Забързано с Цветомир Иванов

Той подходи много сериозно и отговорно към интервюто ни. “Вмъкна” ме с един свой ден, размести си ангажиментите и отидохме на… смути. За пръв път му беше, не му хареса. Обаче смехът, който донесе ситуацията, беше запомнящ се. Тъга не видях на лицето му. Срещнах силен позитивизъм.


Предварително сподели, че си ужасно зает. Кога казваш “стоп” на това?

По принцип не обичам да казвам “стоп” и нямам спирка. Докато сме живи, трябва да има живинка. Екшънът дава живот. Държи те млад, държи те усмихнат, бодър, ведър и с бистър ум. Всичко друго те кара да се успиш и да станеш грохнал старец. В повечето случаи, когато някой ме види, казва, че съм на 45 години. Не съм на толкова, а съм на 52. Правя партита, правя представления, понякога снимам нещо, отделно е и телевизията. Пътувам из страната с театър. Нямам никакви грижи.

Естествено, не трябва да се прекалява с храната, а да се внимава какво се яде. Можеш да пиеш, но не и да се наливаш постоянно. В предаването се шегуваме: “Колко пиете? По едно кило на сядане.” Но ние го казваме заради шоуто. Независимо къде си в България, сядаш и пиеш по едно, две, три. Но не и всяка вечер. Човек има нужда да разпусне. Правя го, когато отида на купон. Тогава мозъкът ми почива.

Откакто живея в къща, имам по два дни, в които не правя нищо. Ставам в  10, пия кафе до обяд, не си организирам срещи, после хапвам, правя си скара… Това ми е стоп-ът. А, и пуша много. Шегувам се.

След толкова години на екран със “Семейни войни” по NOVA, чувстваш ли се сигурен във възможностите си на водещ?

Не. Няма такова нещо. В момента, в който се успокоиш и си кажеш, че си много добър водещ, нещата тръгват надолу. Спираш да се конкурираш със себе си, спираш да се изненадваш, да се провокираш. Всяко едно ново семейство в предаването носи нова идея. Всичко идва от тях. Подават ми и аз тръгвам да импровизирам върху тях. Не можеш да направиш суха игра, трябва да има разговор, за да се забавляват хората.

Винаги има какво ново да научиш, винаги има нещо, което си пропуснал, което може да стане и по-добре. Те ме изненадват. Аз не знам какво ще кажат, затова съм нащрек. Подготвям се. Чета Радичков, чета Йовков, Елин Пелин, сатира, вицове. Постоянно гледам хумористични неща, сатирични. В един момент това ми изниква като ситуация.

Неи трябва да се забравя, че един водещ, само по себе си, е хубаво нещо. Но ако няма екип, който да му помага, заминава.

Опитваш ли се да бъдеш идеален в отношенията си с хората?

Не, не можеш да си идеален. Опитваш, правиш всичко възможно, но със сигурност “идеален” не е точната дума. Може би съм добър и коректен приятел. Не знам как ще постъпя в крайна ситуация. Ако звънне някой от най-добрите ми приятели с новината, че е убил човек, какво ще кажа: дали ще му помогна, или ще му предложа да се обадим в полицията.

Ако става дума за други взаимоотношения, там пък вече съвсем не съм идеален. Не съм по-далеч от всички хора. Виждам, че пуша, пия…

И смути пиеш вече.

А, мани, мани. Човек, за да изглежда добре, трябва да си следи калориите. Внимавам да не преяждам. Бях 90 кг, но в първата година на “Семейни войни” вече бях станал 58 и изглеждах като болнав.

Сега нормалното ми състояние е 62 кг. В тях се чувствам изключително добре.

В момента съм 65 и трябва да сваля малко, за да се чувствам точно. Няма да пазя диета, но ще намаля порциите.

В началото си мислех, че разделното хранене е голяма глупост, но се оказа добър вариант за мен – ям месо със салата, ям варива, но пак със салата. Организмът усеща от какво има нужда. Ям всичко, но гледам да не е по много. Опитвам вечер да не ям след 21ч., като на следващия ден хапвам чак на обяд.

Вече приемаш ли дъщеря си Калина като голям човек?

снимка: CultinterviewМайка ми е над 80-годишна и за нея съм “Цецко, мама, ядеш ли, да не настинеш, не се преуморявай”. Приел съм този факт и съм убеден, че Калина и на 100 да стане, пак ще е на тати момичето. Тя сега е на 17 и само ме праща да се разкарам. Учи фотография и съм много доволен, че спечели няколко конкурса вече. Интересно ѝ беше до 10-и клас. В тази възраст се сменят интереси, сменя се всичко. Не ѝ давам зор, не я натискам.

Иначе с дъщеря ми водим сериозни разговори още откакто стана на 5 години.

Идваше да я взима бусче за частната детска градина. Обличаме се и трябва да слезем от 21-вия етаж до долу. Тя се обличаше 25 минути, като всяка жена. Това не ѝ харесва, онова не ѝ харесва. Дотогава ние ѝ купувахме дрехите. Заведох я преди зимния сезон в магазин и ѝ дадох възможност тя да си избере дрехите, но оттук нататък – без спорове сутрин. Казах, че искам да ми е спокойно и да се забавляваме, като се обличаме, а не да водим спорове. Разбрахме се, че купуваме само това, което ще се носи. Ако не се носи, хвърляме всички дрехи или ги даваме на друго дете. Избра си дрехите и си ги носи. И сега е така. 

Колко съм бил прав, ще се изясни, когато Калина стане на 25. Тогава ще се е оформила като човек, като характер, цялостен мироглед за света, представи за добро и лошо. Тогава ще разберем дали това, което сме правили 15-20 години е било в правилната посока. Силно се надявам да успея да ѝ дам основата.

Човек на детайлите ли си?

Не, всичко трябва да е мащабно. Аз съм нисък и имам подсъзнателно усещане, че всичко трябва да е голямо, на широко и да е крайно. Имах полско фиатче и имах чувството, че съм в кибритена кутийка. Видя ме сега каква кола карам. Седемместна.

Какво е впечатлението, което искаш да оставиш у някого?

Не съм мислил, но… добро впечатление. Всеки иска да остави такова, но е въпрос на гледна точка: Какво за другия е доброто? То така започва: виждаш някого и го харесваш визуално. След това тръгваш да го слушаш какво говори и стигаш до там, да решиш дали го харесваш изобщо, или не.

Има хора, които разсъждават логически и откриват добрите и лошите страни. Може би това са хората, които са ми приятели. Защото те знаят моите лоши страни, но продължаваме да сме си близки заради добрите ми страни. Което ме кара да се чувствам много добре.

Опитваш ли се да се разтоварваш от всичко излишно?

снимка: CultinterviewНе се занимавам с нещо, което ми е излишно. Върша неща, които искам и са ми интересни. Иначе вкъщи правя пролетно и есенно почистване и изхвърлям наред. Местих офиса и от 240 кв.м сега съм на 60.

Хора също лесно изхвърлям от живота си. Може би с годините съм се научил да ги усещам. Опитвам да дадеш шанс. Важно е човекът отсреща да е интересен, да има какво да си говориш с него. В момента, в който усетиш, че разстоянията са много големи, се отказваш.

Обичам да слушам и съм много добър слушател, обаче има хора, които не говорят интересно, а се вълнуват от своите проблеми и се чувстват длъжни да ги споделят с всички. И не обръщат внимание на хубавите неща, които им се случват.

Най-хубавото, случило се през деня – и днес си жив, събудил си се. След това се скарваш леко с жена си, но тя е станала и ти е направила кафе с любов. Отиваш на работа, виждаш всякакви колеги, но имаш работа, не спиш под моста. Ходиш на фитнес, за да си здрав. Това не са ли хубави неща? Но ти виждаш, че са минали и са ти закопчали колата. Не можеш да обясниш, че всяко едно нещо, ако го погледнеш от друга гледна точка, ще те накара да се усмихнеш и ще се почувстваш щастлив.

Попадал ли си на човек, който не е за теб?

Със сигурност. Не можеш да се харесаш на всички и да харесаш всички. Ако се мъчиш това да се случи, губиш. Опитвам се да се познавам добре. Може би има неща, които все още не знам за себе си, но се знам какъв темерут съм.


снимки: Радостина Колева