Той е човек, който е решил животът му да бъде различен, да бъде пълен, та и препълнен. Разширил е измеренията, в които иска да попада и не иска да му е скучно. Избрал е да бъде актьор, в момента на щат в Народния театър, но… без да иска. Просто така се е случило. Но пък като му се получава, защо не?!

Деян Ангелов – в приказливо интервю за Cultinterview.com.

---

При теб дойде нова роля в представлението “Без гаранция”, в което сте двамата със Стефания Колева. При нова роля другите къде отиват?

Те са като рожби. И аз, понеже имам две момчета, си ги познавам и колкото и да ме изненадват, имам понятие в каква посока ще ме завъртят. Направените вече роли могат само да се надградят и да ме изненадат с нещо хубаво – да мине добре представлението, да открия нещо ново в ролята. Най-голямото предизвикателство е старите роли да те подкрепят, за да стъпиш с вярното самочувствие. Иначе се получава трудно.

С Щефи играем в три представления заедно – “Теремин”, “Неодачници” и “От всички страни”. “Без гаранция” е по текстове и под режисьорската палка на Николай Гундеров.

Премина от Младежкия театър – в Народния – още преди няколко години. Как ти се отрази тази смяна?

Странно, защото Младежкият театър е семеен и задушевен театър, много любов има там. Дори и в трудни моменти към ден днешен си имам приятели и колеги, с които не съм играл от години, но са до мен емоционално и човешки.

Прехвърлихме се с брат ми в Народния театър, където е по-академично. Има голяма конкуренция. Странно ми е, защото е всеизвестно, че случайно станах актьор. Занимавам се с тази професия, за да мога да разпускам от реалното си ежедневие. Амбициозните изблици не ги разбирам. Даже не знам за какво са. Минаха 12 години, откакто сме в този театър, а от тогава нещата се промениха неколкократно, няколко режима на управление. Сега вече започва да се оформя като трупа, в която няма чак толкова голяма конкуренция, а по-скоро работим заедно. Идват и чужди режисьори. Преди имаше кръгове, групи… Още не си дошъл в театъра, а вече са те сложили в някаква група.

Но не ти е болка, че си напуснал там, където си се чувствал като в семейство.

Не, като израстване е. Като си дете, си с едни занимания, като си тийнейджър, имаш други желания. Като си младеж, се появяват амбиции. След това идва прохождане в професията, първи стъпки. Като станеш на 16-17 години, се чувстваш свободен, светът е пред теб, откриваш го, имаш първи срещи, любоми, приятелства… Сега съм на 43 години и… пак съм млад, но вече съм в “пералнята”. Оттук нататък залагам само на истинските неща.

С брат ти Дарин бяхте се захванали с различен бизнес – строителство.

Да, аз още се занимавам с него. Първият ми трудов стаж, когато бях на 18 години, беше в “Главболгарстрой”. Ванаги ме е привличало строителството. До ден днешен ми е любопитно да сглобя нещо с ръцете си.

Актьорството е по случайност, а това – не.

Със строителството се изхранвам, а с театъра храня душата си и се забавлявам. Имам сродна душа в това отношение – Анатоли Лазаров от театър “Възраждане”. Той е изключително талантлив строител и актьор. Дарко е насочен към творческата част, а и в крайна сметка той попадна в тази сфера заради моите въжделения. Едно време раждах някакви идеи, а той беше техен последовател. Това беше поредното последване. Но смятам, че всеки е открил своя път. На него му омръзна в един момент, а в крайна сметка не беше неговото.

Това не разхвърля ли вниманието ти?

Определено, но сепарирам нещата. Когато спортувам – спортувам, когато строя – строя. Отговорностите в театър не са като в строителството. Когато играеш роли, е важно ментално накъде ориентираш  хората.

Кога се сблъскваш със себе си?

На ежедневна база. Задавам си въпроса: “Дали съм добър човек?”. Опитвам се да съм заобиколен от хора, които ме надграждат като мислене с правилната провокация към мен. Дори и да ме осъждат за разсъжденията ми, да подхождат с разбиране. Проявявам здравословен егоизъм, за да ми е комфортен и приятен животът.

Преди 4 години почина баща ми и си зададах въпроса: “Как ще изживея живота си?”. Опитвам се да се отърва от всеобщото мнение за това да бъдеш добър, да бъдеш приет. Все едно е какъв си. Ако ти си щастлив за себе си, ако си полезен за собствения си начин на мислене и за собственото си тяло, ще можеш да отдаваш тази любов и на останалите.

Православен християнин съм и често отварям Библията. Смятам, че там се говори за едно-единствено нещо – за любов. Хубаво е да намериш човека, към когото да изпитваш безусловна любов.

Кога човек стига до Библията?

При мен се стигна в много ранна възраст. Случва се, когато човек е в безпътица и иска да открие път, по който да не сгреши. Трудно ни е да следваме правилата. Понеже съм спортувал дълги години и продължавам да го правя, смятам, че лесно се живее в правила. Ако за мен и теб те са едни, нямаме какво толкова да делим. Можем само да вървим в добра посока. Има ли спор и неединомислие, може да се върви, но при всяко положение на единия ще му е свита душата.

Със смъртта ма баща ми визуализирах на мета ниво, че има край цялата тази история с живота. Човек не е създаден, за да обгрижва нечии настроения и да отговаря на мнението на родителите, на приятелите, на попрището, в което е. тогава е много отрудно да откриеш какво искаш ти, какво мислиш.

Винаги съм споделял на синовете си, че когато слушаш сърцето си, няма как да сбъркаш. Понякога има изкушения, но пак чуваш този глас, който те води в правилната посока. Няма да сгрешиш, ако го послушаш. Но пък си иска отстояване. Тогава човек стига до Библията и до вярата.

Бях тотален атеист, но съм имал свидетелства, които са ми казвали, че Бог съществува. Личното благословение е наистина лично.

Артистите гледат децата им да са далеч от професията им, а ти твоите като че ли ги стимулираш в тази посока.

Смятам, че актьорската работа дава изключително много възможности. Тя отваря много врати като начин на мислене. Когато правиш анализ, защо героят разсъждава по даден начин, влизаш в различното мислене на хората. Не изхождаш само от своето. Не на всяка цена различното мислене е зловредно за теб. По този начин даваш право на друга гледна точка. И във всяка професия, с която се занимаваш, това може само да ти е от полза.

Момчетата ме задминаха и двамата, за което съм изключително щастлив. Имат повече роли от мен в киното, по-големи. Ален имаше номинация за “главна мъжка роля”, а е само на 12 години. Диман още на 5 години играеше във “Вишнева градина”. Момчетата вървят успешно напред, но не са благословени.

За актьорите думите са изключително важни. Но ползвал ли си лоши думи, за да отблъснеш някого или за да не се съгласиш с нещо?

Понякога, обсъждайки казуси, съм доста циничен, дори пъстър, което казваме, че не е добре. Хубавото е, че го правя само сред приближени. Трябва някой много да ме ядоса, за да използвам цветни епитети и обиди. Правя го, когато се налага и градусът на емоция е висок.

Случва ли ти се да имаш откачени идеи?

Откачените идеи съпътстват постоянно моето житие. Все си мислех, че трябва да е нещо странно, за да се открие топлата вода. От разстояние на времето разбирам, че топлата вода е просто топла. Пускаш кранчето и тя потича.

Смятам, че съм необикновен. Жив съм, здрав съм, мога да си плащам сметките.

И имам възможността да съм необикновен, животът ми го предлага и аз си го взимам. Сутрин се събуждам с усмивка като едно време: “Ле-ле, какво ще стане днес, денят започна.”. Вълнувам се и изживявам всяка минута, всяка секунда. Такъв съм. Имах период, в който го бях изгубил това в миг на умопомрачение. На 35 години много се бях сринал.

Търсиш ли нечие внимание?

Естествено. В някаква степен съм егоцентрик и търся внимание. Искам да съм герой.

Не само търсиш внимание, ами искаш да си и герой?!

Да, да, само вниманието не ме задоволява. Има някакъв максимализъм у мен. Е, това не е скромно, но защо пък трябва да е такова? В Библията пише: “Искайте и ще ви се даде”. Искам да изпитам всяка човешка емоция. Искам да се радвам на синовете си. Хубаво е, когато от гола поляна съградиш дом. Това става само с работа. Не съм привърженик на частта, в която, като имаме поляна, ще се стремим да я поддържаме добре. Не, аз ще построя нещо отгоре.

До кой етаж си стигнал?

Нямам представа, винаги има какво да се надгради. Но съм подминал средата.

---

снимки: Радостина Колева