Когато си някъде между спокойствието и вътрешните шумове, някъде между театъра и киното, някъде между броенето на часовниковия механизъм и безвремието, та дори и между Не и Да, заради името си… ? Неда Спасова гледах наскоро в постановката „Съгласие“ в театър „София“, но телевизионният екран ни я показва три пъти седмично в сериала „Откраднат живот“, където тя е деликатната Кая. А тази деликатност и мекотата толкова ѝ отиват, защото са частица от човешката същност на актрисата…

Ходила си на лека атлетика. Ако сега пробягаме една дистанция, ще се справиш ли?

Горе-долу помня командите. Какво съм правила тогава? Тичала съм и съм скачала дълг скок. Не стигнах до по-напред. Ходих две години с прекъсвания, не плътно. Бях трети клас. Виждах, че по-големите лекоатлети тренират и висок скок, но ние само тичахме на различни разстояния. После започнах волейбол, който се появи в четвърти клас. Ходех малко, но след това вече плътно си тренирах. Беше ми по-интересно. Даже и сега ми е готино да си играя. Малко ме е яд сега, че се отказах. Можех да си взема още от този спорт. Той много дърпа на височина, а можех още малко да вдигна. Спомням си, че се качвахме на шведската стена, държахме се и отдолу ни дърпаха краката, за да ни се опъва фигурата и да растем повече. И ген е, родителите ми са високи, била съм предразположена да порасна. Но това се хваща в по-ранна детска възраст. Все едно в десети клас да искаш да се занимаваш с балет. Не става. За да си гъвкав, пластичен, трябва рано да си влязъл в спорта. Преподавам в неделното училище към театър „Сфумато“ и едно от момичетата е първа година в балетното училище. Тя вече яде само солети, а е на 12 години.

Това при актьорството го няма – да не ядеш.

На мнение съм, че заниманията с актьорство в съвсем детска възраст, 5-6 години, нямат никакъв смисъл. Актьорството е осмисляне, а за малките това е игра и забавление. Когато им кажеш да направят нещо, те се отегчават. Хубаво е преди това да си натрупал други неща – да си ходил на спорт, на инструмент, танци, – за да приложиш наученото.

Препятствията ти като актриса?

Взискателна съм и понякога гоня повече, отколкото се изисква. Човек трябва да се научи да си пести енергията и да отсява важните от маловажните неща. Все нещо си казвам, че не съм направила. За съвременния актьор, освен личните, препятствията са и независещи от него – да има късмет, за да работи в един проект, да влезе в театър, да снима филм.

Препятствия винаги има, въпросът е колко си ги слагаш на сърцето.

Зависи как ги приемаш.

Има и актьорски препятствия, които са предизвикателства. Искаш нещо да те вдъхнови, за да си го измислиш как да го изиграеш. Твой ангажимент е как ще си получиш вдъхновението – дали ти ще си го намериш, дали само ще дойде… Но за да е качествено свършена една работа, каквато и да е тя, ако няма тръпка от ролята и от чуждия живот, който живееш, няма как да стане. Получава се вяло и сухо, неживо. Има актьорски ангажименти, които не изискват точно вдъхновение, а са малко по-технически – водещ на дадено мероприятие. Но на такива събития аз се кефя, защото хората се радват на празника. От тях идва енергия, която аз получавам. Но за роля не вярвам хората да ти повярват, ако липсва вдъхновение.

Вдъхновение ли ти трябваше и за Кая? И въобще сериалът „Откраднат живот“ какъв отпечатък ти сложи?

Сериозен отпечатък, защото това е нещо много голямо, което ми се случи в живота – откъм мащаб, откъм зрители. Имам един филм, в който съм снимала – „Дамасцена“, обаче една продукция на екран стига до рекордните 100 хиляди максимум. В случая дори не е имало и толкова зрители. А

на екрана всяка вечер половин милион България те гледа, достъпен си до много къщи.

Целият сериал си ми е жестока школа. Влязох в шести сезон, гледала съм си серии преди, гледам и сега, и виждам по-стабилен човек. Което значи, че „Откраднат живот“ много ми е помогнал актьорски – да се отпусна, да не се притеснявам, бързо да се слагам в емоционални състояния. Жестока школа. Отпускаш се и колегите ти стават много близки. Всеки ден сме заедно. Тази екипна работа на мен ми е много любима. И моноспектакъл да е, пак сме екип, защото някой ти пуска осветление, друг – музика, местят ти декор…

Щатна актриса си в театър „София“. Това поставя ли ограничения?

Не го приемам по този начин. За мен голямата ми мечта, откакто съм завършила, беше да вляза на щат. Завърших и четири години бях без щат. А аз исках да бъда в театър и държах да е в софийски. Случи ми се и от миналата година съм в театър „София“. За мен това е сигурност. Някои хора нямат нужда от нея, напротив, напускат щата, искат свободно да се развиват. Ако си Захари Бахаров, сигурно нямаш проблем да не си в театър, но

когато си млад, непознат артист, ти трябва доста време, за да намериш мястото си под слънцето.

А на мен тази система ми дава спокойствие. Обичам да има някакви правила, по които да играя. Не искам да си ги поставям сама, както е при Freelance. Да, трябва да се съобразявам с програма, с представления, но мен това не ме затормозява, харесва ми да играя по установени дати.

Ама ако играеш нещо, което просто не те кефи…?!

Слава Богу, още не ми се е случвало. Досега ролите са ми приятни, мили, на сърцето са ми. Сигурно ще има такива, които не са мои, които се различават от моята артистична природа, но това са приятни предизвикателство според мен. Всъщност нямам търпение да ми се падне нещо, което да се чудя как да го изиграя.

Ще ми е интересно да бъда някоя шантава жена.

Вече не мога да изиграя Жулиета, защото тя е на 14, визуално няма как да стане ().

Имаш ли си други предизвикателства?

От половин месец си наложих да ходя на фитнес, ако не всеки ден, то през ден. Много ми е скучно, но това ми е най-лесното за спортуване, макар фитнесът далеч да не е спорт. Залата е до вкъщи. На пътеката държа електронна книга и чета, за да изкарам 15-20 минути кардио. Важно е за началото и края на тренировката. Продължавам да се мъча.

Отслабвала си за филма. Ама това сякаш е „по-красив“ вариант.

Естествено. Ама аз тогава бях и напълняла. Не трябваше да отслабвам драстично, а напълняването ми дойде след кастинга. Виждаха човек, който е с 5кг повече. Беше голяма мъка един месец на фитнес, без събота и неделя. Имам треньор, който ми изготви хранителен режим, ядях само белтъци и краставици и припадах. Имаше стабилен ефект, дълготраен. Ядях по 5 пъти на ден през 2 часа. И си лягах към 9 вечерта, за да не огладнявам. След филма съвсем естествено отслабнах още повече. Просто ми се промени начинът на хранене. Метаболизмът ми се задвижи. Това се случи преди 3 години и оттогава съм едни и същи килограми, не преяждам.

Позабравена дума?!

Как беше онази дългата дума? Непротивоконсти… Никога не съм я използвала, а мисля, че няма и да ми се наложи.

Не съм казвала скоро „прости ми“ или „прощавам ти“.

Не съм търсила прошка, явно не съм се чувствала виновна, съответно никой не се е чувствал виновен и спрямо мен. Освен на Сирни Заговезни, което ми е малко по задължение.

Значи пак си действала по правилата.

Да, спазвам ги, за да си улеснявам живота. На мнение съм, че когато спазваш правилата, тогава имаш свобода, защото те са за всички ни. Иначе си правиш каквото си искаш и може да нараниш някого, без да осъзнаваш. Създаваш собствени правила, без те да отговарят на правилата на другите.

Кога искаш да ти е тихо?

Ако не е свързано с работа, обичам да ми е тихо. Не си почивам сред хора, а когато съм сама. Тогава мързелувам, чета си, а когато имам вдъхновение – готвя. Много обичам да си подреждам.

Все нещо си ровичкам в гардероба: изхвърлям стари неща, пренареждам.

Това ме успокоява. За мен е много важно да си се чувствам уютно вкъщи, защото целият ни свят е пълен хаос и безпорядък. Ако и къщичката ми е в хаос, съвсем ще полудея.

Толкова ли ти е подредено вкъщи?

Знам всичко къде ми е, подредено ми е, но не съм някаква психопатка. Изнесла съм багажи в мазето, но знам какво съм занесла там. Рядко изпадам в търсене. Като отделиш внимание да подредиш нещо, ще е много смешно да не си наясно къде си го сложил.

Правиш ли си списък с нови мечти?

Преди 2 години си правих такъв. Някъде бях чела за „буркан на Бога“, където изхвърляш всички мечти, всички страхове, и ги даваш на Бог да се оправя с тях. Сега се подсещам за него и трябва да го отворя, за да видя какви са били мечтите ми тогава.

Можеш и да си добавиш нови…

Мога, да. Или да изхвърля други, които вече са минало. Доста е наивно, но има успокоителен момент в това да оставиш нещата в ръцете на Вселената.

Кога се налага да си измисляш причини за нещо?

Гледам да не си измислям причини, а да съм откровена спрямо себе си и спрямо хората.

Не отлагам срещи и разговори, а просто казвам: „Не искам, нямам желание“.

Не си измислям оправдания за нежеланието си.

Обаче много неща съм отлагала от страх от провал. Това със сигурност съм го правила, но страхът ми не е лъжа.

А когато е свързано с любов? И там ли те е страх?

Сигурно… До преди 4-5 години се страхувах да се обвържа, да се съобразявам с друг човек, да имаме общи навици, да се обяснявам къде съм. Като бях по-малка, имах нужда от повече свобода. Ако искаш да имаш нормална и истинска връзка, другият човек трябва да е наясно. Вярвам, че има Божи план. Каквото и да ти се случва, то идва, за да те направи по-добър.

снимки: Радостина Колева