С Мони Монев сякаш попаднах в някакъв лабиринт. Изглежда като войник в професията си на актьор – точен, стриктен, действащ по сценарий и разграфен. Обаче, пусто, нещо ме дърпа да видя такива хора и в най-естествената им среда и състояния. Нерядко си представям как би изглеждал разговорът с предстоящия събеседник. Изтъркаляха се няколко дни, докато се видим, и Мони ме изненада (ама и това хич не е зле като вариант). Сериалът „Откраднат живот“ като че ли му бе сложил решетка, която да не допуска до същността му този или онзи, макар актьорът и преди това да имаше жестоко респектираща роля в друг сериал – „Дървото на живота“. По мое мнение популярността му още тогава трябваше да „излети“ нагоре.

А колко е хубаво, когато в процеса на разговор посоката се сменя и очите те гледат различно…

Напусна щата в театър „Българска армия“ преди 10 години. Но сега отново се връщаш, макар и само за една роля.

Още докато бях в театъра, имах и друга работа. Играех в театъра, а в същото време се занимавах с бизнес, който през годините се разрасна. Бях изпълнителен директор на голяма компания. В един момент не само започнах да се задъхвам, но и нямах физическата възможност да съм на две места едновременно. Отговорностите ми към театъра бяха много сериозни, защото бях поканен от професора (б.а. Крикор Азарян), от друга страна пък имах ангажимент към моите служители. В един момент се оказа, че не мога да се справя със задачите, които имам, след репетиции, да речем. Фокусирах се върху бизнеса си. Това беше причината да напусна театъра. По образование съм актьор и точно

актьорството ме кара да се чувствам жив –

да се усмихвам, да се забавлявам. Винаги съм искал да бъда добър актьор и съвсем в реда на нещата е да се върна натам. Започнах да го правя за удоволствие, занимавайки се с други бизнеси, но ме поканиха първо да снимам главна роля във филм, оттам – сериала „Дървото на живота“ и като се поопознахме с продуцентите, дойде и „Откраднат живот“.

Защото продуцентите и на двата сериала са едни и същи. В „Дървото на живота“ имаше разкошна роля. Сега в „Откраднат живот“ е нещо съвсем различно, но пък отново предизвикателно. Случи ли на роли?

с Деси Бакърджиева

Така казват хората: че съм случил. Повече от доволен съм. В театъра направих страхотни роли, за които все още се говори – в „Опит за летене“, „Буре барут“, „Женитба“, в която съм играл два пъти: в НАТФИЗ играх главна роля, режисьор беше Лилия Абаджиева, а в Армията – малко след това. Имах едни изкуствени зъби и хората много се забавляваха. Нямах слаби роли, колкото и нескромно да звучи.

Не мога да сравнявам „сега“ и „преди“, защото винаги е било на 100 %. В момента репетирам в „Черна комедия“ с мои състуденти. Затова и приех. Те са ми близки и в живота, а всъщност бяхме в един клас.

Паметта на Коко Азарян ли ви събира?

Той успя да възпита у нас едно чувство на принадлежност към някаква група. Близки сме и с колегите, които са от предните класове на Коко Азарян. Въпреки че си отиде от този свят, ние продължаваме да празнуваме рождения му ден на 15 март. Събираме се и това е по-скоро като купон. Последните две години го правихме в театър „Азарян“. Всеки носи каквото реши и става една голяма сбирка. Събираме се, защото сме си приятели.

Това, да бъдеш състудент с някого, е като членство в един много малък клуб. През студентските години, освен събота и неделя, 4 години сме били неразделни, ходили сме много по турнета заедно, играли сме заедно. След обучението продължихме да играем заедно в Армията и тези мои колеги останаха там. Ето, че отново се събираме с тях и няма причина да не се радвам.

Закъсняло признание ли е да си само д-р Мазов (б.а. ролята му в сериала „Откраднат живот)?

Това е ролята, с която ме познават. Много хора от провинцията няма как да си позволят да дойдат да гледат представление. Телевизията е най-лесния начин да добиеш известност. Но това за мен не е определящо. Много от приятелите са ми го казвали, че съм се запазил като човек. Животът ми не се е променил. Само дето примерно отивам в супермаркета и към мен се обръщат с: „Докторе, здравей“.

Не се вземам на сериозно. Удоволствие е това, което правя. Вече плувам в стои води, знам кой е героят ми, какво мога да направя и какво – не.

Към какво подхождаш предпазливо?

Интересно… Затрудних се. Бих казах, че съм предпазлив и пресметлив човек. Не скачам с главата напред, въпреки че, като по-млад, съм предприемал по-сериозни ходове. Играл съм ва-банк, без да ми пука, но с годините преценявам, че не винаги това е бил успешният ход. И сега гледам малко да се обирам, що се отнася до необмислени постъпки на момента. Мога да кажа, че

интересен живот съм водил.

Ако не помниш това, което си преживял, си обречен да го преживееш отново. Нали така казват? Затова гледам, от опита, който имам, да премислял нещата повече, за да не се налага да правя предишните грешки.

Грешки – да, но пък защо да не преживееш отново хубавите моменти?

О, когато се говори за опит, предимно става дума за грешките. Струва ми се, че е голяма грешка, че хубавите неща ги вземаме за даденост, а лошите – като страшна прокоба. Трябва да правим разлика кога е по-добре и кога не е чак толкова добре. И да сме благодарни.

Сега съм в добър период. Имам добра роля в телевизията, играя още на две места…

Търсиш ли ги тези добри моменти?

Естествено.

Искам да съм щастлив.

А и всеки иска да е, но някои чакат да им се случат. Мисля, че аз ги търся.

Какво може да преобърне настроението ти?

Среща с простотията може веднага да ме извади извън нерви. Не че много ще се разпаля, а по-скоро може да ме накара да се обърка кръгов и да замина в друга посока.

Виж как пак към лошото те тегли…

Опитвам се да не е така. Нещата, които могат изведнъж да ти донесат щастие, да малките нещица, които не са достатъчни, за да определят настроението ти. Леко минават и завинават. Докато

простотията и лошотията пронизват и правят човека друг, без той да го иска.

Но в крайна сметка живеем в социум, а не в каравана насред полето. Свързаността с другите хора е определяща. Една шестица от тотото обаче веднага може да ти оправи настроението. Ама това са истории от сферата на условното наклонение, които въобще не „пъхаме“ в сметките. Решил съм, че парите, които имам и ще имам, ще са такива, които съм спечелил. Не на лотария, а с работа.

Къде е твоето щастие? В какво е?

Понятието за щастие е разтегливо, но поне това, което успяха да култивират у мен, е да казвам, когато съм щастлив. Защото щастието не е константна величина. То е мимолетно. Звънва и трае няколко минути, за разлика от тъгата. Точно сега съм щастлив, да, душата ми е щастлива и ме кара да се усмихвам. След 10 минути може да е друго.

Скейтборда за някакъв вид екстремност ли го ползваш, или вместо спорт?

Той е спорт. Не съм активен скейтбордист, на 43 години съм. Просто от време на време се бутам. Страх ме е да правя трикове вече, защото все пак имам ангажименти и трябва да внимавам.

От какво друго те е страх?

От дълбоката вода. Не съм много добър плувец. Всеки има страхове, но те не са нещо интересно и мисля, че не трябва да им обръщаме внимание. След като сме тленни и имаме тяло, всички нормални неща около нас, около близките ни, около работата, могат да бъдат причина за страх от някаква несигурност. Но генерален страх… нямам. Не казвам, че съм голям смелчага, но ако имам страхове, гледам да не им давам почва, за да растат.

От някаква емоция страхуваш ли се?

Не, защото по принцип актьорите би трябвало да бъдат емоционално възбудими, а добрите актьори са. Замислих се сега: каква би била тази емоция, от която да ме е страх… И жал, и тъга, и ужас – човек ги е преживявал. Нямам фобия, с която да не мога да се справя.

Като каза за дълбоките води… Ти такава ли си?

Да, такава съм.

А усещаш ли се, че леко дистанцираш?

По-скоро трудно допускам. Но това не е защото се притеснявам да не би да допусна някого прекалено близо до себе си, защото не съм такъв спрямо близките за мен хора.

Ама за да ти станат близки…?

>Трябва да имат определени качества. Имам много познати, много… Давам шанс на хората, естествено, не съм идиот. Или надут. По-скоро си знам цената, знам кой съм.

Има такива хора, които биха искали да са наблизо, защото им е интересно.

Въпреки че те не са сигурни какво да очакват и какво искат. Но държат да са наоколо.

А те искат, защото ти си онзи от „картинката“.

Най-вероятно. Ако мислиш, че съжалявам, че не съм допуснал 200 хиляди човека да разберат кой съм, не е така. Тая „картинка“ не е определяща за моя живот. Изключително ми е приятно, но сериалът не е първото, което правя, няма да е и последното. Красиво е отстрани. Но със и без, човек трябва да е такъв, какъвто си е, а не да се променя в зависимост от това дали е на „картинката“, или не е.

Знаеш ли, от момента, в който започнах да снимам, сигурно имам 3 хиляди т.нар. приятели във Фейсбук.

Това са хора, които не познавам. Хайде да не се лъжем. За да не съм лошия, давам приятелство с идеята да ми видят някоя и друга снимка. Доста от тях обаче решават, че това е едно истинско приятелство и ние ще започнем да си чатим. Там вече идва проблемът. 

Значи ти е забавно, веселиш се.

Да, не се оплаквам.

снимки: Радостина Колева, Красена Ангелова