Да фиксираш себе си на съвсем различно поприще, когато години наред си бил в телевизора на хората, вероятно изисква немалко усилия. Сега тя прави обучения по публична реч, които ѝ вливат ново вдъхновение от повече от 2 години насам и я държат смирена и в пространство, в което не духа вятър.

На стола до мен, а не срещу мен, е Ани Цолова.

Имаше ли период с чувство на пораженчество?

Когато напуснах телевизията, след 17 години всеки ден на екран, приятел ми каза, че в подобни случаи много хора изпадат в депресия, защото им липсва да са под светлината на прожекторите. При мен не се случи така. Може би и защото новото ми амплоа ме завъртя веднага.

Всъщност два пъти през годините съм доказвала, че оставането ми „в телевизора“ не ми е на всяка цена – и през лятото на 2013 г., и точно 4 години по-късно, през 2017 г. Знам, че има хора, които не могат да повярват, че не ми липсва, но е така. В момента се чувствам пълноценна и всеки ден изпитвам удовлетворението от това да предавам опита си на хора, които искат да станат по-добри в публичното говорене.

Освен това бих казала, че

с повечето от днешните изисквания да си на екран сме си взаимно несимпатични.

Нямам усещане за падане. Беше тест за издигане. Знам, че може на някого да му звучи претенциозно, но беше тест за това доколко ми е важно да ме дават по телевизията. Било наркотик, било магия – да, но когато е истинско. Когато започне да губи смисъла си да е четвърта власт, да променя, да е коректив на безобразия от най-различно естество, се губи магията.

Кога стана неистинско?

Опитите за подмяна не са от преди 2 години, не са от вчера. Днес не е лесно да си честен журналист. И много колеги го изпитват на гърба си. За мен важното е, че се чувствам себе си в новата си роля на човек, който има какво да даде на другите.

Била съм в ефир толкова много време – от началото на bTV през 2000 г., та до 2017 г. Всеки ден по 3 часа в ефир и три пъти по толкова на ден подготовка на предавания, филми, репортажи, интервюта. И това, което са ми дали тези интензивни откъм ситуации и грапавини години, ме кара днес да съм уверена, че мога да съм полезна на хора, които искат да подобрят умението си да говорят експресивно, интересно и въздействащо.

Не мога без смисъл и мотивация да правя каквото и да е. И ето го новия смисъл.

Чувстваш се по-спокойна, когато го няма това напрежение?

Определено е така, макар че и днес дните ми са интензивни и изискващи бързина. Не съм отивала в телевизията, независимо в какви нечовешки часове се е случвало това, с идеята, че отивам на работа. Дори нямам тази формулировка в речника си. И днес се чувствам точно така.

Доколко това, което в момента правиш, е различно от телевизията?

Телевизията какво е? Малки или по-големи комуникационни единици.

Имах шанса да съм във водовъртежа на различни публични събития, ситуации и кризи.

Това са хиляди часове жив ефир, стотици репортажи и филми… Развила съм сетива и умения относно кое е интересно на хората: какво да е началото на една публична изява, къде да е изненадата, къде да е кулминацията, как да направя емоционален контакт с хората, които ме слушат и гледат, как да им поднеса информацията, така че да я запомнят и разберат, за да направят информиран избор… Как с интересна визуализация или демонстрация, или с поставянето на числа в контекст, да поднеса по-сложна информация, как с езика на тялото, паузата и интонацията да отправям послания…

И до днес, когато мога, гледам телевизия, за да отделям добри или лоши видео примери за обученията си. Те са наситени с много конкретни примери, изненадващи моменти, ситуационни игри, тренинги. Влизам задълбочено в темите на хората, с които работя.

А усещането, че си помогнал на някого, който има огромен страх от публично говорене или не знае как да разкаже за чудесната си идея, например, дава много енергия.

Спомняш ли си, че последния път, когато се видяхме, ми показваше как се играят народни танци? Какво става с тях?

Не съм играла народни танци от години. Загубих си страстта. Обичам фолклора, обичам българската народна музика, автентичния танц, но това, че на моменти се превръща в псевдо патриотизъм, ме отблъсква. В народните танци от различните региони има толкова много народопсихология, история и легенди. Било ми е интересно да науча защо например в Добруджа се стъпва с цяло стъпало и мъжете танцуват леко приклекнали. Но днес нерядко ставаме свидетели на бутафория, даже на окарикатуряване на автентичното и на смисъла на фолклора. Прави се по най-различни причини.

Би ли могла да кажеш, че се грижиш добре за себе си?

Не. Това никога не ми е било приоритет. Чувството ми за самосъхранение очевидно не е много развито.

Трудно ми е да си почивам.

Дори когато реша, че ще се изключа за 3-4 дни, все нещо се случва и аз пак съм на линия. Не мога да дозирам. Когато се подготвям за телевизионно интервю, се раздавам. Когато се подготвям за обучение – също. Нямам психиката да претупвам нещата. То е въпрос и на уважение към хората отсреща.

Кога не бързаш за никъде?

Опитвам се да не бързам, когато правим нещо заедно със сина ми Калоян – дали ще е игра, или ще му помагам нещо за училище. Опитвам се да го стимулирам да играем на настолни игри, на игри, които са свързани с мислене, с асоциации, с образност на езика. Когато не е пред Playstation-а или не кара тротинетка с приятели в квартала, например. Горда съм, че

миналата година чух признанието: „Мамо, ти всъщност си готина“.

Хубаво е, че най-накрая го показах ().

Влезе ли в пубертета?

Да. Днес сутринта, докато го возих към училище, му казах, че съм щастлива, че имам още един много добър приятел, с когото мога да си говоря. Изпитах това удоволствие, че всъщност имам дете, което може да ми е коректив, с което можем хубаво да се поспорим, което може да ме разсмива… Мога да обясня на сина си всяко едно свое житейско решение. И се опитвам да правя така, че да няма от какво да се срамувам пред него. Важен тест.

Позабравена дума?!

Говоря толкова много от сутрин до вечер, че има моменти, в които буквално ме заболява лицевата мускулатура.

Обичам думата “смисъл”.

Има много красиви, звучни и носещи нюанси български думи, които днес използваме все по-рядко или сме заменили с чужди. Но аз съм от онези хора, които приемат новото, ако то е по-кратко, ясно и вече е навлязло масово в разговорния език. Езикът е жив, той се променя. Но няма да ме чуеш да използвам думата „имплементирам“ например.

И вкъщи ли говориш толкова много?

Да, май съм най-говорещата вкъщи. Васил е по-мълчалив, но Калоян е взел от моето енергично говорене и желание за говорене. Това, че иска да си говорим, да общуваме, да обсъждаме най-различни ситуации от деня ни, ме радва. До момента, в който спре да споделя и навлезе в тежката фаза на пубертета ().

Какво си отложила във времето?

Всъщност не отлагам. Когато взема решение за нещо, правя го веднага. Ако съм взела решение да променя нещо в себе си, не отлагам. Този подход ми е останал от телевизията, където решенията се взимат сега и се изпълняват понякога след секунди, защото винаги има ефир утре или има извънредни ефири.

У мен има останало едно усещане за припряност.

В телевизията всичко е тук и сега, което може би ми пречи днес, когато нещата могат да стават и по-бавно. Защото бързите решения не винаги са най-правилните.

Кога няма “утре”?

Не съм изпадала в състояние да не виждам утрешния ден. Моля се да си запазя усещането за “утре”, защото то крепи и дава смисъл.

снимки: Радостина Колева