Когато покрай теб има само красота, сиянието ти е различно. Боряна е открила какво ѝ носи самочувствие, но притеснителността ѝ прозира и през него. И Слава Богу.

Тръгва по състезания с книга в ръка, а в началото на август ѝ  предстои голямо събитие – Олимпиадата в Париж, където художествената ни гимнастика се очаква… Тихо. Ще замълчим, докато дойде ред и ще гледаме с широко отворени очи.

---

С каква нагласа тръгваш за френската столица? Да вземеш медал?

Олимпийските игри са много отговорно състезание. Не тръгвам с идеята просто да участвам, да стигна там и да играя. Имам очаквания да спечеля медал в тази Олимпиада, но гледам това да ми е втората цел. А първата е да се съсредоточа върху начина, по който ще покажа съчетанията си. Разбира се, спортът ни се решава от съдиите, а това вече не зависи от мен.

Има ли такъв момент, че когато някой съдия веднъж те е ощетил, може пак да го направи?!

Реално го няма този момент, защото съдиите не са застанали там да се заяждат с нас и да не ни зачитат постиженията. Те гледат да са максимално коректни. По същия начин и ние се стараем да сме прецизни и точни в представянето си. Хубаво е, когато се срещнем всички някъде по средата.

Всеки път при пътуване тръгваш с книга. С колко книги се зареждаш?

Когато ходим на лагер, който обикновено продължава 2-3 седмици, си взимам две книги. По-дебелите книги повече ме привличат. Мисленето ми произтича от това, че щом една книга е по-дебела, значи има повече поле за развитие на историята и случки. На състезания пътувам с една книга, защото там нямаме много свободно време и ситуацията е по-напрегната.

В последния месец не съм чела, защото имах държавен изпит. Трябваше да се подготвям за него, но си взех изпита успешно и имам време да отдъхна. Реално четох учебници, но не беше за удоволствие, а по необходимост.

Голям фен съм на фантастиката и на фентъзи книгите.

Много харесвам Сама Дж. Маас като стил на писане. Януари излезе последната до този момент нейна книга и съм много впечатлена. Тя има невероятен подход към представянето на дадена ситуация. За да е интересна една книга на авторката и на мен, и на майка ми, на баба ми, значи тя усеща как да грабне читателя.

Мислиш ли, че покрай спорта пропускаш преживявания?

Преди си го мислех. Особено в училищна възраст. Приятелките ми тогава имаха време да излизат, бяха си компания, а аз ходех по лагери и състезания. Започнах лека-полека да губя комуникацията си с тях и тогава имах чувството, че пропускам много неща. Но вече не мисля, че това е вярно. Виждам в колко други аспекти гимнастиката ми е дала повече, отколкото щях да имам, ако бях приключила тогава със своята кариера.

Споменахме за висшето ти образование. Това ли е посоката, в която ще продължиш един ден?

Миналата година си взех държавния изпит в специалност “треньор по художествена гимнастика”. Тази година учих втора специалност – “учител по физическо възпитание”. Междувременно записах Магистратура “Спорт за високи постижения”, която е свързана и с това, което правя.

Като цяло на мен ми е много интересно да уча. Не съм се замисляла как нещата от теоретична гледна точка са точно това, което на нас ни се случва. Приемаш ги за даденост. И когато ходех на лекции, съветите, които преподавателите ни даваха, ги пречупвах през моята практика. Може би бих продължила в тази сфера. Замислям се, но не съм го решила, далечно ми е.

Изцяло съм се отдала на гимнастиката и не ми се иска да се разсейвам или да подценявам Олимпийските игри с мисли за нещо друго.

При успех на Олимпиадата продължаваш ли към следващ олимпийски цикъл?

От мен си зависи. От 3 години си мисля само за Париж и когато премине цялото напрежение, ще мога да взема рационално и логично решение как да продължа. Сега решението не би било правилно в никакъв случай. Зависи от мотивацията и от това дали имаш цел. Има хора, които едно участие на Олимпиада би ги задоволило, но има и такива, които искат много повече.

Кога се губи тази мотивация?

Когато не си поставяш по-висока цел от постигнатата, а тренираш за идеята просто да тренираш. Тогава нещата не се получават. Защото, ако човек наистина иска нещо, колкото и да му е трудно и колкото и странични фактори да му пречат, той не се отказва.

Колко караници си обрала през годините?

Няма как да не обръщам внимание на по-остри ситуации особено когато бях по-малка. Обиждах се повече на едно такова отношение, разстройвах се. Но вече имам доста повече опит, пораснах и мога да направя рационална гледна точка отстрани, дали съм била правата.

Не приемам караницата лично към мен. Човек съзрява с времето и гледа различно на живота, както и на всичко, което му се случва.

Доколко е важно да я има думата “конкуренция”, за да се развиваш?

Хубаво е да я има и е полезна. В каквато и сфера да се развиваш, ако няма конкуренция, ще си стоиш на едно място и ще си казваш, че си най-добрия в момента. А като я имаш тази конкуренция, се оглеждаш какво да подобриш, виждаш къде изоставаш…

Особено в лицето на Стилияна…

Така е. Имаме в момента в България много силен отбор – Стилияна Николова, Ева Брезалиева, Елвира Краснобаева. От години не сме имали толкова силна вътрешна конкуренция. Наистина е страхотно и е най-добрият мотиватор да работиш и да искаш да ставаш по-добър. Това е моментът, в който разбираш дали наистина искаш да правиш това, или не е било толкова важно за теб и ще се откажеш.

Кога разбираш, че си наистина добър?

Строго индивидуално е и е свързано с нещата, през които е преминал човек. Аз за себе си го разбрах съвсем наскоро. Дадох си сметка, че наистина съм добра в това, което правя. Интересното е, че не ми подейства отпускащо, а ме мотивира да стана още по-добра. Не исках да съм гимнастичката, която е била добра и просто е останала до там, а да продължа да се развивам през годините и да не ми спада нито формата, нито резултатите, а да стават все по-добри. Мисля, че до голяма степен се справяме с треньорите с тази задача.

Какво ще кажеш един ден на гимнастиката?

Искам да остана в историята на спорта ни и да знам, че съм го променила.

Как можеш да го промениш?

С примера, който даваш на терена, с отношението ти към целия процес. Винаги съм се старала да играя различна гимнастика и с всяко ново съчетание да не повтарям нито стилове, нито музика. Старала съм се да излизам от зоната си на комфорт и да показвам нещо нестандартно. Но този начин всеки би могъл да промени стереотипа на гимнастиката.

Преди време Катрин Тасева ми беше споделила, че за гимнастичките има организиран курс по гримиране. Има ли го още?

То беше само еднократно покрай предишната Олимпиада. Иначе на състезания сами се гримираме и сами си правим косите, за да не пречат.

Нужно ли е да поемаш вина при неуспех?

Не смятам, че е добре. Дори мисля, че много пречи, защото аз самата съм доста критична към себе си. На достатъчно състезания съм приемала много лично и тежко вината. Не ми е помагало по никакъв начин, а ме демотивираше, мачкаше ме. При неуспех трябва да не губиш вярата в себе си. Просто така се е случило този път. Да си направи един анализ, защо се е получила тази грешка.

Най-лесно е да си повтаряш, че си се провалил. Преминавала съм през това. Но е много трудно да повярваш отново в себе си истински. Факт е, че ти сам си си виновен, обаче фокусът на ситуацията трябва да е другаде.

А зависиш ли от климатика в залата, да речем?

Би могъл да попречи, да. Има вентилация и на лентата конкретно доста пречи. Много съм се ядосвала на това, защото ние тренираме, отиваме и страничен фактор пречи на представянето ти. Моята треньорка винаги ми казва: “Спокойно, каквото е за теб, това е и за всички”. Неприятно е. Никъде не е перфектно всичко. Трябва да се нагаждаме.

Към какво ти се налага да се нагаждаш в живота?

Към много неща… А и човек се нагажда цял живот – към хора, към ситуации. Не винаги всичко му е приятно. Налага му се да работи с хора, с които е на различно мнение… Или трябва да направи нещо, което не желае. Ако човек търси своя комфорт, не е и необходимо да се опитва да угоди някому.

Съжалявала ли си за своя постъпка?

Да, случвало ми се е. Било е свързано с отношението ми към хора и неща, които съм казала, а не съм мислила в дадения момент и не съм искала да прозвучат по този начин. Била съм емоционална. За жалост, човек допуска такива грешки. Важното е да се извини, ако се чувства виновен и държи на тези хора.

Усещаш ли си грешките обаче?

Да, и съм се извинявала. Грешките ни развиват като личност. Трябва да се учим от тях обаче и да не ги повтаряме.

---

снимки: Радостина Колева