наказания или да ти крещя за всяка грешка. Всички избират крясъците.

Каква кола реставрирахте последно?

Мерцедес. Хобитата винаги са много различни от работата. Всъщност е съвсем закономерно. Това си е момчешко занимание и аз от малък, покрай баща ми, съм с отношение към преводните средства.

Увличам се по автомобили, които са от моето детство.

Реставрирането на една кола отнема между година и половина и три години – зависи от бюджета, с който разполагам, от майсторите, от състоянието на возилото, преди да започне реставрацията, от частите, с които е нужно да се снабдиш.

Къде си ги намирате тези коли?

Случайно, вече не ги търся. Имаше един период, в който си търсех определени модели. Събрах си в гаража желаните. Сега си разглеждам сайтовете и ако ми попадне нещо интересно на интересна цена, инвестирам.

И те просто си стоят в гаража?

Стоят си, да.

Кога стягате здраво връзките на живота си и удоволствията отиват встрани?

Как ще отидат встрани? Аз искам да са ежедневие. Гледам да не губя фокус и да си преследвам моментите, в които ще изпитвам удоволствие. Иначе не виждам смисъл да се бъхтя заради околните или заради децата си. Първо, защото смятам, че по този начин ще ги ощетя. Това бъхтене за децата е довело дотук света, че те са тежко объркани и осакатени на тема „амбиции“. Как да имат амбиции, когато мама е купила апартамент, живее при нея или може да живее при нея в момента, в който остане безработен…

България е много особено място. В центъра на София можеш да живееш с 500 лева на месец, ако имаш къде да спиш. Това е пагубно. При такива условия няма как да има развитие.

Има развитие там, където хората са принудени да работят.

Имаше едно поколение, родено 70-те години, като мен и вас, което от соц строя влезе в един друг, демократичен, и решихме, че възможностите са пред нас. Така и беше. Решихме да постигаме материални блага, за да може да осигурим по-добър живот на децата си. Но се пообъркахме и им даваме всичко на готово. Правим какво ли не, за да не минават те по трудния път. Щадим ги. От какво ги пазим? Ние ги убиваме така, жестоко ги осакатяваме.

Това е стремя да не правя. И е една от целите ми всеки ден – да не давам усещане на децата си, че всичко им е поднесено. Карам ги да се борят и да проявяват търпение във всеки един момент.

Когато ви потърсят за помощ?

Винаги съм готов – със съвет, с пари назаем.

Създавате свой продукт. Замисляли ли сте се дали това можехте да го постигнете примерно през онзи строй?

Всички създавахме продукт тогава. Просто създавахме това, което ни казваха. После ни казаха: „Сега вие си измисляйте продукт и си го създавайте“. Това е разликата между двата строя.

Не съм се чувствал лошо навремето. И родителите ми не са се чувствали лошо.

Редът ли е основното в една кухня?

Редът е основно нещо във всяка структура – дали ще е в семейство, в бизнес. Ако няма правила, е анархия. Когато има анархия, всичко отива по дяволите.

Когато си визионер, създаваш бизнес. Преди това обаче създаваш правила.

Но за да си добър бизнесмен, трябва да имаш опит. Няма как само заради това, че сте работили 3 години в ресторант със звезда Мишелин, да станете добър главен готвач, да умеете да комуникирате с хора, да изисквате, да разбирате хората.

Можете ли твърдо да разчитате на всичките си хора?

Мога, докато знам, че ги контролирам. Изпусна ли нещата от контрол, няма да кого да се сърдя. Нали знаете правилото: Персоналът работи най-добре без началника си. Ps. До три дни.

Добре: действате емоционално и отивате някъде за три дни. На четвъртия какво става?

Става мръсна кухнята, започват да закъсняват за работа, издават продукти, които аз не бих издал. Истината е, че хората обичат да имат началник. Умните са го осъзнали, а на по-семплите просто им е заложен инстинкт. Всички обичаме да имаме лидери – и аз, и вие.

снимки: Радостина Колева