Актьор, който не губи представа къде се намира? Има такива, да. На Жоро не му се налага да се връща към себе си, защото е твърде наясно къде е земята, а къде – звездите. Театър “Възраждане” е мястото, което му носи уют и му дава свобода да развива актьорския си потенциал, а чуждите продукции, които се реализират у нас, го допълват. Не изключва и участието си в български сериали и най-вече последното такова – в сериала на Nova, “Отдел Издирване”.

Останалото е спокойствие и… самоусъвършенстване. По-късно ще разберете какво имам предвид…

“Нощта на игуаната” е последната ти скорошна премиера в театъра. Основната роля е твоя. Как се държиш на крака след 2 часа на сцената?

Като при спортистите – излизаш и трябва да оцелееш. Това ни е работата. Всички се борим за главни роли и когато ти се случи, е много тъпо да не си отдадеш цялата енергия и всичките сили. Да, това е част от удоволствието – от началото до края да имаш енергия. Даже колкото по-уморен съм до края на представлението, защото наистина са 2 часа безспирно тичане, се опитвам да отдавам повече. Предполагам, че това е част от професионализма. Много хора ме питат как научих този текст, а всъщност е най-лесната част. Трябва да изглежда леко.

Енергията не е ли нещо вътре в теб?

Не, и от теб зависи. Не играеш себе си, а еди-кой си герой. Важна е неговата енергия. Но трябва да си във форма. Не може снощи да си ходил на кръчма до 3 часа, да си пил и да очакваш сутринта да си в кондиция. Така няма как да стане. На публиката не ѝ пука откъде ще намеря енергия. Не се интересува. Ти си актьор, часът е 7, а аз съм дал 20 лева за билет и искам да играеш с желание. На никой не му пука какви драми имаш и какво преживяваш в момента.

Чувствал ли си това пространство на театъра, че ти е тясно?

Ни най-малко. Доскоро играех и в “Сако от велур” в Народния театър, което падна от афиша, защото Филип Трифонов почина…

Едно от нещата, които най-много обичам в нашия театър, е това, че е малък. И можеш да си позволиш да играеш кинаджийски. Това е съвременното и модерното. Все по-малко театрално и все по-истинско. Режисьорката Весела Василева държеше да говорим тихо в “Нощта на игуаната”. Не е нужно да крещиш в малка зала. Това е било актуално през 70-те.

Добрият английски ли е причина да бъдеш предпочитан и ти, и други български актьори, за американските и европейски продукции, снимани у нас?

Има доста филми, кастингите за които са били на български. Дори са ми казвали да не говоря добре английски, защото се явявам да играя руснак, да речем. Точно преди пандемията снимахме трета серия на “Снайперисти”, където бях арабин и имах реплики на арабски.

Всеки актьор в момента е хубаво да говори езици. България е място, където се снимат много филми. В италиански филми са ми казвали да си говоря на български, защото след това допълнително се озвучава. 

Снимат у нас не защото им е по-евтино, а защото тук има изключителни професионалисти. 

Не само откъм актьори, а и режисьори, екип, костюми, декор… С новия закон за киното се надявам у нас да дойдат да снимат хора, които предпочитаха други държави.

Ваксинира се. Това ли е правилният подход спрямо Ковид?

Да, категорично. Толерантен съм по принцип, но в този случай мисля, че това е начинът. Точно преди година започнах да качвам в социалните мрежи по едно стихотворение всяка вечер. Там казвах да не се вярва на фалшиви новини. Съсипват се да развалят абсолютно всичко. Хората в България се държаха изключително дисциплинирано, спазваха мерки, носеха маски.

Фалшивите новини внасят разделение и неувереност сред хората. 

Те са подкрепени от някоя държава, на която ѝ е изгодно генерално Европейският съюз да е дестабилизиран. Сегашните ваксини са тествани на повече хора, отколкото всяка друга ваксина преди това. Изключителни конспирации вървят. Ваксинирах се и с двете дози и вече би трябвало да съм ок.

Спрямо кого си по-предпазлив?

Когато съм сред хора, съм много социален. Но иначе мога да не излизам със седмици. Любимият ми спорт е колоезденето. Качвам се на колелото и карам сам с часове, без да се виждам с някого. Единствените хора, които срещам, са като спирам да си купя вафла или кисело мляко. Моята истинска същност е силно антисоциална.

Има хора, които ме напрягат. 

Това обикновено са хора, които толкова силно се опитват да контролират всичко в живота си, толкова всичко им е изчислено, че стават така наречените енергийни вампири. Дистанцират ме и негативни хора. Те прехвърлят неща, които не харесват у себе си, към другите.

Но ти се налага да общуваш с такива. Как съумяваш да останеш в такава една среда?

Не знам дали защото съм Телец с асцендент Лъв, но много ми помага това, че харесвам хората. Но ако някой е такъв, не се опитвам да го променям. Смятам, че всеки човек избира какъв да бъде. Няма такова нещо като “такъв съм си”, звучи неинтелигентно. Не, сам избираш това. Не ги съдя и категорично се обръщам към себе си така, че да не ми подействат на мен, да не разклатят мен. Правя всичко възможно да не го допусна. Ок съм със себе си или поне се опитвам да работя върху това. Променям се. И то не за да изглеждам такъв пред другите. Говоря да няма разлика когато си сам със себе си и когато си сред хора. Нужно е обаче да се изправиш пред себе си и да си признаеш недостатъците. Да си признаеш кога изпитваш завист, яд… А се ядосваш, когато нещо не харесваш в себе си.

Кога не успяваш да запазиш равновесие?

Страшно беснея, когато някой изсипва собствените си проблеми върху другите.

Много се ядосвам, когато някой оправдава собствения си мързел с държавата. 

“Хайде, бе, ще се пъна да направя представление. То всичко е скапано в България.”… Ами не, не е. А в интерес на истината трудно губя равновесие. Телецът е стъпил с четирите копита и е земен.

Защо обаче се записа да учиш магистратура в НАТФИЗ по фотография?

Реших, че “защо пък не”. Обичам да уча. Записах се и изкарах магистратурата, а ми остава само дипломна работа да защитя. Непрекъснато се запалвам по някакви неща. Сега ми е адски интересна астрофизиката, астрономията, квантовата механика. Улучих най-добрия миг от историята на човечеството. Щеше да ми се пръсне сърцето, като кацна “Пърси” на Марс – преди това, когато влезе в орбита, докато стигне, докато се разкачи, докато изпрати първите снимки от външните камери… Щях да полудея. Вълнувах се и ги чаках повече от тези от НАСА.

Значи може да запишеш още някоя магистратура…

О, ти шегуваш ли се?! Искам да живея още хиляда години, за да уча още неща.

Искам да запиша астрофизика 

и то не малко, а с години да чета и да уча за нея. Искам да знам всички тела, квазари, планети, екзопланети, черни дупки. Наскоро откриха най-близката до нас черна дупка.

Доверяваш ли се на себе си?

Да, все повече и повече. Не толкова, колкото ми се иска. Да запомня къде съм си сложил ключовете, си нямам никакво доверие. Да запомня къде съм прибрал нещо с идеята да си спомня впоследствие къде е… Не, нямам си доверие и за това и грам. Но за други неща… съм във все по-добри взаимоотношения със себе си. Затова нямам проблем да стоя сам. По-скучно ми е да стоя сред скучни хора.

снимки: Радостина Колева