В един твърде студен есенен ден, гарниран със сняг и лед, си направих среща със синоптик. Не, с водещ на прогнозата за времето по NOVA, с жена. А тя дойде в толкова ведро и реактивно настроение, че отвя мисълта ми за студа отвън. Нора Шопова, която и без това възприемах като крехко същество, ми създаде усещането, че е и емоционална и непосредствена млада жена, от която просто струи добронамереност. Малко ще подраним, но тя е тазгодишната Снежанка на Cultinterview.

Кога лошото време е претекст за нещо хубаво?

Зависи от човека. Хората много обичат да си измислят причини, когато е лошо времето, че ще си стоят вкъщи, където ще си вършат работата, а не е така. Ето, днес е лошо и аз не отидох да тичам сутринта, обаче се срещнахме с теб на по кафенце за си поговорим за разни неща. В телевизията ни учат, че не трябва да имаме пристрастия и да казваме “лошото” или “хубавото” време, защото за едни сега е неприятно, но други не обичат жегата и им е добре.

Ама утре ще е -9 градуса.

Даже на места ще е -15, да ти кажа. Обаче пък съм сигурна, че ще бъде хубаво за гушкане. Като е студено, трябва да си облечем по един хубав пуловер, по един потник и отдолу една блуза. Колата ми преди 10 дни излезе от сервиз, така че много хубаво си го усетих захлаждането в градския транспорт.

Налага ли ти се да разбираш от всичките инструментариуми на един синоптик?

Налага ми се, защото нямам образование на синоптик.

Е, колко от тези в момента имат такова?

Има истински синоптици, но са единици. Повечето сме водещи на прогнозата за времето.

Изкарах един курс и се сетих как като ученичка се зарекох, че никога няма да се занимавам с физика. Много я мразех.

снимка: Cultinterview Обаче като отидох на курса, се оказа, че всичко е физика.

Не ми се налага да си снемам сама данни от метеорологичните станции, но когато от Националния институт ми изпратят сурова информация от 8-9 страници, трябва да я прочета и така да я преработя, че да дам на хората това, което ще разберат. Могат да ми изпратят изречение, в което пише: “Идва студен фронт, високо атмосферно налягане”, а аз трябва да кажа, че днес ще захладнее, температурите рязко ще паднат, облачността ще се увеличи…

Има ли такива, които не те разбират какво говориш?

Винаги ще има (). Ако няма такива, които да са недоволни, ще е странно. Много често получавай мейли, в които ме питат: “Какво означава, че днес температурите ще са малко по-високи?” или “с градус-два по-ниски”. Означава, че вместо 15, ще бъде 13. Важно е, когато се изказваме, да задържаме вниманието на човека отсреща. Няма как да използвам едни и същи думи, едни и същи изрази. Опитвам се да намирам синоними, да замествам едно с друго. Не всички ме харесват и затова им се ще да не ме разбират – всичко зависи от гледната точка.

Ама това е страшна играчка да намериш мейла на някого, да му пишеш нещо такова…

Интересното е, че намират време, обаче и аз им отговарям. Наскоро една жена от Варна ми беше писала, че заставам така, че градусите за граа се виждат само за части от секундата, а тя се информира само от телевизията за прогнозата. Беше написано с големи букви. Жената не е очаквала да й отговоря, но го направих. От месец гледам да съм застанала върху Черно море, за да може да се вижда. В края на краищата е много готино да доставиш, макар и само на един човек, малко удоволствие.

Можеш ли да избягаш от това да си модел пред камера?

О, да. Нямам нищо общо с това каква съм като модел. При прогнозата съм много скучна – или съм с вързана коса, или с прибрана, говоря подобни неща. Обличам се в бизнес облекло, което е подходящо за всякакви възрасти, които гледат телевизия. А това няма нищо общо с висшата мода и екстравагантността, която носи моята истинска и любма работа на модел.

Обстоятелствата ме накараха да си потърся и алтернатива за България, защото много исках да се спра, да си живея тук.

Стига съм се занимавала само с чужбина. Въпреки че има неща, които мога да изпипам в телевизията, ми харесва тази работа на водещ на прогнозата. Но NOVA ми дава нещо много важно, тъй като колегите ми там са супер интелигентни хора. Можем да си говорим на всякакви теми и когато нещо не разбирам, има кой да ми го обясни. Самото място, където се правят новините, носи такава енергия, така завихря… Има една емоция, която не бях изпитвала до този момент.

Допитваш ли се до Никол Станкулова, до Деси Банова, Гери Малкоданска…?

В началото Никол и Гери ме обучаваха. Ходех след тях като пале след майка и все питах. В един момент ми се наложи да нагазя в дълбокото сама, защото трите абдикираха едновременно. Тогава започнах да търся повече информация, открих курза за метеоролози. Имаме си метеоролог, който всеки следобед идва в телевизията за два часа, помага ми и не ме обвинява, ако не знам някаква специфика за времето.

Кога за своите 26 години успя да обиколиш света?

Аз съм средностатистически човек от едно нормално семейство и със сигурност не бих имала възможността да пътувам три пъти в годината до Щатите или до което и да е кътче по света, на което съм била. Моделската професия ми даде именно това – тези пътувания. С времето осъзнавам, че от моделството само съм получавала. Но много ме измори. Тези пътувания в един момент дотягат, защото, колкото и голямо удоволствие да е да посетиш ново място, има моменти, в които човек се чувства изтощен. Сега се усещам попътувала и имам нужда да си постоя тук. Правя едно-две пътувания, което за мен е нищо. Достатъчни са ми. Преди нямаше кеф, а само работа. Когато пътувам за удоволствие и развлечение, предпочитам България – на планина, море – или в Гърция. Не ме блазни да отида в Палма де Майорка или на екзотичен остров, защото пак е свързано с пътувания.

Все пак не ти ли се иска да отидеш някъде, за да видиш как живеят там?

снимка: Cultinterview Много ми се ходи в Индия. Доста емоционален човек съм и може би това ме кара да се интересувам от духовното, не само откъм религия, но и как можем да намерим щастието и перфектния баланс.

Един емоционален човек трудно открива баланса в ежедневието си, защото всичко е способно да го накара да се чувства по определен начин.

Много съм чела за Индия и имам чувството, че хората там са щастливи. Ще ми се да отида, но все още не съм готова за там, защото тези пътувания трябва да бъдат добре организирани, тъй като е и опасно да се пътува в този край на света. И в Африка искам да отида. Въобще навсякъде, където хората не искат да ходят. Сигурна съм, че комерсиалните дестинации винаги има как да ги обиколиш, винаги ще има евтини билети за тях от самолетните компании, обаче това, което ще те завладее, ще дойде от местата, на които никога не си предполагал, че ще попаднеш. Хората казват “тъмна Индия”. Защо? Защото никой не иска да отиде. Има една книга “Шантарам”, в която се разказва за Индия – много ми е интересна.

Кога ти се налага да зарежеш естествеността?

На мен ми е мното трудно и често си патя от това, че не се въздържам и съм естествена.

Казвам това, което мисля, показвам онова, което чувствам.

Но ми се налага да влизам в роля, когато съм на снимки. Много е яко, защото така отключвам дълбоко затворена в мен Нора, която по този начин успява да излезе. Често ме правят да изглеждам студена, лоша, груба, андрогенна. На мен ми харесва да се въплъщавам. Дори и в телевизията ми е трудно да не бъда себе си, да съм въздържана и обрана. Опитвам се да съм търпелива, но това е друго. Просто искам да трупам зрели черти в характера си. Какво виждаш, дойдох и започнахме да си говорим. Можеше да се държа малко по-обрано, но ми идва да съм си аз. Затова често казвам, че се оприличавам ан малка маймунка. Ако зависи от мен, в изключително редки моменти стоя на дистанция.

А в телевизията привично ли ти е с тези костюми? Сигурно не…

Излизам от зоната си на комфорт, но не мога да кажа, че не съм себе си. Просто за 2 минути, докато ми тече ефира, ми се налага да съм облечена с костюм и да казвам нещо сериозно.

Има нещо много смешно, че в телевизията ходя по домашни чехли. Обувам си токчетата буквално преди да започне прогнозата и в секундата, в която спре, сменям. В момента също съм с високи обувки, но си ги купих преди една седмица. Майка ми ми каза, че трябва да съм малко по-елегантна, и че е крайно време да започна да нося по-женствени дрехи и аксесоари. От намаленията си взех обувките и реших да им дам шанс да ги понося малко. Довечера ще излизам на женска вечер с приятелки и реших да съм жена с високи обувки и панталон по мен. Сега, като се замисля, тази година още не съм стигнала до дискотека. Може би веднъж ходих на пианобар.

Завършил юрист си. Не се ли ядат родителите ти, че не действаш с правото?

Интересен въпрос е, защото сестра ми е адвокат. На мен много ми се искаше да докажа, че не съм по-глупава от нея.

Малко на шега кандидатствах в УНСС, изкарах добри резултати на изпитите и ме приеха.

Кандидат-студентската еуфория лесно ми премина, защото баща ми е историк и ме подготви. Като започнах да се снимам, като видях колко е голям светът, интересен и изпълнен с какви ли не емоции, родителите ми ме оставиха да видя всичко. Бяха резервирани в началото и единственото, което искаха, беше да си завърша образованието. Така си организирах пътуванията, че да мога да посещавам лекции, колоквиуми и изпити. Завърших университета заедно с колегите си. Майка ми и баща ми винаги са се притеснявали, че моделството е до време и че ще е трудно да бъда юрист, ако го реша на по-късен етап, но си намерих мястото в телевизията, а това е сериозна и стабилна работа. Имам чувството, че имам някакъв много специфичен мой път, по който естествено си вървя, и каквато и сила да се опитва да ме отклони, си намирам пътечката. Хората си мислят, че известните са богати, мислят си, че имат перфектен живот, че не боледуват и са много щастливи. Това въобще не е така.

А ако изведнъж се появи друг път?

Тогава ще му мисля. Засега не се е появил. Ако си заслужава, защо не? Възможно е да се появи отклонение от пътя, защото съм отворена да откривам себе си чрез различни методи.

Много е парадоксално, че когато вършех значима за мен работа, малко хора успяваха да правят това, което правех аз, бях безизвестна, освен в моите среди.

А сега само защото ме дават по телевизията, ме различават.

И започнаха да ме интервюират по-често, като все си мислех, че всички са доброжелателни. Но взеха да излизат страхотни измишльотини, в които няма капка истина. А после иди, та кажи на баба си, че това, което пишат, не е истина.

Имаш нестандартен любимец – гущерът Гошо. Ама с него как се забавляваш?

снимка: Cultinterview Ама вчера много си играх с него, даже си качих снимка в Instagram. Имам куче, което родителите ми гледат, защото живеят в къща. Не мога да го доведа в София, за да го разхождам сутрин по 15 минути, вечер – пак по толкова. Това е убийство за животното. Понякога гледаме с приятеля ми кучето на наши близки и си “начесвам крастата” с него. Но исках домашен любимец, а знаех, че не сме за куче. Казах на приятеля ми, че в такъв случай искам гущер, шегувайки се. Но явно съм го казала достатъчно пъти, щом той ме изненада с Гошо за рождения ден. Много е нихилистично настроен към мен, но когато го извадя от терариума, става жив и енергичен. Интересен е на допир, непретенциозен и чист е.

Изпускала ли си го?

Веднъж. Оттогава внимателно наблюдавам ходовете му. Има една поза, в която, като застане, знам, че иска да избяга.

Има ли периоди, в които една жена просто няма нужда от любов?

Възможно е да има такива жени, но в моя случай – не. Опитвам се да съм грижовна и любяща. Сигурно подсъзнателно го правя, за да получа същото. Любовта е различна спрямо различните същества в живота ни.

Моята връзка със семейството ми е много силна.

На 13 години излязох от Панагюрище, но търся любовта на родителите си, на бабите си. Наскоро изгубих и двамата си дядовци, затова търся любовта наоколо още по-силно.

Би ли написала истинско коледно писмо на някого?

Все още пиша такива писма. Имам приятелка в Америка, която е италианка, но поне 3-4 пъти в годината си пишем писма. За Коледа ще й пиша и ще й изпратя малък подарък.