Лили е онази бойната и лудата във филма „Бензин“ – общо взето непознато лице в актьорския пейзаж. Тя е онази, която носи творческа ненормалност, тъй като създава картини върху платно, а и върху текстил. Тя е онази, която дойде 5 минути преди срещата ни и не бързаше да си тръгне. Гледайки я, се замислих, че Лили няма нужда от вдъхновение, защото самата тя може да бъде нечие вдъхновение. И как не – все пак е модел, модел с тотално естествена визия.

Виждаме се в ден, в който не вали. Какъв е този афинитет у теб към бурята, каквато имаше вчера?

По-дълбоко ми е усещането към бурята, отколкото към нормалното време. Не знам защо… Самият гръм, светкавиците… като видя нещо по-мощно от човека, се възхищавам. Разбирам, че природата е по-силна от нас и изпитвам възхита от това. Дори и леките земетресения ми харесват. Големите вече ме плашат. Преди 5 години имаше едно доста силно, което ме разплака. Усещах, че земята е жива. Почувствах се като мъничка мравчица, не можех да предвидя ситуацията. Бях с приятелка, но тя беше по-уплашена и от мен.

Когато не заплашва живота ми, стихията ми харесва като усещане, гледката – също. Искам да видя и торнадо.

Много стихийно…

О, в отношенията си с хората искам да знам, че мога да контролирам ситуацията. Единствено наскоро ми се случи нещо странно. Не знаех какви са ни отношенията точно с един човек, но ми харесваше да прекарвам времето си с него – не като любов или приятелство. И въпреки това не можех да си обясня защо исках да сме заедно постоянно. Беше много чисто.

Чувстваш ли се извън рамките?

От общоприетите – да. Като бях малка не се чувствах добре от това, а

сега странността не ми пречи.

Просто децата са много безпощадни. В училище не се усещах добре, тъй като децата отбягват по-странните, като не ги разбират, и не ги харесват. Но сега осъзнавам, че в това донякъде ми е била силата, защото ме е отличавало от съучениците ми.

Хората покрай теб сега същите ли са?

Нямам много хора покрай себе си, но тези, с които комуникирам, не само при случайни срещи, са такива – да. Малко трудно се сприятелявам. Контактна съм с хората, които усетя, че са ок, обаче не ги допускам до себе си дотам, че да се виждаме всеки ден. А тези, другите, с които се виждам всеки ден, някак си ни събира нещо и така ги допускам.

Мисля, че съм наивна, и затова се пазя.

На няколко пъти ми се е случвало да повярвам в някого – не говоря за любов, а за приятелство. Опитвам се да видя доброто, въпреки доказателствата в обратното, продължавам с доверието. Така се наранявам. Затова станах малко по-предпазлива.

Участвала си в „Мис България“. Това пък защо?

В „Мис България-Лондон“ ми казаха, че мога да участвам и аз се съгласих. Снимаха ме постоянно, а в тези среди е добре да се явиш на конкурс, за да имаш повече работа впоследствие. Преди не се изкарваха пари от това. Сега не е така. Но тогава бях на 17 години, по това време дойдох и в София. Не бях ходила в Лондон, а ми се ходеше.

А, ти заради това – да идеш в Лондон.

 Знаех, че се плаща за конкурсите и бях неподготвена, когато ми казаха, че печеля. Участвала съм и на „Мис България“ у нас, където влязох в десятката. Единственото нещо, което се сещам след конкурса, беше, че като отидох да си хващам автобуса за Варна, един човек ме позна. Ето това ми се случи.

Минаха 5 години от изложбата ти. Не дойде ли ред за нова?

Да, дойде. Само че почти цялото ми време отива в изпълняване на поръчки за фланелките. Трябва ми малко повече свободно време. След като филмът вече излезе, може би ще намеря. Надявам се, че до рождения ми ден ще успея. Имам няколко готови картини, но има още за рисуване. Иначе много искам да я осъществя.

Определиха първата ми изложба като сюрреализъм. Може би това е стилът. Сега обаче може би ще има и графики, освен масло. Завършвам „графичен дизайн“ и се запалих по графиката, затова мисля, че ще ги смеся. Искам представянето да е интересно, да има инсталация и да има представяне на картините. Ще бъде по-арт със сигурност. Искам да си я направя за своята аудитория, за себе си.

Помниш ли още сблъсъка си с малиновите храсти от преди 5 години, когато си катастрофирала?

О, да, ужасно беше наистина. Обичам малини, но това бяха диви малинови храсти, израснали нависоко. Отивахме на море и бях с къси панталонки. Дори не знам как не ми останаха белези, защото минахме през целите храсти. Дори не го усещах това тогава. На следващия ден,

като се събудихме в болницата, си подпирах главата с ръце,

защото тя ми увисваше назад от врата. Много ме болеше. Споменът ми само, докато летим надолу, беше, че гледах как пада колата.

Месец-два не карах кола след случката. Наскоро минах през Ришкия проход… Още ми става зле като мина оттам – става ми топло, едвам карам… Имам още катастрофи след тази, но по-лекички.

Дъщеря ти Доминик има ли „Бензин“ в кръвта, предвид, че по време на снимките си била бременна?

с дъщеря си Доминик

Тя е много дива, честно. Дори на детските площадки виждам, че някои майки ме съжаляват. Тя е като момче, но не нормално, а диво момче.

Когато сме двете, не мога да повярвам колко добре се разбираме,

но когато дойде още някой, нещо се случва, ревнува, има странни желания, започва да проявява инат. Като започне да ми обяснява, ще разбера какво усеща. Доста е своенравна и това ми харесва, защото съм спокойна за нея, че ще се оправя с хората. Защото аз съм по-предпазлива, старая се да не обиждам хората. Знам, че моята гледна точка може да не е точната и обмислям всички детайли. Има нещо специално в нея…

Как се усещаш, след като виждаш успеха на „Бензин“?

Иска ми се да продължа героинята си. Изглеждам естествена и отпусната във филма и съм доволна от себе си. Не преигравам, а не си представях, че така ще изглежда отстрани. По време на снимките ми беше интересно. На последните две сцени бях бременна в петия месец, без да го планирам. Бях на 23.

Оказа се, че съм доста добре подготвена да бъда майка.

Може би всяка майка влиза лесно в ролята си, когато ѝ се случи.

Сега постоянно имам чувство за вина, че не съм достатъчно добра майка. Добре, че са приятелите ми наоколо, та да ми дават примери, от които разбирам, че се справям.

Кога те е завладявала стихийността?

Крайно влюбване, крайни скандали – стигала съм до крайно неприемливи граници. Като цяло, скандалите са свързани с любовта.

Върнала си се към рисуването след като си усетила желанието да подаряваш рисунки. Продължаваш ли да го правиш?

Е, да, което е много зле за моя бизнес. Имах една рисунка от едно интервю с рисунки, които показах на познат, и той пожела една от тях. И му я подарих.

Подарявала съм и картини с масло, дори и на съвсем случайни хора. Преди държах няколко картини в багажника на колата си и когато решах, че дадена картина би подхождала на някой човек, просто я вадех от багажника и му я давах. А впоследствие го виждам още два пъти в живота си, примерно.

Имала си порив… Имаш собствена марка дрехи – LîLE. Това естествен ход ли бе на нещата?

Рисувах яке на себе си и познати пожелаха и на тях да им нарисувам. Това беше преди 2 години. Доставя ми наистина голямо удоволствие. Платното ми е по-познато, но като започнах на текстил, виждах, че тепърва научавам някакви неща, които се получават добре. Затруднява се процесът – машини, шивачки, платове… Това ми изморява музата, честно казано. С времето се канализират нещата и става все по-лесно.

Мисля сега да направя две линии. Едната ще е щампи с мои рисунки, а другата ще са рисунки върху самия текстил. Много искам да работя с голям европейски дизайнер и да правя за него детайли.

Мечтая си да съм велик художник,

но мисля, че към 50 ще се устремя към това. Рисуването е спокойно начинание, което развива лудостта, но отвътре. А в момента съм супер активна и действена.

Ти мислиш, че като станеш на 50, ще се успокоиш ли?

Да. Мисля, че ще си разпределям времето така, че в месеца да имам по една седмица рисуване на спокойно място – вилата или къщата ми, а през останалото време ще правя други неща. Но сега дори и това не мога да си го позволя.

Имаш ли страх от успеха?

Преди имах. Сега сякаш мога да се справя. Но ме е страх дали той ще ми донесе това, което очаквам. Винаги има и добра, и лоша страна, която знам, че няма да ми хареса. Засега съм усетила само добрата!

снимки: Радостина Колева и личен архив