Когато красотата не спи и няма нужда да бушува отвътре, за да я видиш и оцениш. Такова ми беше усещането за Никол, лицето на NOVA, когато популярен ресторант ни приюти за по едно капучино и фреш.

Тя не е от бездейните хора, нито от хората, които търсят вдъхновение в празните разговори. Не си отделя време и за излишни срещи, а просто ги отхвърля с усмивка. Да си си сътворил живот по мярка и в него да влизат отбрани – такъв е нейният свят, без значение дали навън вали дъжд, сняг или е облачно с кюфтета (а, това беше от другаде ).

Стъпка напред ли е, когато от прогнозата за времето ти поверят рубриката „Денят на…“?

Естествено, че е стъпка напред. Беше предложение още на Дарина Сарелска и на Ани Цолова. Дават ми се много шансове и то от различни хора, което за мен значи, че всички те виждат в мен някаква перспектива и възможност за развитие. Имах друга рубрика „Специалистите“, която вървеше доста добре, но с течение на времето тя се изчерпа. Беше за професиите на хората.

Телевизията винаги е била отворена за различни рубрики, тъй като те са относително кратки и раздвижват ефира, защото е извън ежедневните и политически теми. Това, което се случва в течение на деня, се обсъжда в почти всички предавания и новини, а рубриката е разтоварваща и занимателна. Особено в ранните сутрешни часове, когато тръгваш на работа и имаш нужда да гледаш нещо по-леко.

Търсиш ли друго развитие, твое личностно?

Извън телевизията с двама близки приятели имаме фирма за маркетинг и брандинг – организираме събития и концерти. Миналата година направихме „София спортува“, което тази година ще е „България спортува“ в 4-5 големи града в страната. Сега организираме концерт на Николина Чакърдъкова в Лондон за 3-ти март.

Кога си готова да смениш посоката генерално?

Това е нещо непредсказуемо. Не планирам генерална смяна след 2 години 8 дни и 4 часа. Всичко си идва, когато емоцията те подкара. Подвластни сме й.

На коя емоция си подвластна към момента тогава?

При мен всеки ден е различен. Емоционална съм, въпреки че не ми личи чак толкова. Един ден ставам, усмихвам се, мисля, че нещата са много хубави, но на другия ден нагласата ми е съвсем друга.

Много се влияя от времето.

Когато е по-мъгливо и денят е с кратка продължителност, съм настроена малко по-негативно. Радвам се, че живеем в страна, в която имаме четири различни сезона и разнообразие, на което можем да се насладим.

Заради това ли ти хареса, че днес е слънчево?

Не само заради това. Обичам сняг, но харесвам да вали обилно, да е бяло, да е чисто, да е неотъпкано, тихо. Снегът създава една илюзия, че навън е по-тихо.

Нищо, дъждът идва утре.

А, хубаво ми припомни ти ().

Излъчваш спокойствие като че ли. Това сигурно означава вътрешен баланс…

Изобщо не съм спокойна. Изключителен нервак съм и съм много нетърпелива. Това е най-големият ми минус и със сигурност трябва да го редуцирам. Ако имам някаква идея и тя не се осъществи в рамките на два дни, на третия вече изпадам в нервно състояния, сърдя се на всички, защото не ми се е получило, без някой конкретно да ми е виновен. Искам нещата да се случват бързо. Спокойна съм, когато съм в собствените си води. Като цяло не съм човек, който обича промените.

Знам, че всяко излизане от зоната на комфорта под формата на промяна носи прогрес, но не обичам да променям.

Виждам се с хора, които познавам, без да срещам много непознати, обичам да ходя на едно и също място на работа. Когато там се смени и един човек, за мен това е стрес. Дори и да не завися от него пряко. Под някаква форма съм приятел с всеки един от хората, знаем си историите, от много години сме заедно, но един да се смени, за мен си е излизане от личния ми комфорт. Само когато съм си в спокойната си зона, тогава излъчвам това спокойствие, за което говориш.

Когато пазарувам в магазин, мога едновременно да се заговоря с няколко човека от опашката на тема, която е независима – т.е. кратък разговор, от който да се разтоварим всички. Дори не е необходимо те да ме заговарят. И аз го правя, такава съм. Но да допусна по-близко до себе си някого, да се виждаме по-често, да си споделяме близки неща… става по-сложно, отколкото беше преди 10 години, когато по-скоро бях дете.

Би ли ти харесало да живееш в анонимност?

Не. Дори и да не бях лице на телевизията… аз съм комуникативна. Не съм бурсук, когато съм в някаква среда. Не обичам анонимни хора. Предпочитам да се застава пред околните с лице, с име, с посока и позиция. Анонимните, които пишат по форумите, по чатовете, коментират – не ги харесвам. Не съм против това, че не сме на едно мнение. Изкарай собствената си позиция, щом си категоричен, че стоиш зад нея, но излез с името и лицето си.

Какво може да те накара да се отдалечиш от цивилизацията?

На далечно място бих могла да издържа 2-3 часа сигурно. Не мога повече. Настина имам нужда от това около мен да се случва нещо, дори и да не участвам в събитията.

Когато съм в чужбина, обожавам да отида на площада, където е най-оживеното място на града, в който съм, да седна в някое кафенце и само да гледам хората –

вървят, говорят си, как са облечени, в какво настроение са. За мен е много важно дали имат кучета, или – не. Някои градове са много отворени в това отношение. В Милано можеш да отидеш в най-скъпия магазин или в най-скъпия ресторант, и да седнеш с кучето си някъде. За мен това показва едно по-висше ниво на комуникация и интелигентност, защото е осъзнаване, че животните носят спокойствие, че те са част от нашия свят, че трябва да се държиш адекватно както с хората, от които зависиш, така и с хората, от които не зависиш, които просят на светофара или чистят в магазина. По същия начин трябва да се отнасяш и с кучетата и котките.

Тук влизала ли си с кучетата си в ресторант?

Мен не ме гонят, но вероятно заради това, че съм популярно лице – което не е много похвално, – и хората са добре настроени към мен. А имам две големи кучета, от които едното е 40 кг. Пускат ме. Има заведения, които са отворени към кучета, но не са толкова много. Смятат, че кучетата са мръсни, цапат, даже част от хората се потрисат, когато влезеш с куче някъде. Това не ми харесва в нашия манталитет и трябва да го пречупим. Моите кучета са много добри, въпреки размера си. По-скоро не можеш да се отървеш от тях, защото идват да се гушкат, отколкото да стреснат някого.

Прави ми впечатление, че си активна в социалните мрежи. Кога статусите в интернет добиват важност?

Когато е обществена тема, към която хората се чувстват съпричастни по някакъв начин. При земетресение всички сме засегнати. Или както наскоро се случи: „за“ или „против“ лифта на Банско. Тогава е важно каква позиция ще заемеш. Нормално е да има и позитивни, и негативни коментари. Говорим за избирателно общуване, защото отдолу реално пишат хората, за които тази тема е интересна и виждат смисъл в нея. Всяка ситуация има две, а дори и повече от две гледни точки, които е хубаво да бъдат чути и видени.

Триеш ли постове?

Не, не съм от хората, които се сърдят на това, че някой не е на тяхното мнение. Толкова много неща носят отрицателно усещане, ако се замислиш, че един пост в интернет въобще не може да ми развали настроението. Веднъж бях пуснала пост за това, че

хората се оплакват, че нямат пари, а всяко семейство има по 1, 2, 3 коли на стойност 1000 лв., което е абсурдно.

По-добре купи една кола като хората. Как се поддържат три коли – масло, губи, каско? Остави, че се замърсява въздухът брутално. Трябва да се вкара ред в това. На фона на тези задръствания, българинът се оплаква, че няма пари, а няма никаква рационалност по отношение на трафик-ситуацията в столицата. Включвам и себе си в това число.

Аз също изобщо не съм рационална. Случвало ми се е да си изхарча цялата заплата през първите 10 дни, защото съм си харесала нещо, което е абсолютно безсмислено, но аз просто съм преценила, че трябва да го имам на всяка цена. Много хора не бяха съгласни с поста ми. Но извън това: трябва да се сложи лимит на колите в семейството или да се направи оценка на колите от преди 2000 година. Не виждам лошо да се ходи с градски транспорт. Той е съвсем удобен, защото не се чудиш къде да паркираш, не плащаш синя или зелена зона.

Или си ходиш пеша.

Ходиш пеша, което е много хубаво. Пътувам с колата, защото в 5 часа сутринта няма градски транспорт. Освен това телевизията е до летището, където има метро, но не е съвсем близко. Нямам друга опция, освен кола и такси. Харесва ми, че извън този сезон, може да се ходи пеша.

Харесва ти, а правиш ли го?

Опитвам се, да. Качвам кучетата в колата, закарвам ги на Витоша и там си правим дълги разходки от по няколко километра. Има много хора, които се разхождат с кучета.

В планината хората са много различни.

Имам чувството, че планината отнема от негативната енергия и всички са доста по-смирени, по-толерантни, поздравяват се и си казват „добър ден“. Отворени са към това, че можеш да срещнеш всякакви хора – по-млади, по-възрастни, човек с куче или без. Един час разходка на ден в планината ти носи много енергия. Такова богатство е, че имаме Витоша до нас, че можем да караме ски през зимата. Стига да оправят закона и да позволят да се сменят лифтовете там, нещата биха били супер според мен. Има много малко европейски столици, които имат ски-зона на 10 км от центъра на града.

И ти си скиор. Кога ходиш?

Когато имаш желание, винаги намираш време. Когато събота и неделя не съм на работа, имам време. С Гери Малкоданска се редуваме, така че, когато се случи да не съм в телевизията, отивам или на Витоша, или на Банско, или на Боровец. В България поне има опции.

Какво би отпразнувала днес?

Днес е денят преди рождения ден на майка ми (17-и януари) и съм в празнично настроение заради нея още от днес. Много я обичам и съпреживявам нейните емоции, нейните празници. Вълнувам се, че ще й подаря подаръка, който съм й избрала. Преди 2 години организирах голямо парти-изненада за всичките й приятелки и близки. Тя не знаеше и много хубаво се получи. Тази година майка ми сама си го организира.

А ти какво си подари скоро?

Смятам, че всеки момент, който човек може да открадне за себе си, момент, в който сутрин можеш да седнеш на спокойствие и да изпиеш едно кафе, без да ти е пуснат телевизорът, е подарък.

Да си отвориш прозореца, да влезе светлина в стаята и да пиеш кафе – много е ценно.

Когато съм на сутрешен блок, нямам такова време. Когато ставам, навън е тъмно, и трябва да бързам. Когато го имам този половин час, съм много благодарна.

Свиква ли се с това ставане по никое време?

Не. Не съм от хората, които могат да те излъжат, че ставам без проблеми. Много е тегаво. Никой не ме кара насила да го работя това нещо, но аз си я харесвам, така че ставам. Предпочитам така, отколкото да бъда затворена в офис от 8 до 6 вечерта. През деня имам свободно време. А лятото хващам изгрева.

И не ти се е случвало нито веднъж просто да не ти звънне алармата?

Случи ми се веднъж, но на моя приятел биологичната му аларма се прояви в този момент, събуди се в 5 без 5 и в истерия каза: „Защо спиш още?“.

За любовта говори ли се?

Според мен е толкова излишно да се говори за нея, че… Тя е от малкото неща, които не изискват никакъв разговор. Ако я имаш, ще я покажеш тази емоция и без думи. Няма двама души, които да дават по един и същи начин и едно и също количество любов. Важното е да се чувстваш обичан и да обичаш! Заобиколена съм от любов и се усещам щастлива.

снимки: Радостина Колева