Толкова е вдъхновяваща, че ти иде да литнеш с нея. Умна, чак до ненормалност за един спортист. Неведнъж съм имала досег до такива, но това, което го има у нея, е любопитството. Мирела Демирева доказа себе си със сребърния медал на Лятната олимпиада в Рио де Жанейро . Обаче пианото при нея има малко повече клавиши от обичайното пиано, тъй като се намира в друга графа…

Откривам я в Холандия. Вече е в края на лошия си период след контузия, който е преминала по много странен начин – с ходене по музеи. Като обожател на изкуството, този подход на холандците, че „мързелът означава ефикасност“, е добре дошъл за нея. И Мирела му се отдава…

Как е времето там?

Добре е. Сега малко се постопли, ама тази седмица беше доста студено, даже малко настинах. Тук вали доста често, има вятър, но лятото е поносимо.

Вървиш ли към усещането за лято?

Да, но тук единственото важно това да се случи, е да няма облаци.

Когато вали, как тренираш?

Днес имахме скокова тренировка и валеше, но скачахме навън. Но ако много вали и е студено, не рискуваме. Като цяло се опитваме да не се съобразяваме с времето, особено че по време на състезания понякога вали. Но трябва да знаеш, че каквото и да е то – скачаш.

Е, няма ли да се претрепеш?

Няма такава вероятност, ако технически скачаш добре. А и ние имаме специални обувки за висок скок със шпайкове отпред и отзад. Примерно спринтьорите имат шипове само в предната част на обувката.

Винаги съм се чудила – как знаеш кога точно да си надигнеш гърба?

Всичко е супер естествено, защото действат определени физични закони, които ти не можеш да избегнеш. Неслучайно нашият скок е в дъга. Т.е. стилът е такъв, че има една линия, която се следва. А в крайна сметка това е основното, върху което работим – повторение, повторение, всеки ден едно и също и в един момент не го мислиш, това е идеята.

Мисълта слага колебание в скока ти.

А има ли колебание, губиш момента. Въпросът е много интересен, защото във високия скок всичко е въпрос на тайминг – моментът, в който ще успееш да удариш земята. Трябва ти определено разстояние от летвата. Това, което ние тренираме, е този тайминг – в точния момент, с точната сила и скорост да удариш земята, за да превърнеш хоризонталната скорост във вертикална.

Т.е. всичко е въпрос на научаване?

Тичаш и скачаш. Има една летва и трябва да минеш отгоре. В интерес на истината колкото повече опростиш нещата, толкова по-лесно ще ти се получават. Защото

спортът е практика, той е действие,

не е само на теория.

Спортът е практика, а политологията, която учиш, какво е?

Казват, че е наука (). Интересно ми е това, което уча. Неслучайно си го избрах. Политологията е различна сфера в живота ми. Човек си избира нещо, което му е интересно, и в което би могъл да бъде добър. Смятам, че няма голяма разлика в това дали преподаваш, дали учиш, дали скачаш, рисуваш или пееш. Щом влагаш емоция, можене, своя талант и искаш да си по-добър, да допринесеш със знанието си за околните, няма разлика в правенето. Всичко е въпрос на можене.

Има ли политика и в леката атлетика?

Разбира се, че има. Няма как да няма. Политиката присъства навсякъде. Спортът едновременно се утвърждава чрез политиката, а в същото време сам отрича себе си чрез нея, провокира я. Има много разлики и прилики. Както в спорта можеш да влезеш по различни причини – идеалистични или с цел концентрация и разпределения на ползи, – така можеш да влезеш и в политиката. И в спорта има институции, и в него има категории, но разликата е, че спортът разрушава граници и приобщава, което политиката не винаги успява да направи.

Там не е ли обратното?

Зависи от целите. Аз малко си падам идеалист. А и не ми харесва категоризирането, защото в момента, в който един човек се опита да направи нещо различно, когато генерализираш, се отнасяш непочтено с него.

Предпочитам да си остана идеалист.

А ти как ще влезеш в политиката тогава?

Всъщност изобщо нямам такива намерения. Много неща са ми интересни от публичните политики, защото това и уча. В момента темата за миграцията ме вълнува. На тази тема ми е и дипломната работа, която пиша вече сто години…

Чакаш да станат сто и една ли?

() Вече я завърших. Сега трябва само да я предам и да се явя на защита, но аз си пиша, пиша и тя стана много дълга. Политологията ми е един вид втори план, нещо като бекъп. Но не всичко е на всяка цена и няма чак толкова голямо напрежение като в основното ми занимание. Трудно е да правиш само едно нещо – примерно само да тренираш, защото има шанс да обезумееш и жестоко да се пренавиеш. Спортът слага един похлупак, който не смятам, че е много полезен. Защото трябва да се научиш да се адаптираш във всяка една ситуация, а ако се разглезиш прекалено много, ще ти е трудно. Това е причина на големите първенства медалите да се разпределят по различен начин.

Сигурно съм написала вече 300 страници от тази дипломна работа. Връщам се от тренировка и вместо да цъкам из Фейсбук, започвам да пиша.

Когато си тръгваш разочарована от тренировка, как продължава денят ти?

О, направо обезумявам. След като избеснея, после се стягам. Не съм сама, има треньор, който да ме спира. Състезателят е малко по-емоционален, но треньорът ме пази да не се контузя. Когато има висока конкуренция, искаш да си по-добър и все по-добър. И в един момент започваш да правиш глупости. Но има хора, които ме спират, приземяват ме на земята.

Позволяваш ли си да ходиш с маникюр?

В спорта има мода, много женственост, гримове, прически, маникюри… И тъй като напоследък има още повече пари в спорта, начинът, по който изглеждаш, е много важен. По-скоро няма да видиш атлетка, която не се е наконтила. Аз гледам да се движа по-неглиже, защото според мен всичко това изисква прекалено голямо усилие. А и в момента, в който се покажеш прекалено наконтена, после се създава едно напрежение и хората искат постоянно да те виждат по този начин. И в един момент забравяш кой си. Мен това не ме интересува.

Далеч си от суетата май…

О, суетна съм, но не прекалявам. Важното е да си чистичък, спретнатичък – това стига. Нямам среда, в която да се показвам с рокли, а и не ми допада такъв стил, както и помпозността и показността. Ако ми се наложи, бих се справила, предполагам, но не мисля, че това би бил личният ми избор. Искам да давам най-доброто от себе си, без то да е нещо в повече, нещо различно, или нещо, което не съм.

Начинът, по който изглеждаш, се определя повече от това какви са ти мислите в главата.

А дали си малко рошав, или не – няма никакво значение.

Тогава какви въпроси си задаваш в последно време?

Да ти кажа честно, много не си задавам въпроси, защото смятам, че като си спортист, има един момент, в който трябва да се научиш кои въпроси да не задаваш. Защото въпросите са любопитство, но също са и търсене на доказателства, на факти. А истината е, че не винаги може да се разчита на логиката. Ако си в ужасна форма и имаш състезание, в момента, в който прекалено много разчиташ на доказателствата, ще си зададеш въпроса: как ще скачам, като съм в такава лоша форма? И няма да скочиш никога. А ми се е случвало, независимо как се чувствам, просто да се стегна и да направя хубаво състезание.

Така че въпросите ми са от сорта: какво ще вечерям днес, какво ще си облека… Гледам животът ми да е максимално опростен.

Тогава какво ще вечеряш днес?

Днес съм решила да хапна кашкавал. Петък е, утре не съм на тренировка и мога да си позволя да ям неща, които ми харесват. В Холандия има хубав кашкавал. Така че ще вечерям това, както и ядки, салата…

Това много ядене ли е?

Да ти кажа, не съм от тези, които са на някакви страшни диети. Това е едно от нещата, които научих тук – забранено ми е да гладувам. Откакто спазвам този принцип, се чувствам много по-добре. Това е един вид уважение към тялото. Защото очаквам най-доброто от него, а в същото време да не го тренирам по най-добрия начин… Освен в петък вечер ().

След като ти се сбъдна мечтата на Олимпиадата в Рио, каква е следващата ти мечта?

Имам си много. Повечето са свързани с високия скок. Винаги съм искала да скачам над 2 метра. Колкото по-високо, толкова по-добре. Искало ми се е и да пробвам да скоча световен рекорд.

Имаш време за това.

Да, имам време и смятам, че съм на правилния път. Намерих и правилните хора, за да го постигна, така че всичко е възможно.

Гониш ли над 2,09?

Ами да, защо пък не? В крайна сметка самият процес е по-забавен, ако имаш една такава голяма цел. Иначе играеш на дребно. А когато играеш на дребно, не можеш да спечелиш.

Може ли да се състоят приятелства между хора, които са били на една стълбичка? Или са на едно ниво?

Смятам, че е възможно. В нашия спорт не се състезаваме толкова една с друга, колкото със себе си. Заставаш и трябва да преодолееш летвата. А това не зависи от друг. Контактуваме помежду си, но

„приятел“ за мен е доста силна дума.

Имам познати и сред момичетата, и сред момчетата. Има уважение между нас, защото знаеш, че другият заслужава да бъде там, защото е вложил много труд.

Опитваш ли се да надскочиш себе си?

О, всеки ден. Затова съм в лошо настроение, когато съм имала лоша тренировка. Слагането на граници е много субективно. Сложиш ли си такива, значи се предаваш, казваш си, че не можеш повече. А така не е забавно. Тогава спортът се превръща в трениране, а за мен той е участие в състезанието.

Няма разлика между това каква съм в спорта и извън него.

Опитвам се да бъда достойна като спортист, но и за близките си хора. Правя това, което смятам за правилно. А дали е така…

А когато един ден станеш и вече не ти се налага да ходиш да скачаш…

Още не си го представям този момент. Ще мога да се справя обаче. В живота ми не всичко е на всяка цена. Има как да остана в спорта, дори и след като не скачам вече. Много е важно, като се събудя в този ден, да си кажа: „беше много яко“.

Как си вкарваш разнообразие в ежедневието?

Когато съм в състезателен период, е лесно, защото пътувам, общувам с най-различни хора от цял свят. По-трудно е в подготвителните цикли. Чета, ходя на кино, виждам се с приятелите си – нормалните неща.

Сега, на 27-и ми предстои участие в „Диамантената лига“ в Юджейн (САЩ). Не съм ходила до този момент там. Имам си виза вече. Притеснена съм, защото наскоро изчислих, че не съм скачала от 7 месеца. А уж не си задавам въпроси ()…

снимки: личен архив