Няма нужда да си далекоглед, за да оцениш красотата ѝ. Вижда се, но спокойствието и лидерството у нея се усещат. Празно хвърлени думи не съществуват. Иначе с Гергана се заговорихме съвсем естествено за децата, за порастването, за матурите в училище… Нормални майчини вълнения. Това се случва малко преди Гери да се отправи към работното си място – спортната редакция на bTV.

---

Станаха 20 години, откакто те спечели Miss Bulgaria Свят. Титла като всички останали ли е това?

В онзи период го приемах като конкурс за красота и като някакъв нов опит за мен, който да мога да натрупам. Вярвам, че всяко нещо, което ми се случва, е част от пътя, и е било важно да се случи точно по този начин. Убедена съм, че титлата е важен момент от живота ми.

Но ти сега си в съвсем различна сфера.

Така е, но модата, като цяло, и времето, което съм изкарала в тези среди, са ми дали много опит пред камера, научиха ме да съм постоянна и трудолюбива, да не се отказвам лесно. Там не е никак просто и се изисква много търпение. Налага се превъзмогване на ситуации, които са крайно неприятни: да снимаш при ниски или изключително високи температури, да снимаш ужасно много часове с повторения на стотици кадри, дубли… Това ми помогна после в работата ми като журналист, защото сега знам какво е и от другата страна.

Значи и модата си приемала на сериозно.

Бях твърде малка, но винаги съм знаела, че това е преходен момент, защото в моделството се изисква да си по-млад и не може да продължи вечно. Е, има изключения, защото светът се променя. Има модели и на 70 години, обаче в онзи момент не си го представях, че е възможно да се случи.

Беше един период от живота ми, в който трупах опит. Правех го с цялата си отдаденост.

Обаче в последните години има модели с едни други килограми, с една друга визия…

Знам, че трябва да приемаме хората такива, каквито са. В случая обаче смятам, че това дори не е здравословно. Разглеждам го от гледна точка на състоянието на организма. По-скоро не го приемам и не мисля, че трябва да бъде модел за подражание на младите. Издава ленивост и мързел към себе си и към това да бъдеш здрав, да имаш отношение към тялото си, отколкото да крещиш пред света, че си такъв. Живеем в свят, в който всеки трябва да се съобразява с другия и не може просто така някой да налага собствените си критерии.

Ти кога спираш да се съобразяваш с някого?

Рядко, почти винаги го правя, защото и това, което работя, го изисква. Ако действам по моя начин, без да влизам в обувките на другите хора, означава, че ще бъда абсолютно неадекватна към заобикалящата ме среда. Иначе се съобразявам с децата ми, със семейството ми…

Има ли шанс двете ти момчета, които сега са на 7 и на 10 години, да останат извън спорта?

Към момента и двамата тренират баскетбол, запалени са, обаче какво ще се случи с тях в бъдеще, никой не може да каже. Постоянно им повтарям, че могат да бъдат каквото те си изберат – спорт, наука… За мен е най-важно те да са щастливи. Каквото ги прави такива, нека се занимават с него. Нямам амбиции да изпълняват моите мечти или тези на баща им. 

А твоите мечти продължават ли да съществуват?

Да, разбира се. Всеки ден имам нови мечти. Мисля, че човек така се движи, когато си набелязва цели. В последно време мечтите ми са свързани с пътуване и си го планирам. Обожавам да пътувам и искам да го правя възможно най-често.

За мен пътуванията са свързани с преживявания.

Важно ми е да ги трупам и да ги имам. Скоро ходих до Монако, за да снимам Григор Димитров. Не успях дори да се разходя, но и по работа да е, пак ми харесва.

Кога през годините не е било време за спорт?

Не е имало такъв период. Израснала съм в спортно семейство и буквално съм проходила в залата. Откакто се помня, това е основното нещо в  моя живот. После тренирах дълги години, продължавах покрай майка ми и баща ми да се интересувам. Впоследствие започнах да се занимавам със спортна журналистика и момент без спорт не съм имала. Вкъщи, макар двамата да бяха в различна дисциплина, гледахме и всякакви други.

А ден без спорт има ли?

Такъв ден има, когато съм с приятели с различни интереси. Тогава не говорим за това. И не е лошо, разнообразно е. Но понеже са хора, които крайно не се интересуват, в този момент им става любопитно, разпитват ме какво се случва в даден вид спорт и… ето, че пак се случва да говорим.

Имаш ли страх да бъдеш необичана?

Не, защото никого не можеш да накараш насила да те обича. Който те обича, те избира и е с теб. Не говоря само в интимен план, а и за приятелства, за близки хора. С останалите не се засичаш или се разминаваш. Това са нормални неща и трябва да се продължи напред. Въобще не мисля, че трябва да се правят драми. Всеки трябва да търси това, което го кара да се чувства добре, пълен и смислен. Да преследваш идеята да имаш нечие приятелство или нечия любов, за мен това е много грешен подход.

Значи лесно пускаш хората да си тръгнат от теб…

О, да. Никого не задържам. Знам, че хората в живота ми няма да си тръгнат. Но това е постигнато с годините. Ако някой пък реши да го направи, то е най-лесното: да дадеш на някого правото сам да взима решение за себе си.

Държа на честността и ако някой приятел или любим ми каже, че повече не ме обича, че не се чувства добре и иска да продължи живота си по друг начин, тогава добре. Искам тези хора да са щастливи и е тяхно право да бъде така, щом нещо не им достига.

Кога се опитваш да не се сърдиш излишно?

Всеки ден се опитвам. Водя вътрешни разговори със себе си и вече успявам да се балансирам. На най-близките си хора не се сърдя. Това е много странно. Може би защото ги обичам много и съм ги приела такива, каквито са. Знам, че каквото и да направят, то никога не е, за да ме наранят. Напълно ги разбирам.

По-скоро се сърдя на хора, които не са от близкото ми обкръжение. Ама само аз си знам, че се сърдя. Това е лоша страна от характера ми, която се опитвам да променям. Все по-напред съм в това отношение, но си водя вътрешни разговори.

Какво те впечатлява?

Впечатляват ме възпитаните хора, сензитивните, както и тези, които проявяват емпатия. Все повече ме впечатляват хората, които са по-малко егоисти. В днешно време повечето мислят само за себе си, поставят себе си на първо място във всяка една ситуация.

Впечатляват ме умните хора. Те също са голяма рядкост.

Не е ли странно в днешно време човек да се впечатлява от това, че някой е възпитан, вместо да се отчита като нещо нормално?

Не е странно, просто повечето хора не са възпитани и се държат зле. Не знам дали животът ги е направил такива, или по-младите родителите им така ги възпитават, но е факт, че са изключително груби и неделикатни. Когато видя възпитан човек, си го отбелязвам някъде в главата. Масово ми прави впечатление дори изказът. Това на момчетата непрекъснато им го говоря: какво трябва да се направи, как се реагира в определена ситуация, кое не се прави, защо трябва да разбираме околните… Говоря им, че трябва да са кавалери, много се старая, но още съм далеч от крайната цел. Баща им също много им показва. Обаче те постоянно гледат някакви клипове в Интернет, а това много пречи на всички наши опити. Влогърите и блогърите са превзели съзнанието им. Те са техните идоли и те ги възпитават.

Какви бяха твоите идоли?

Моите идоли от малка са спортисти. И до ден днешен е така. Слушам доста музика и имам хора, на които се възхищавам. Много обичам да чета биографии и автобиографии. Историите на хората най-много ме впечатляват, както и какъв е бил пътят им към върха.

Какво търсиш да откриеш в такъв тип книги?

Вътрешна мотивация за себе си, подтик да продължавам, да не спирам. Така ми действат.

Иначе чета и други неща, различни. Последно четох новата книга на Георги Господинов – “Градинарят и смъртта”. Доста е различна като стилистика от другите му. С нея се разбрахме и я прочетох за един следобед.

Кога си налагаш самоконтрол?

Постоянно се самоконтролирам и самовъзпитавам. Опитвам се да си променям реакциите, да надграждам. Може би ще е един голям хаос, ако не си налагам самоконтрол.

Трябва да имаме някаква цел, с която сме се появили на този свят. Вярвам в това.

Така ли слагаш спирачки и на емоциите си?

Да, особено в последно време. Когато виждам, че нещо може да ме доведе до негативни емоции, просто го изключвам. Смятам, че вече трябва да съм стигнала до онзи етап в живота си, в който мога сама да се контролирам. Моя отговорност е да се чувствам добре, не е ни никой друг. Трудно мога да се доверя на някого да управлява живота ми.

---

снимки: Радостина Колева