Той е сноубордист. Всъщност най-популярният ни и титулуван сноубордист, но думите му отиват и не стреля напосоки с тях. Радо внимава какво говори и с кого говори. Има лека дистанция у него, която се усеща, но впоследствие разбрах защо е тя: опитва да се пази и да подбира хората около себе си. Бях приятно изненадана, не крия.

Какво прави един сноубордист, когато не му е сезон за състезания?

Този период е от месец април до края на ноември. Състезателен период се счита за период, в който започват самите състезания. Има такъв, който е подготвителен, летен, който включва физическата подготовка, която не е на сняг (април – септември), а след това се подготвяме и на сняг. Професионален спортист съм и денят ми е свързан с една-две тренировки. Имам свободно време, което може би е между двете тренировки. Наскоро започнах да снимам любителски, взех си фотоапарат. Винаги съм обичал да снимам, както и мен да ме снимат, сам да снимам пейзажи, моменти. Имам и дрон.

Любителски уж, обаче си се снабдил със сериозна техника.

Дронът го взех, но не мога да кажа, че ми е бил детска мечта, защото в моето детство такива нямаше. В последните години станаха по-достъпни и реших да си взема, за да видя как е отгоре, как се вижда от друга гледна точка. Не е като от самолет.

Ти гледаш отгоре, на пистите.

Да, но не е същото. Снимам и от пистата, но е трудно, когато тренирам, да се занимавам и с това. Разконцентрирам се. Пробвал съм при свободно спускане, но не става. Иска се друг човек, а не самоснимане. В планината има страхотни гледки, самият спорт е красив и могат да се получат хубави кадри. Иначе снимам момчетата, които са в клубния ми отбор, но фотоапарата го имам отскоро и за пръв път в сезона ще бъда с него.

Много ми харесват нощните снимки, да снимам звезди. Стоя и чакам.

Напоследък искам да започна много неща, но не става така, както си го мисля. Не на всяко хоби можеш да отделиш достатъчно време. Разбрал съм, че трябва истински да се запалиш по нещо, за да можеш да продължиш с него, а не само да го започнеш и да се впуснеш в друго. Вманиачен съм да тренирам и всичко, което правя извън тренировъчния процес, го съобразявам с тренировките, за да няма ощетяване спрямо тях. Разбира се, че имам и почивни дни. Обичам да прекарвам време в планината, в Чепеларе. Зареждащо ми е. Обичам да ходя и за гъби.

Защо за гъби?

Защото в нашия край гъбите са средство за изкарване на пари. Обичам гъбите като храна, вкусни са ми. Запален съм. В момента, в който има вече гъби, защото те са на периоди, отивам. Не за да ги предавам за пари, а то е краста. Тези, които бера, ги познавам. Те са два-три вида.

Не си отровил никого досега, нали?

Не. Правим си и за вкъщи. Най-готиното е да намериш гъбата. Това ме зарежда с енергия.

Защо остана в Чепеларе?

От там съм, но 90 % от времето си го прекарвам в чужбина. Тренирам и в Банско, и в Чепеларе. Има условия навсякъде. Въпросът е, че

състезанията понякога така се сгъстяват, че са всеки уикенд.

Нямам често прибиране до България. Физическата подготовка обаче може да се води на всякаква писта. На този етап си живея в Чепеларе. Там съм роден, там съм отраснал. Обичам си мястото. Знам, че всичко е събрано в София спрямо възможности, но на този етап оставам там.

Спортът ти предполага ли удари под кръста?

Случвало се е, да. От съперници, близки хора, такива, които симулират, че помагат, а не го правят… В цялата ми досегашна кариера съм се срещал с всякакви хора. Знаеш, че в спорта всички са приятели извън игралната зала, извън стадиона, извън пистите. Но няма как да се скрие, че застанеш ли на старта спрямо някой друг, ставате конкуренти. Няма как да очакваш добри намерения. Едва ли хората са настроени злобно един срещу друг, но маниери, жестове и опити за манипулация се усещат. Всички се учим да отсяваме хората, които срещаме по пътя си, да ги опознаваме по-отрано. В последните четири години съм станал много мнителен.

Значи е противоестествено да ти се зарадват от сърце.

Не, просто е до хора. Има добри човеци.

Има ли значение на кое място си, когато не си в тройката?

Зависи от моментното състояние, каква е възможността, как е тръгнал сезонът…

Понякога второто място не те удовлетворява, а друг път е нещо върховно да си в Топ 3.

Затова, когато на Световната купа в Банско станах първи, ми беше вече втори силен сезон. Първият ден станах първи, а вторият отидох на финал, но паднах и не успях да финиширам преди другия състезател. Тогава много ме беше яд, защото знаех, че в деня съм по-добър от него, вървях преди него. Бях толкова разстроен и разочарован дни след това. В Олимпийския сезон още в началото нещата не тръгнаха добре, имах и здравословни проблеми, с екипировката – също… Всичко се струпа на едно място. В целия този хаос станах втори на едно състезание и все едно пречупихме лошото.

Всеки се стреми да е в Топ 3. Когато си трети, ти се иска да си втори. Когато си втори – да си първи. Когато си първи, искаш да биеш с повече.

Стремиш ли се да бъдеш първокласен човек?

Реално спортът се опитва да ме направи такъв, защото при мен така се стекоха обстоятелствата, че прогресът ми беше голям в рамките на една година, неочаквано за мен, за треньори. Животът ми се преобърна на 180 %. Струпа ми се всичкото това нещо, което се струпва на спортистите стъпаловидно. Не съм бил с много задни класирания преди това, но стъпката беше много голяма. И беше трудна за поемане от мен, като психика. Но определено ме направи добър човек. Първокласен. Ставам по-пораснал, по-съвестен, по-уверен. Но пък трябва да си останеш и същия човек. То си е клише, но е много важно да не забравяш откъде си тръгнал, кой си, кои са ти приятели и продължават да ти бъдат такива.

Изглежда смешно да забравиш местата и хората, с които си бил преди време.

Въпреки че наскоро си мислех, че промяната е неизбежна. Човек се променя с годините. Въпросът е в каква посока и доколко оставаш себе си, а не да влизаш в крайности. Стремя се да не подминавам границата.

Преживяваш сблъсъци в живота си, не можеш да ги прескочиш.

Славата е като ключ, който опитва да те натегне. Въпросът е ти до каква степен му го позволяваш. Някои се пускат по вълната, а други „държат фронта“.

Чувстваш ли се харесван?

Чувствам се харесван от чисто настроените към мен хора. Казвам го без някакво високо самочувствие.

Товари ли те това?

Колкото повече хора се опитат да имат контакт с мен, това натоварва по един или друг начин. Все едно излизаш да пееш пред много хора, виждаш много лица, обаче не можеш да видиш всички. А ти си един и се втренчват в теб. Не обичам да бъда изкуствен. Много е подло като отношение.

Спортистът има ли паралелен живот?

Всички искат да са на наше място. Някои си мислят, че е лесно. Когато достигнеш високо ниво и колкото по-голям спортист искаш да си, толкова повече животът ти е само спорт. Концентрираш се само в тренировките. И на теб ти казах, че идвам към София, обаче можем да се видим само ако се включиш спрямо ангажиментите ми. Малко егоистично е това.

Забелязвам, че съм станал егоист. Това е най-големият минус за близките.

Те се радват на успехите, но не мога да им дам време. А то си лети. Замислям се… Трябва да си отпусна душата… Понякога много говоря, размишлявам и приятелката ми казва, че много се обяснявам с хората. А аз просто искам те да ме разберат правилно.

Ще ми е странно, когато приключа със спорта, какво ще правя. След този режим на дълги години тренировка… Всички казват, че е трудно. Как ме караш да се замисля…

Приключих ().

снимки: Радостина Колева