Да не можеш да спреш на едно място, а да търсиш креативните идеи непрекъснато. Да искаш да създаваш, без да имаш претенции, че променяш света. Платната са нейното обособено място за неспокойствие вече 3 години. Обожава да ѝ е пъстро и ако търсите човек, който да внесе усмивка и цвят в деня ви, отидете ѝ на гости. Тя вероятно ще рисува в този момент.

Преди да родиш второто си дете, беше водеща. Каква част от живота си остави назад?

Голяма част, но се надявам да не съм я оставила съвсем, защото телевизията е страст, от която трудно би могъл да се откъсне човек, ако го влече. В момента не работя в тази посока и от една страна не съжалявам, защото пък правя други свои проекти. От друга страна, ми липсва, защото обичам живия ефир. Тръпката е страхотна. Но този строг режим го оставих на заден план. Ако някога се появи предложение, ще си помисля, но сега не съм в търсене на това.

Две деца, всяко със своите занимания. Колко различни са едно от друго?

Коренно различни са, с 10 години разлика. Колкото е лесно така, толкова е и трудно, защото хем съм ученик, който навлиза в пубертета заедно с детето си, хем съм бебе с неговите игри. Не мисля, че онлайн обучението е достатъчно за децата и ние, с Дария, през ден сме на частни уроци, защото има нужда. Страхувам се, че изпуска и е по-добре предварително да се застраховаме. Има и неща, които не са ѝ ясни. Общо взето или съм в колата, возейки я някъде, или рисувам вкъщи и се занимавам с Кари. Отделно, че гледам да прекарвам повече време вкъщи заради Ковид.

Грижата е различна. Слава Богу, Кари вече е голяма, разбира и може да си каже, когато е гладна, но си иска непрекъснато тичане след нея. Това уморява, а в същото време Дария иска другото внимание – да ѝ покажа нещо, да правим нещо заедно…

А двете не се ли занимават помежду си?

Много. Малката е влюбена в кака си. Според мен тя иска да е като нея – наблюдава я, попива всичко. Привързани са. Въпреки че са от различни бащи, са сестри. Дори вчера Дари ме пита какво ще стане, когато Кари започне да спи в нейната стая. Обясяних ѝ, че ще трябва да си поделят нещата, защото стаята ще е и на двете. Обеща, че няма да е лоша кака.

За какво си нетърпелива?

За всичко (). Затова и правя толкова неща непрекъснато. 24 часа са ми недостатъчни като време.

Всичко трябва да се случва на момента. Толкова съм нетърпелива,

че наскоро сглобих сама трикрилен гардероб. Някой ще кажат, че това не е женска работа, но докато чакам Кузи да помогне или пък фирмата да дойде по график вкъщи, предпочетох сама да се справя. Оказа се много сложно, обаче го сглобих. Всичко, което се случва като ремонтни дейности, си го правя сама, защото просто нямам търпение. Кузи го няма, обаче аз вече съм го купила и съм го пренесла.

Нетърпелива съм, но с годините се научих кога трябва да премълча, да помисля и да почакам, ако нещо ми е важно да се случи като проект. Включително онзи ден монтирах едни щори, които трябваше да се забият в дограмата, но за да стане това, трябва тя да се пробие и да навиваш щорите. Направих го и майка ми каза, че такъв човек като мен не познава.

Не потроши дограмата.

Не. Значи гладна няма да остана, могат някъде да ме вземат за майстор.

Зае се да ПР-стваш филма “Спекуланти”…

За филма, който е по идея на Кузман (б.а. Кузман Илиев), се шегувах, питайки го дали няма роля и за мен, все пак съм с “връзки”, а той ме прати да се явя на кастинг. Записах си видео и го пратих. Имам съвсем малка роля, на новинар.

Колкото до ПР-а, съм била на курсове при Максим Бехар преди години. Така че ще помагам с рекламата на филма. Започнахме да го развиваме в социалните мрежи, но не бързаме, защото в момента е в постпродукция. Заради Ковид не знаем кога ще пуснем филма. Ще чакаме да отворят кината и на хората да им се ходи на кино. Иначе “Спекуланти” е със страхотен каст, вече си видяла имената на актьорите. Финансов трилър не е правен досега у нас.

Кога отклоняваш вниманието си от любовта?

Освен любовта към половинката и към децата, не мисля, че я отклонявам. Към рисуването също изпитвам любов и ми е вдъхновение. Пиша, защото обичам живота като цяло, и смятам, че

човек трябва да се радва на всички моменти – 

на срещите си с хора, на обичта на близките си, на контакта с тях. За съжаление, виждаме, че животът е толкова кратък… Изобщо не знаем какво ще ни поднесе. Това, което в момента ни се случва на всички, според мен трябваше да ни се случи, защото се самозабравихме. Виждаме, че всичко е преходно. Утре казват да не излизаме и си стоим затворени. Трябва да ценим малките моменти и да сме благодарни за тях, но трябва и да полагаме усилия да ни се случват хубави неща. С чакане не става.

Казваш, че пишеш, обаче от книгата ти “Завинаги” мина много време…

Доста време мина, но написах детска книжка. Когато бях бременна с Кари, рисувах момиченце, което го кръстих Малката мечтателка, защото така си представях и детето си – да има дълга коса. И тя наистина се роди с коса. Тогава си измислим образа и майките започнаха много да го търсят, а аз им го рисувах легнала до 9-ия месец. Бях решила, че ще напиша и книжка, в която и илюстрациите да са мои. До месец би трябвало да излезе. Бих искала да направя поредица. Ще работя с издателство “Робертино”. Идеята на книжката е детето да заживее с образа, да заобича мечтателката, но и да го научи на неща от живота – да бъдe добро, да търси приятелството и да не бъде егоист.

Ще ти издам мъничко – направихме кукла в реален размер, прототип на мечтателката, по поръчка. Така, по време на представянето, всяко дете ще може да я гушне.

Вмъкнахме лекичко рисуването, а ти основно на него акцентираш в последните 3 години. Чувстваш ли се като част от общността на художниците?

Не съм завършила рисуване, но съм отраснала сред художници, защото майка ми над 20 години беше галерист. Тя ме е учила как се подреждат картини, как се рисува – все неща, които можеш да видиш от художниците. Абсолютно самоука съм. Но смятам, че човек може да се нарече писател, художник или актьор, когато има зад гърба си продадени книги, продадени картини, роли… Това е изкуство.

Кой може да каже, че не си художник, ако картините ти се харесват и се търсят?! 

За мен лично това е талант. Винаги можеш да научиш и повече, но в рисуването има толкова много стилове, че и петна да рисуваш на едно платно, ако го продадеш след това, си художник. Работя с професионални материали, непрекъснато инвестирам в това. Оказа се неевтино занимание, знаеш много добре, но това е най-големият кеф, който съм изпитвала. Преди си мислех, че е писането.

Рисуването се отключи с промяната в живота ми – раздялата с бившия ми мъж. Заедно с Дария започнахме да рисуваме на майтап, драскахме, прерисувахме и на мен ми хареса. Един ден просто нарисувах картина 80/120 см и реших да направя изложба. Трупах картини и в един момент ме попитаха дали се продават. Така осъществих три изложби под псевдонима Inly.

Рисуването се оказа най-вълнуващото, което правя.

Ако мога да избирам дали да си търся работа, или да рисувам, бих си избрала второто. 

Не мога да спя. Ставам нощем, сънувам цветове. Много ме зарежда. А когато го правиш с кеф, хората го оценяват.

Как повярва, че можеш да правиш точно това?

Може би от търсенето на хората. В началото си снимах картините и споделях, че ми харесва да правя вкъщи нещо с детето. Обаче в един момент и известни личности започнаха да ме питат. У дома съм си направила кът, където рисувам. И навсякъде има картини, като галерия е. Дори ми хрумна идеята да реализирам изложба в хола. Ще поканя 30 души, които ще пристигат на групички, ще пият по едно вино, ще разглеждат… Като няма къде, ще трябва да мислим други варианти за изява.

Кое ти е най-ценното време?

Докато Кари спи 2 часа следобяд, тогава рисувам. Знам, че всяка секунда ми е важна. Опъвам едни чаршафи в целия хол и когато тя се събуди, всичко трябва да е прибрано.

Какво ще свършиш за себе си, когато видиш, че светът вече е отворен?

Много ми се ходи на спа, колкото и банално да звучи, но искам да идем с Кузи, двамата. Не съм от жените, които ходят на много процедури. Ходя само за мигли, на маникюр и на фризьор за подстригване. Не ме свърта да стоя по салоните.

снимки: Радостина Колева