Когато знаеш, че да променяш себе си не носи негатив, а те придвижва в добра за теб посока, показва ти собствените кътчета, тогава вече си една крачка напред. И можеш да се впуснеш в експерименти.

Боряна е в точно такъв етап и това е толкова похвално за една жена на 33, която преди всичко е великолепна актриса. При това – забавна.

Какво ухание те обгърна, влизайки в Пловдивския театър?

На уют, защото си спомням, че жената, която се занимава с костюмите, ме прегърна още от вратата. Бях изключила, че съм се запознавала с нея. Тя беше първият човек, когото срещнах, отивайки да подпиша договора си. А бях с идеята, че като нова, сигурно ще ме гледат по-странно. Но не стана така. В Пловдив обичаме новите хора. Има много интересна приемственост. Като видиш нов човек, искаш да го опознаеш и той да донесе нещо ново в театъра.

Когато отмине един сериал като “Съни Бийч”, продукция на bTV, той в миналото ти ли остава, или се връщаш към него?

Със сигурност се връщам, защото се сещам и за един по-стар, който снимахме преди 10 години – “7 часа разлика”.

Ти на колко си била тогава?

Тъй като 2 години учих право, в моя клас в НАТФИЗ бях от най-големите. Започнахме да снимаме сериала, когато бях на 21 години. Много е странно, защото, като се върна назад, все едно е било в някакъв друг живот. В същото време има моменти и случки, които все едно са се случили вчера. Времето е много относително за спомените.

Един от най-близките хора в живота ми е Ваня Цветкова. Известно време живеехме заедно, но тя вече не е в България. Всичките ми спомени с нея са се случили все едно е било вчера, а в същото време имам други, за които си казвам: “Да имах малко повече опит, да бях малко по-мъдра, щях да постъпя различно”. Но мисля, че това не остава напълно в миналото.

Със “Съни Бийч” е същото. Случи ми се да снимам не на мястото, където живея. Отивайки в Слънчев бряг, бяхме там единствено и само да снимаме. Нямаше битовизми, излишни занимания. Понеже ни беше много хубаво, често се връщам към спомените си от снимките. Бяхме като едно семейство с целия екип, не говоря само за актьорите. Това особено се усети във втория сезон, защото ние вече бяхме живели няколко месеца заедно преди това. Знаеш, че ще си отново с тези хора и с тях ще си изкараш лятото. Бях наясно, че това време няма да се повтори, а всички те са ми много приятни.

С “Място, наречено другаде” намери ли своето място?

Мисля си, че съм го намерила, но същевременно всеки ден измислям нещо ново около него. Смея да твърдя, че и за мен, и за Петър, за Яна и за Шошо, това се превърна в много личен момент. За мен беше един миг, в който ние много силно се свързахме с тези персонажи. Отделно, че Яна беше инспирирана от наши лични истории с Петър, тъй като с него бяхме съседи до скоро. По време на пандемията “нашето място” беше нашето приятелство, нашите взаимоотношения. Всички бяхме заключени, а ние навсякъде ходихме двамата. В парка…

Ти куче имаш ли за разходка? В онзи период можеше само ако имаш куче.

Той има. Понякога си мисля, че съм си намерила мястото, а друг път, че все още го търся. Не го отчитам физически, а по-скоро като момент, като взаимоотношения. Ако там, където се прибираш, е много хубаво, ама няма с кого да споделиш, пак не си, където трябва. Много е интересно, че това, което репетирахме, се завъртя в нашите животи.

Има един такъв пример с Брат Пит, който играе изключителен темерут в “Дървото на живота”. По време на снимките на този филм негови близки казват, че се е превърнал точно в това. Актьорът трябва много да се пази от такива неща. Трябва, прибирайки се вкъщи, да успява да излиза от този свят и да се потопи в личния си, много да не ги обърква.

Случвало ми се е, признавам си, но после не съм се чувствала много добре. Бях доста млада и обвързвах настоящето с персонажа, който не беше особено добър като характер. Правила съм доста грешки, не фатални, слава Богу. Успях да се осъзная, че това е нещо, което много обичам и не го наричам работа, а начин на живот, но е различно от личния свят.

Как се осъзна?

Когато нараних няколко човека с държанието си. Трябва да успяваме да изчистваме всички тези животи, които играем, защото в един момент ще стане един балон, който ще се пръсне и ние ще се разпилеем. Покрай премиера животът на актьора става с много сгъстен въздух и е хубаво тогава да допускаш покрай себе си хора, които знаеш, че те разбират, и знаят, че ставаш по-странен, вълнуваш се и си нон-стоп в това, което ти предстои. Все пак излизаш на сцената, за да покажеш смисъл.

Кога запазваш невинно и срамежливо изражение?

По принцип съм такава. Знам, че не давам много вид, но… Когато трябва да съм себе си, съм срамежлива. На сцената го губя напълно, което е хубаво, защото иначе нямаше да успявам да се справя. Срамежлива съм при срещи с непознати, но те го тълкуват все едно се правя на важна и трудно достъпна. А уж се водя комуникативен човек. Приятели са ми казвали, че се отварям след първа, втора среща. Тогава започва забавата. Иначе в началото малко имам свян.

Цял живот се страхувам от тишината между хората, когато общуват и когато вече няма какво да си кажат, и от скуката. Страхувам се, че могат да ми се случат. Може би заради това провокирам и този свян.

Е, ако живееш с някого 15-20 години, все някога ще ти стане скучно.

Надявам се да не е така. Не знам дали от зодията или от нещо друго, но дори и седейки сама, не търпя да ми е скучно. Винаги трябва да измислям нещо. Майка ми казва, че трудно си почивам. За мен е абсурд просто да стоя и да си почивам. А много искам да възпитам това у себе си, малко да ми почива мозъкът. Понякога много говоря и явно отново е заради страха от тишината.

Актуализираш ли себе си?

Старая се. Важно е да живеем тук и сега, а не с някакви стари представи и отживелици. С колега наскоро си говорихме, че скоро не ни се е случвало нещо хубаво класическо. Нека не забравяме стойностните стари неща, но трябва да сме актуални спрямо времето.

Много не чуваме смисъла в текстовете в последно време. Хората са свикнали набързо да попиват информация, станали са нетърпеливи.

А твоето търпение има ли го?

Напоследък му се възхищавам, защото бях много нетърпелива, исках всичко да се случва веднага, на момента, но се оказа, че за много неща трябва да проявя търпение. Култивирам го у себе си и се надявам да се справя. Беше ми минус и съдбата реши да го потренираме. Всичко е с времето си.

Закъде бързаш?

Установих, че не знам точно закъде. Връщайки се назад, видях, че всичко се е случило в правилното време. Просто трябва да имам търпението да го изчаквам. А ако много хубави неща ти се случат наведнъж, как ще ги усетиш? После какво ще правиш? А сега станах по-търпелива и към хората. Преди бях абсолютно безкомпромисна с  грешките на хората. Много съдех. А всъщност сме хора и трябва да сме човечни, да разбираме, че никой не е безгрешен. Учейки се от моите, разбрах, че трябва да съм толерантна и търпелива.

Можеше ли да бъдеш добър адвокат?

Мисля, че да.

Защо заряза правото тогава?

Ах, дядо ми постоянно ме пита това. Ученето беше страшно много и ставаше все повече и повече. Бях студентка във Варна. Въобще не исках да идвам в София. Много е странно как постепенно се влюбих в този град. Записах се в една актьорска школа под претекст, че искам да се изразявам по-спокойно, тъй като имахме упражнения в административния съд. Изправяш се, говориш, дават ти поле за изява и аз исках да стана по-разчупена. Хареса ми, просто ме повлече. А ако бях станала адвокат, щях да съм още по-безкомпромисна.

Ако трябва да създадеш театрално меню в момента, какво би било то?

Много ми се гледа класическо представление. Повечето вече са съвременни, търси се повече интерактивност. Може би именно заради това искам нещо различно. Преди време ми харесваше всичко иновативно, много се впечатлявах, а сега то стана толкова наситено и по много, че просто искам да вляза в салона и да слушам.

Много ми се ходи на хубава и стойностна комедия. Искам със сърце да се смея на хубави хрумки. И без това животът много ни пресира.

Какви мисли минават вечер през ума ти?

Всякакви. Преди се славех с много лесно заспиване. Перфекционист съм и понякога се връщам назад към деня и се замислям дали съм направила всичко както трябва. Лошото е, че нещата, които ме тормозят, които ме вълнуват или искам да променя, ми се връщат преди да затворя очи. Много е нездравословно. А се опитвам да се възпитам, че като си легна, тогава си почивам. Пожелавам си занапред да не мисля много преди сън.

снимки: Радостина Колева