Има хора, спрямо които нямаме нужда от лабиринти и пътешествия, за да стигнем до тях, нямаме нужда от нагласяване на портрета им, защото той сам се съставя. Има хора, които са деликатни, но пък открити по свой начин, и това ги прави живеещи на адрес, който пощальонът обича да посещава. В случая, да пие капучино с тях… или бира. Или каквото дойде.

Силвия Петкова. Актриса. Поканих я в Cultinterview, защото вълненията покрай децата ни са тема, която всеки родител преразглежда ежедневно. Отворихме една страница, после втора…, та се поувлякохме. Ама ни беше приятно.

При изиграни толкова представления на „Пипи дългото чорапче“ в театър „София“, където си на щат, твоят Сива сега ще е облагодетелствано дете.

Цял живот някак си с дечицата, с които общувам, контактът ни се получава много добре. Измислям нечувани игри и забавления. Обаче с моето дете изпитвам респект и съм сериозна, стабилна. Той е още малък и предполагам, че когато порасне година-две и имаме стабилна комуникация, игрите за него ще са още по-забавни. Иначе като излезем с други дечица навън, особено ако са по-големи, пада веселба. Гушвам сина си и тичаме, пеем… Много му е забавно. Но когато си останем двамата, отварям книжки, чета му.

Много съм се концентрирала в това дали съм добра майка.

Това ми изиграва често лоша шега, защото се пренатягам от притеснение да не сбъркам някъде. Така пропускам важни и ценни мигове, от безсмислена тревога. Предполагам, че детето ще спечели доверието ми с времето. И двамата се учим в крачка. Но да, нямам търпение да дойде време за игри и забавления. Сива още е бебешор.

Смееш ли да го водиш с теб в театъра?

Все още не съм го водила. Той 100 % ще ме познае, обаче аз не знам дали ще съм способна да си доизиграя представлението, ако чуя гласа на детето си, което плаче или нещо се вълнува. Ще се разконцентрирам. Но като проговори, съм сигурна, че е прекарва 50 % от времето си в театъра с мен.

А такава майка ли си, която следи развитието на детето ѝ да е много точно по месеци?

Исках да разчитам на интуицията си. С майките, с които се събираме, не сме от този тип да си говорим само за бебета. Рядко се заговаряме на тези теми. Съобразявам се с това какво иска моето дете. Но напоследък започвам да се разколебавам дали интуицията ми е вярна. Той спря да яде заради растежа на зъбите. Единственото, което успявам да му пробутам, са хляб и пържоли. А това ме тревожи. Ако имам дилема, звъня на педиатърката. Гледам да не се лутам между различни мнения. Много съм наивна, лесно се доверявам, склонна съм да експериментирам, но не мисля, че експериментите ми са ок за малкото ми бебенце.

Женското име ти виси още и те чака…

Да… Обмислям кога би бил най-добрият момент за второто дете. Ако сега забременея, няма да мога да се насладя на първите стъпки на първото. Та реших да изчакам малко. Няма да остана само с едно, ако Бог е рекъл, бих искала да имам много.

Искаш 7 деца. Ще свариш ли?

Надявам се. Само да преодолея първоначалния ужас на младата майка. Ако ме питаш дали кариерата би ме спряла да раждам деца, не, в никакъв случай. Нито пък децата биха ме спрели да си работя, стига да не стана слоница и да трябва да се оттегля.

Когато знаеш, че правиш нещо за деца, по различен начин ли го мислиш?

Не, просто тогава нямаш право да си фалшив и да лъжеш. Децата са най-жестоката публика. Ако ги изпуснеш, никога не можеш да ги надвикаш. „Пипи дългото чорапче“ ми е единственото детско представление и ми е толкова любима, толкова съм в свои води там. От малка съм луда по нея, на всички тържества като дете съм играла нея, печелила съм награди като Пипи. Най-естественият завършек на това беше, че дебютирах на софийска сцена в тази роля. Дори няма нужда да играя, защото то си ми е мое.

Не мисля за децата като за публика, а по-скоро като за партньор в игрите

на Пипи. Не влагам кой знае колко мисъл, колкото наивност. Всичко е въпрос на експресивност. За мен Пипи е един цял цирк. В по-тежко представление в живота си не съм играла. Трябва никой да не разбира, че героинята не е малко момиченце, а е 30-годишна жена. Върху това работих: да се възстановя толкова бързо от раждането, че да не се задъхвам в нито един момент.

Сива на прощъпулника е хванал четката. Това устройва ли те? И всъщност ти какво си хванала навремето?

Ще излезе, че е най-безсмисленото нещо, защото аз съм хванала черпака, пък съм кулинарен инвалид. Интересно ми е, представих се блестящо в „Черешката на тортата“ (б.а. предстои да бъде излъчено), отдава ми се, но не ми идва отвътре. Ако имам избор, няма да стоя в кухнята. Мога да готвя пет неща много добре. С течение на времето се надявам да станат поне 15. Ама няма да е лятото, защото няма как да избера кухнята пред слънцето.

Боливуд чака ли те все още?

Абе, аз го чакам, не знам той дали ме чака. Свързах се с едни индийци, които решиха, че имат няколко проекта за мен. Но какво ще стане… Може би е време да напомня за себе си. Вече имам филм – „Революция X“, – който снимах на 8-ия месец след раждането. Много ми се снима. Нищо не би ме задържало, ако ми се обадят за индийски филм, заминавам.

Значи трябва да напомняш за себе си, за да ти се случват нещата в киното?!

Май така излиза. По светски събития не си падам и не ми е свойствено да се бутам. Ако имам повод, разбира се, че ще отида. Но просто да ходя да се търкам… И все си мисля, че някой ще си каже: „Ето, Силвето е готова пак да работи“. Започнаха отново да ме викат по кастинги, защото тотално бяха спрели да ми звънят. Това ме беше натъжило… Но има върхове и спадове.

Добре ли се чувстваш там, където има музика и по-точно в „Революция X“, за който споменахме и който се определя като музикален филм? Димитър Бербатов има роля. Появата му адекватна ли беше?

Възхитена съм от него и от начина, по който си изигра ролята. Беше себе си, не играеше. Много добро впечатление ми направи. Наистина. И се кефя, че е част от този филм, който е несериозна комедия, не е възвишено изкуство. История за ученици, които отиват на лятна ваканция на морето, с нелепи учители, един от които не е нормален. Единствените нормални в този филм са децата. Бербатов пасна идеално. Аз бях в свои води – с Жоро Кадурин, със Стефка Янорова… Щракнахме с пръсти и се върнахме 5 години назад, когато правихме сериала „Революция Z“.

Всъщност сега във филма май само Юлиан Вергов го няма.

Да, беше възпрепятстван. Преработиха сценария и Даниел Ангелов влезе като друг персонаж.

Обичаш свещи. Тази романтика как се възприема от Зоран?

Той дори е по-романтичен от мен. Зодия Близнаци е и като реши да е романтичен, може да ми скрие шапката. Мебелите са ни на ниско и заради детето ме е страх да паля свещи, да не вземе да се опари, да направим беля, да забравя свещите, защото съм разсеяна. Спрях да паля миришещи пръчици, защото не знам дали не е вредно за малкия. Има хора, които твърдят, че са отрова. След като заспи детето, мога да запаля една свещ, но не е като преди – единствената светлина в къщата да идва от свещите.

Сега сме си направили лампите с димер, та като искаме романтика, намаляваме осветлението.

Пак ще си се върнем към ароматите. Миришещите пръчици особено ми липсват. Във входа, в който живеем, някой си пали повече и от мен, и само като вляза през вратата, направо ми се доплаква. Но когато оставим детето при майка ми, първото, което правя, е да запаля пръчиците, да пусна музика и да ми е такова едно… Гледам да не злоупотребявам с помощта на мама. Бабите дават всичко, стига детето да не мрънка. Докато аз съм склонна да го оставя да мрънка до дупка, но да му дам тогава, когато реша, а не когато той поиска. Викам му „моя шеф“ и знам, че ако не се намеся навреме, ще ми се качи на главата. Не искам да ми прави истерии по магазините.

Какво виждаш сутрин през прозореца?

Имаме скосявания точно над спалнята и сутрин виждам синьото небе, цветята на балкона и бебето, което наднича от съседната стая. Единствените врати вкъщи са на стаята на детето и на тоалетната.

С какво си склонна да се примириш?

Когато вярвам в нещо, няма сила, която да ме накара да се примиря. Уважавам чуждото мнение и чуждия избор. Няма да искам от някого нещо, което аз считам за правилно.

Със ситуацията в България съм се примирила, защото знам, че нищо не мога да направя, каквато и гражданска позиция да имам – нито съм мутра, нито имам пари и връзки. Моето мнение не е важно за тези над нас. В театъра не мога да се примиря с халтурите, които се правят. Не бих искала да участвам в такива. Готова съм да напусна в мига, в който някой ме задължи да играя в нещо, което не харесвам.

Не бих паднала под нивото, което съм си поставила за цел.

Не бих се задоволила с нещо по-малко. Театърът ми е доста болна тема. Заглавията, които някой е решил, че българската публика предпочита, не са ми адекватни. Безмозъчни излияния от сцената не харесвам. Болно ми е, че страшно талантливи актьори не играят в театър, защото не се примиряват със системата или не са човек на някого. От факта, че няма реална конкуренция между актьорите в театъра, ме боли. При киното не е точно така, защото там се правят кастинги, и всеки има равен шанс да влезе   в една продукция. В театъра има актьори, на които им е все едно дали ще отидат в офис, или в театъра – такава рутина им е станало. Мен това ме дразни, че не се поддържа огънят у тези актьори. Нямат хъс да дават от себе си. Все едно им е в каква кондиция ще излязат на сцената. С това не се примирявам. И аз имам лоши дни, но не мога да си позволя да си пренасям умората, напрежението и личните проблеми.

Рязък човек ли си?

Не, аз съм ужасно глупав, прекалено деликатен човек. Това ми изяжда главата. Като малка бях хулиганка, ама то тогава не се брои, защото беше модерно да си боец.

снимки: Радостина Колева