Юри Балталийски – с вкус на шоколад
Майстор-сладкар, който изглежда като модел или човек на изкуството, напъхан в съвършена визия? Както и да се каже, в „Bake Off: Най-сладкото състезание“ по NOVA видяхме кой е Юри Балталийски. Непознат заради това, че не вдига врява покрай себе си, познат в сладкарските среди като изкусен артист – заради уменията си… И едното, и другото водят към един деликатен човек, който е твърде възпитан, за да вирее на българска територия. Преди 20 години си избира Прага за свое място, но това не е пречка в момента да търси подходящо помещение за отваряне на уютно бистро.
Защо си избра шоколада за своя страст?
Ако си артистична натура, би могъл да се изразиш чрез шоколада. Той е материал, с който може да се твори. И затова е може би тази ми любов към шоколада. Харесвам и с други материи да работя. Обичам да правя и торти. Там също присъства шоколада – вътре, гарнира се с него… Страст ми е и винаги имам препратки в тази посока.
В какво се усещаш най-безсилен?
По принцип съм ентусиаст и не се плаша. Смел съм, влизам във всяко начинание като намирам начин да успея и да постигна добър резултат. Човек винаги се учи, всеки ден, но не се страхувам да откривам нови неща. В много от случаите
„заимствам“ от по-големи светила в сладкарството.
Сега бях в Римини на изложение и там се срещнах с много мои колеги, от които също черпя идеи. Но нерядко сам съм откривал път, по който да реализирам нещо.
Значи пак си бил по работа…
Да, изложението е мащабно – за хлебната и за сладкарската индустрия. Опитваме се в България да правим нещо, но не е това. Италия има култура и традиции в кулинарията като цяло. Умеят и да продават стоката си. Много е важно това – как е завършен един продукт. Италианците имат вкус и финес. Много съм впечатлен. Французите са корифеите, имат много техника и са най-добрите, но италианците не отстъпват.
А чехите?
Добри са. Много показателно е това, че имат три ресторанта, които имат Мишелин звезди. Оттук нататък човек може да си прави равносметка къде се намираме. Самата Прага има голяма посещаемост от туристи.
Прага, София… Къде сновеш още?
20 години работих за „Хилтън“ и много пътувах като 2 години бях трансфериран в Турция – в Мерсин, който е на 300 км от Кипър.
Винаги ли си засичаш време? До каква степен то оказва влияние?
Времето е важна част, по-точно графикът. Правим си подготовка, включително и при мастър клас. Ние я наричаме мизанплас. Някои от нещата изискват време – примерно на шоколада му трябва време, за да се втвърди и да стане удобен за работа.
Случвало ли ти се е при демонстрация да не ти се получи?
Случвало се е, разбира се. Стават грешки. Може да се случи да се счупи нещо, да падне, да изтървем. Един път правих една торта до три през нощта. Сложих я на един стелаж и как се завъртях – изсипа ми се цялата на главата. На сутринта импровизирахме с нещо друго. Веднъж пък се случи такова недоразумение – поръчват по мейл и самият мейл не беше добре подреден. Искането беше за шоколадова торта Мики Маус, но са написали грешно, вместо маус – мус. На следващият ден си търсят тортата, но такава няма. А аз бях почивка. И колегата ми директно е започнал да прави някаква мишка, която само дооформих. Но то стана един реалистичен плъх.
Следиш ли какво се случва с момичетата и момчетата, които участваха в „Bake off: Най-сладкото състезание“?
Да, да… Едното момче – Емил, Зарко, Моника… На Петко мечтата му е да си отвори магазин за бонбони. На Анита ѝ е хоби, но има амбиции да си направи цех в Белене.
На какво ухае животът ти?
На шоколад. Като дете много го обичах, като голям – още повече.
Но изглеждаш жестоко. Сладко, сладко, ама човек, като го яде, си наддава сериозно…
Хапвам, но се съобразявам, действам разумно и с мярка. Необходима е култура на хранене. Освен това практикувам йога, гладолечение – профилактично два дни в седмицата гладувам. Събота и неделя е трудно, защото тогава се срещам с приятели. Човек на изкуството съм и ми се е случвало да нарушавам. Дори и като работя, се владея да не опитвам. От 8 години съм и вегетарианец.
Винаги ли си такъв стриктен?
Старая се да не закъснявам. Това ми беше една от слабостите едно време –
бях разпилян в пространството, но видях, че не е правилно.
От моя ментор – Роберто Джудичи, който притежава типичен италиански финес, голям кулинарен виртуоз е и е организиран като немец – научих, че човек трябва да е изпълнителен и точен. На срещи винаги идваше преди мен, никога не се е налагало да го чакам. По-скоро той мен е чакал и това ме накара да се замисля.
Следваш ли желанията си?
По-скоро желанията следват мен. Това, което съм си пожелал, винаги се е сбъдвало. Много лесно ми се получава. Смело мечтая.
Какво не изпускаш от поглед?
Това, което съм обещал. Държа на обещанията си и дори и да ми коства средства или да бъде в мой ущърб, се старая да си изпълнявам думата.
Не изпускам малките неща в живота.
За мен са важни отношенията между хората, честността.
Виж, че голяма част от отношенията минаха в интернет. Как приемаш това, че хората не се срещат реално?
Съгласен съм, има го това нещо. Или стоят и си гледат телефоните. Аз избягвам да гледам телевизия, особено когато съм с приятелката си. Като съм сам, предпочитам нещо друго да върша. Стоя на компютъра. Facebook много ми помага – виждам нови неща, колеги споделят опит, аз също го правя.
Провокация – в какво?
Провокирам се от по-силните от мен, тъй като те ме вдъхновяват. Вулгарно поведение също би могло да ме провокира, неуважение… Провокацията ме води към развитие. В момента вървя към реализацията на една такава. В годините съм правил опити със скулптура, но сега искам да излея от бронз. Имам нещо, което съм подготвил…
снимки: Радостина Колева и личен архив
ПОСЛЕДВАЙ НИ